Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (1)

Пролог

Ако не бях така погълнат от сиянието, което Блеър пръскаше в помещението, щях да забележа кога е влязъл. Но не видях.

Изведнъж всички около мен млъкнаха, всеки поглед се закова във вратата зад мен. Надзърнах към Блеър, която все още говореше с Уудс и изобщо не обръщаше внимание на промяната в атмосферата. Станах и я придърпах по инстинкт зад гърба си, без да осъзнавам от какво точно я бранех, и се обърнах да видя какво или кой беше докарал хората до пълен транс и шок.

От вратата ме гледаха същите сиви очи, които всяка сутрин съзирах в огледалото.

Доста време мина, откакто се видях с баща ми за последно. Обикновено преди поддържахме връзка по-често, но откакто Блеър влезе в живота ми и го завъртя около оста му, така и не бях намерил време и сили да се свържа с баща ми и да говоря с него.

Очевидно този път той бе решил да ме открие пръв.

— Това е баща ти — каза тихичко Блеър, която се бе подала зад гърба ми и притаено наблюдаваше.

— Да, същият.