Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (30)

Блеър

Налагаше се да се върна и да взема още напитки. Уви, желанието ми да видя Ръш не ми даваше мира и напълно замъгли трезвата ми преценка. Ето защо се отклоних да мина покрай тяхната група.

Сега вече се проклинах за глупостта си. За пръв път тази седмица ми се гадеше. Ръш не ми беше казал, че Мег е била първата му жена. Той само каза, че са стари приятели. Сега вече знаех що за приятели са били и това никак не ми помагаше. Много добре знаех, че след Ръш се влачи безкраен керван от момичета, с които е спал. Това го знаех, когато доброволно го молех да спи с мен. Но да го видя с първата му жена болеше.

Тя флиртуваше и той отвръщаше на флирта й. И как само се опитваше да я впечатли с мускулите си! Защо правеше такива неща? Искаше Мег да го хареса пак? Дали беше любопитен как е сега в леглото?

Стомахът ми се обърна. Изкарах количката от храстите зад дърветата и излязох на основното поле. Не исках да се крия. Просто бях минала по прекия път да видя дали Ръш е на тази дупка, но когато го забелязах как се усмихва на тая Мег и как й позволява да го докосва, застинах и не можах да продължа напред.

Тази жена беше част от неговото обкръжение. Тя се вписваше в този богат и луксозен свят. Тя играеше голф с тях, а не им караше напитките с някаква си количка. Той никога не би поканил мен. Първо, защото нямах никаква идея как се играе, и, второ, защото аз работех тук. На мен не ми беше позволено да играя тук. Защо беше с мен? Сестра му ме мразеше. Не можех да бъда част от живота му. Наистина не виждах начин това да стане. Винаги щях да съм извън този свят и щях да се опитвам да надзърна вътре. Ненавиждах начина, по който се чувствах.

Когато бях с него, беше изумително. В моя апартамент или в неговата къща, далеч от хорските очи, можехме да се преструваме, че сме нещо, което не сме, което никога няма да бъдем. И какво ще се случи, когато бременността започне да ми личи? Когато съм в напреднала бременност и той е с мен? Хората щяха да разберат. Какво щеше да им каже? Как щеше да се справи в такава ситуация? И имах ли право да очаквам от него да прави каквото и да е?

Натоварих количката и започнах да прехвърлям всички сценарии, по които можеха да се развият нещата. И нито един не завършваше щастливо. Аз не бях от елита. Аз бях… просто аз. През последната седмица си бях позволила да се замисля дали не е най-добре да остана. Да отгледам бебето си с Ръш. Колкото и да ме заболя, когато го видях с Мег, това беше алармата, предупредителният сигнал, че е време да се събудя, че това е приказка, а никой не може да живее истински в приказките. Особено аз.

Когато се върнах при моята група, вече приближаваха финала. Дадох им напитките, смях се и се шегувах с тях. Никой нямаше да разбере, че съм разстроена. Това беше моята работа. И щях да се държа професионално.

Реших да не казвам нищо на Ръш тази вечер. Нямаше смисъл. Той не мислеше разумно. Просто щях да сложа бариера между нас. Не можех да си позволя да повярвам, че Ръш ще бъде моят щастлив край. Не бях чак толкова глупава, за да вярвам в измислици.

Не успях да овладея гаденето. През целия ден ми беше зле от горещината, но нямаше по никакъв начин да допусна Уудс да разбере. Не исках да си помисли, че не мога да работя.

Докато повръщах в тоалетната на офиса, Бети държеше косата ми. Наистина обичах това момиче.

— Този път наистина не си прецени възможностите и се претовари — скара ми се тя, когато вдигнах глава след последния сух спазъм.

Не исках да признавам, но вероятно беше права. Взех мократа кърпа, която ми подаде, почистих лицето си, свлякох се на пода и облегнах гръб на стената.

— Знам, но не казвай на никого — помолих.

Бети седна до мен.

— Защо?

— Защото имам нужда от тази работа. Парите са добри. Ще тръгна веднага, щом започне да ми личи. След това ще са ми необходими пари. Няма да е лесно да намеря работа с бременния корем.

Бети обърна глава към мен и попита изумено:

— Все още ли мислиш да заминаваш? Ами Ръш?

Не исках Бети да му се ядосва, едва отскоро започна да се държи добре с него.

— Видях го днес. Забавляваше се. Това е неговата среда, неговият свят. Той се вписва в тази среда, а аз не. Той принадлежи на тази среда, но аз не.

— И ми казваш, че той няма право на никакво мнение по въпроса? Ако само отвориш половин уста, ще си в неговата къща и той ще се грижи за всичко. Ще е до теб във всяка секунда. Това вече трябва да си го разбрала.

Не ми харесваше идеята да бъда поредната жена, която смуче от него. Майка му и сестра му вече успешно се справяха с това. Не исках и аз да живея като паразит на гърба му. Не ми пукаше за парите му. Исках само него.

— Аз не съм негова отговорност.

— Извинявай, но тук сме на съвсем различни мнения. От мига, в който те напомпа, ти си негова първостепенна отговорност.

Аз обаче знаех истината за нощта, в която правихме секс без презерватив. Аз му се бях хвърлила. Буквално го нападнах. Не беше виновен той. Във всички други случаи бе внимавал. А онази нощ аз не му позволих да ме предпази. Грешката беше моя, а не негова.

— Повярвай ми, когато това се случи… вината беше моя. Ти не беше там през онази нощ, когато забременях. Аз бях.

— Не може само ти да си била виновна. Никоя жена не забременява сама. За това са нужни двама.

Не исках да споря с нея.

— Просто не казвай на никого, че съм повръщала. Не искам да се тревожат.

— Добре. Никак не ми харесва, но добре. Но ако се случи пак, ще кажа — предупреди ме тя.

Облегнах глава на рамото й.

— Съгласна.

— Ти си едно лудо момиче — каза Бети и ме потупа по главата.

Засмях се, защото беше права.