Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (15)

Ръш

Нямаше да мога да се концентрирам върху Нан, ако Блеър седеше до мен по време на вечеря. Щях да защитавам само Блеър. Когато Нан излезе от кома и й казах за бебето, почти за малко да омекне към Блеър, но после узна, че Ейб не й е баща. Научи, че баща й е Киро, и оттогава Нан бе извън всякакъв контрол. Разбирах желанието й да има родител, който да я обича. Бях ненавиждал Ейб с години заради разбитото сърце на малката ми сестра, но се оказа, че Ейб не е имал никаква вина. Майка ми е трябвало да излезе и честно да ни каже истината, а тоя задник Киро е трябвало да поеме задълженията си като баща. Да каже нещо, да направи нещо.

Когато влизахме в трапезарията, Блеър стисна ръката ми. Огледах стаята и с облекчение установих, че Нан все още не е дошла. Исках Блеър да седне и да се отпусне, преди сестра ми да се появи.

— Ти имаше желание да се събираме като семейство, ти беше организаторът, а закъсняваш — каза Киро и огледа Блеър.

Започвах да го мразя, честно. И причините се увеличаваха с всяка изминала секунда.

— Нан я няма още, така че не сме закъснели — казах, заведох Блеър до другия край на масата, сложих я да седне до баща ми и се настаних до нея.

— Тоя е вече във форма. Отрано е почнал с рома — обясни Дийн на Блеър.

Извинителният му тон и изражение ми напомниха, че баща ми имаше сърце, за разлика от най-добрия му приятел. Но това вече го знаех. Баща ми не ме беше забравил, не се беше направил, че не съществувам. Но пък Киро не беше пренебрегнал Харлоу. От друга страна, започнах да се чудя дали с Харлоу положението би било същото, ако баба й не я беше взела да я отгледа. Да, Киро даваше парите, но възпитанието беше заслуга на баба й. Той само се появяваше с някое пони и с много обещания, които обикновено не спазваше.

— Хей, това съм аз. Не мога да се правя на друг само заради теб — извика Киро от другия край на масата. — Опитваш се да държиш красивото си момиче далеч от мен, нали? — Засмя се той. — Аз само я погледнах, какво толкова. Нямам намерение да я докосвам. Момичето носи твоето бебе, за бога! Никога не посягам на бременни жени. Не искам да се появяват още деца, за които да ми се натрива носът, че са мои.

Усетих как тялото на Блеър се напрегна. Сложих ръка на бедрото й. Това не биваше да я разстройва. Не беше направил и казал нищо лошо, това признавам, но ми се искаше да спре да я гледа.

— Татко, остави Ръш и Блеър на мира. Закачаш се с тях, знам, но това кара всички да се чувстват неловко — намеси се Харлоу, която седеше тихичко до баща си.

Тя рядко говореше и така и не бях свикнал с мекия й, вежлив глас. Все още не можех да повярвам, че този мъж бе създал такова добро дете. По нищо не приличаше на него. Освен това тя беше единственият човек, който можеше да накара Киро да се укроти. Сякаш гласът й го успокояваше.

— Добре, слънце. Не искам да провалям вечерята ти. Само се шегувам, знаеш го, нали?

— Не, без повече шеги — отвърна тя с много мек тон, но в същото време прозвуча като заповед.

Блеър се сви до мен.

— Харесвам я — прошепна много тихо. Едва я чух.

Усмихнах се. Не бях сгрешил с предположението си, че Блеър ще хареса Харлоу. Тя беше честно и мило момиче. И Нан щеше да я побърка.

По мраморния под към кухнята се чу зловещо потракване на токове. Застинах и се подготвих за Нан. Тя връхлетя в трапезарията, облечена в много къса синя рокля от някаква пухкава материя. Обувките й бяха убийствено високи. Дългата й червена коса бе прибрана отгоре и около лицето й падаха свободно пуснати кичури. Беше се постарала да изглежда хубава. Това беше Нан. Такава беше. Гледах как обхожда с призрачно изражение седналите край масата лица.

Раздразнението в очите й, когато забеляза Блеър, не беше нищо в сравнение със злобния убийствен поглед, с който стрелна Харлоу. Изчаках да видя дали ще каже нещо, за да се намеся и веднага да я накарам да млъкне.

Харлоу не вдигна поглед. Очите й бяха заковани в салфетката, която въртеше в ръцете си. Напрежението беше непоносимо. Никак не ми харесваше, че Нан прибягваше до такива средства, за да привлече вниманието на всички.

— Седни, момиче, и престани да стоиш над главите ни като отровна съскаща змия. Искаме да ядем — каза ядосано Киро.

Очите на Нан пламнаха зловещо. Тя се огледа и закрачи към свободния стол вдясно от Киро, но после реши да се настани до Дийн. Малкото момиче в нея все още се страхуваше да не бъде отхвърлено. Знаеше, че баща ми няма да я изгони, затова седна до него.

— Не знаех, че си я довел — излая Нан.

Блеър беше толкова напрегната, че едва се удържах да не я придърпам към себе си, за да я успокоя, докато се отпусне.

— Разбира се. Тя е там, където съм и аз.

Нан завъртя очи.

— Липсва ми предишният Ръш.

— На мен не ми липсва — отвърнах.

— Това е семеен проблем. Не можеше ли няколко минути да поседиш сама, или планираш да го задушаваш до края на живота му? — Болката на Нан се превръщаше в злоба, но нямаше да й позволя да си го изкара на Блеър. Наведох се напред и я погледнах в очите.

— Никога не й говори по този начин. Никога. Ако не се беше съгласила да дойде с мен, и аз нямаше да дойда. Не омаловажавай годеницата ми. Тя е моят избор. Налага се да уважиш този факт.

Нан рязко се изправи в стола си и се облегна назад. Не исках да й говоря така, особено когато осъзнавах колко я боли, но Блеър беше първата ми грижа. Блеър винаги щеше да бъде преди всеки друг.

— Умирам от глад. Къде е шибаната храна? — извика Киро.

Две момичета на около двадесет и нещо се разбързаха с таблите из трапезарията. Обикновено в тази къща нямаше сервитьорки. Не и с цел сервиране на храна. Дийн и Киро не си падаха по официални вечери, но за тази вечер Дийн бе извикал кетъринг, който да се погрижи за всичко това. Момичетата гледаха двете рок звезди като треснати и се опитваха да уцелят масата, докато нареждаха предястията и вземаха поръчките за напитките.

— Гледай ти какво си имаме тук — каза Киро, докато приплъзваше ръка по крака на едно от момичетата.

— Татко, недей — прошепна Харлоу. Киро се изсмя сърдечно и намигна на сервитьорката.

— По-късно.

— Господи, не мога да повярвам, че майка ми е спала с този мъж! — каза Нан малко по-високо от нужното.

— Нанет, не се впускай в темата за майка ти — предупреди Дийн, но беше прекалено късно, защото очите на Киро блещукаха, очевидно бе развеселен от темата.

— Защо не, питам се аз? Аз съм богът на рока, малката. Истински. Дяволски. Добър. Бог. На рока. — Той отпи от чашата си и се усмихна. — Всички жени искат да видят какво е. Майка ти не беше по-различна от останалите.

— Татко, моля те — каза тихичко Харлоу и го докосна леко по ръката.

— Майка ми е била прекалено млада и неопитна — изстреля обратно Нан.

— Ами не беше никак млада. Просто беше много старателна. Полагаше нечувани усилия да преспи с всеки от нас. Мисля, че тя печели короната в състезанието „Кой е бил чукан от всички членове на Slacker Demon“. А повярвай ми, това е много трудна задача, понеже Дийн ги подбира и е с много високи изисквания.

Лицето на Нан пребледня. Време беше да се намеся, преди нещата да излязат от контрол.

— Благодаря за информацията, Киро, но мисля, че повечето тук сме запознати със сексуалните навици на майка ми. Сега може ли да спрем вече по тази тема и да караме напред?

Киро кимна.

— Разбира се. Хайде да ядем нещо от тази шибана храна.

Сервитьорите пак се разбързаха около масата с подноси в ръце, питайки всеки от нас какво предпочита. Блеър отказа повечето от предястията. Взе си само малко хляб.

— Само това ли ще хапнеш? — обърнах се към нея загрижено.

Тя се наведе към мен, за да не чуе никой.

— Докато съм бременна, не мога да ям сурово месо и предястия, приготвени с непастьоризирано мляко.

Мамка му! Ето още нещо, което не знаех. Избутах стола си назад и тръгнах към кухнята. Тези хора трябваше да й приготвят нещо, което да може да яде.