Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (16)

Блеър

Нямаше нужда да го питам къде отива — вече знаех. Щеше да се върне с храна, която мога да ям. Ако не бях гладна, щях да го спра, но наистина ми се хапваше нещо повече от парче хляб.

— Превърнала си брат ми в някакво послушно кученце. Колко е жалък — изсъска Нан от другата стана на масата.

— Прибирай си ноктите, Нан. Блеър е гладна и трябва да се храни. Ръш се грижи за това, което е негово — отговори Дийн и метна една скарида в устата си.

— Ти не знаеш ли, или не разбираш какво означава контрацепция? Или това ти е бил планът от самото начало? Да го вържеш с някакво бебе?

Имаше голяма вероятност до края на живота си да имам проблем с отношението на Нан. Дали щях да се разстроя и да се огъна, беше въпрос на избор, който щеше да определи много неща в живота ми в бъдеще. Не, нямаше да напъхам пистолета в лицето й, но това не означаваше, че щях да търпя поведението й само защото е сестра на Ръш.

— Разбирам, че си наранена и гневна, Нан, но аз лично не съм ти направила нищо, затова те моля да млъкнеш.

Дийн се засмя, а очите на Нан пламнаха. Страхотно. Сега я ядосах още повече.

— Слушай какво ще ти кажа, малка кучко. Не знам какво си въобразяваш и сигурно си вярваш, че имаш и с какво да го задържиш, но повярвай ми — нямаш нищо. Аз съм му сестра. Аз съм негова кръв. И ако се стигне до избор, той винаги ще избере мен. Така че не смей да ме заплашваш.

Колкото и да ми се искаше да хукна и да се скрия в стаята на Ръш, знаех, че това ще усложни нещата още повече.

— Това не е състезание. Ти си му сестра, аз съм майка на детето му. Не е нужно да обича само един човек в живота си, Нан. Това е детинско и леко неуравновесено мислене. Ръш е тук, защото те обича и иска да ти помогне. Не му забивай шамар с опитите си да ме прегазиш.

Нан отвори уста и пак я затвори. Цялата й челюст се движеше напред-назад и зъбите й скърцаха.

— Бива си го това момиче Блеър — извика Киро и болката, която видях в очите на Нан, почти ме накара да я съжаля. Знаех какво е баща ти да не те иска, но знаех и какво е да имаш баща, който те боготвори.

Тя не знаеше.

— Нямам идея защо дори се напъвам. Никой не ме приема тук. Ръш беше всичко, което имах. Но сега се е залепил за теб, а ти ме мразиш! — Издаде грозен режещ звук, стана и метна салфетката на масата. — Ти ми взе Ръш. — Насочи обвинително пръст към мен. После се завъртя към Харлоу. — А ти, ти си окупирала любовта на баща ми. Аз нямам нищо.

Нан се обърна и побягна от стаята.

Ръш влезе точно когато токовете й отекваха навън по мрамора. Той погледна Киро и вече беше истински ядосан.

— Какво й направи? Нямаше ме само пет минути.

Киро сви рамене.

— Не гледай към мен. Жена ти я накара да побегне.

Гневът на Ръш се изпари и на негово място се настани неподправено изумление и объркване.

— Блеър? Какво стана?

Поклатих глава.

— Започна да ме обвинява и напада и аз й казах истината.

Ръш въздъхна и тръгна след сестра си. Седях и се чудех дали и аз да не тръгна с него. Или от мен се очакваше да остана тук? Забравих за яденето. Стомахът ми беше свит на топка.

— Семейната вечеря започна да оредява. Някой друг иска ли да си тръгва, преди да започнем със салатата? — попита Киро с весел тон.

Не разбирах как може да си прави шеги след всичко, което се случи току-що. Дийн се пресегна и стисна ръката ми.

— Ще се върне. Понякога Нан има нужда само от Ръш. Той го знае.

За беда, аз също го знаех.

Ръш не се върна до края на вечерята. Киро вече почти бъркаше в бельото на сервитьорката. Харлоу не му обръщаше внимание и пиеше виното си в мълчание.

Интересът на Дийн беше концентриран върху другата сервитьорка. Бях повече от сигурна, че двете вървяха с менюто. За щастие, Дийн поне все още не беше започнал да опипва различни части от тялото й. Исках да стана и да се кача в стаята си.

— Мисля, че ти и Блеър трябва да си лягате вече — каза Киро на Харлоу, без да я поглежда. Зяпаше гърдите на сервитьорката и ръката му все още беше под полата й.

— Напълно съм съгласна — отговори Харлоу, изправи се и ме погледна извинително.

Станах и отворих уста да благодаря на Дийн и на Киро за вечерята, но тогава забелязах, че ръката на Дийн вече лази под полата на другото момиче. Реших да побързам след Харлоу.

— Съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това… Откакто Нан започна да побърква всички, баща ми пие по цял ден. А когато пие… има нужда от… много жени.

С други думи, чукаше каквото му падне. Това беше ясно, но Дийн? Може би още една рок легенда, свикнала да получава всичко, което иска.

— Мислех, че Ръш ще се върне по-скоро — казах с надежда да сменя темата на разговор.

— И аз така предполагах — кимна тя. — Но Нан може да бъде… тя идва малко в повече на всеки човек, дори на тези, които я обичат.

Това беше прекалено меко казано. За мен Нан беше просто кучка.

— Тя ме ненавижда и вероятно ще се наложи да се примиря с това и да го приема като част от живота си с Ръш, но мразя начина, по който го изнудва.

От трапезарията се разнесе женски писък и после мъжки стон.

— Хайде, да се махаме. Ако искаш да вземем асансьора, за да избегнем грозните звуци. Там поне няма да се чуват, докато охкат и пъшкат.

— Те… правят го в трапезарията ли? — попитах шокирана. Изобщо не се притесняваха, че останалите хора от кетъринга могат да ги чуят или да ги видят.

— О, те биха го направили, където сварят. Повярвай ми. Не ти и трябва да знаеш какво съм видяла през тези години. Мисля, че заради това съм все още девствена. Е, и може би защото съм много срамежлива, когато съм с момчета на моите години.

Беше истинско чудо, че това момиче бе запазило невинността си. Особено с такъв баща.

— Аз бях девствена до момента, в който срещнах Ръш. Понякога е по-добре да изчакаш, докато се появи истинският, подходящият мъж.

Харлоу се усмихна и кимна.

— Така е, но пък има голяма вероятност това изобщо да не се случи. Не съм много общителна. Водя доста затворен живот тук. Винаги съм мразела секса заради всичко, което баща ми е правел пред очите ми, но напоследък започвам да си мисля, че ще е добре да погледна на нещата от друг ъгъл. Ти и Ръш сте много щастливи заедно.

Стана ми мъчно за нея. Очевидно баба й е била много доминантна и властна натура, а после при Киро бе видяла точно обратната страна на живота, съвсем различна от това, което е познавала отпреди. Вероятно момичето бе много объркано.

— Излизаше ли с момчета в Южна Каролина? — попитах.

— Не много. На баба не й се нравеше да излизам с момчета. Казваше, че това води само и винаги до секс. Каза ми, че трябва да чакам да се омъжа и чак тогава да правя секс. Така пишело в Библията. Но ако не излизам с момчета, как очаква да се омъжа? — засмя се тихо тя. — Както и да е, няма значение. И без друго не можех да се сетя какво да кажа, когато бях с някое момче. Глътвах си езика, особено ако го харесвах. Станах много срамежлива и ме мислеха за странна. Мисля, че с годините това започва да отминава.

Харлоу беше класическа красавица. Тя беше елегантна, перфектна. Беше ми много трудно да повярвам, че не е излизала с момчета.

— Отивам си в стаята. Трябва да си довърша книгата. Неотдавна покрай киндъла си открих доста инди писатели и съм леко пристрастена.

— Инди?

— Независими. Сами публикуват книгите си. Натъкнах се на страхотни таланти сред тях.

Май и аз трябваше да си взема киндъл.

— Приятно четене — казах и тръгнах към стаята на Ръш.