Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (21)

Ръш

Блеър ме бутна и скочи от плота, преди да успея да се осъзная от оргазма.

— Чакай, нека те почистя — казах. И наистина исках само да я почистя. Харесваше ми да го правя. Не, не ми харесваше, обожавах, когато я чистех след оргазъм. Просто ми беше страшно хубаво да знам, че аз съм бил там, в нея, и сега мога да се погрижа за нея.

— Не е нужно да ме чистиш, нищо ми няма — каза и се пресегна за роклята си. Облече я, без дори да ме погледне.

Мамка му! Какво се случи? Какво не направих както трябва? Къде сгреших? Останах с впечатлението, че го иска, че иска мен. Не, бях убеден, че искаше. Беше толкова възбудена.

— Блеър. Погледни ме.

Тя започнах да си обува бикините. Преглътнах тежко. Гледах как плъзва материята по краката си и пак я желаех. Не можеше да ми обърне гръб сега, не бях направил нищо лошо. Ако ме зарежеше сега, наистина нямаше да го преживея.

— Блеър, моля те, погледни ме.

Тя пое дълбоко дъх и бавно вдигна поглед към мен. Тъгата беше примесена с нещо друго. Срам? Срамуваше се от мен? Беше й неудобно, че сме правили секс? Не, не можеше да е това. Сложих длани от двете страни на лицето й и я погледнах в очите.

— Какво има? Да не би да съм направил нещо, което не биваше да правя? Защото аз наистина се опитвах да не загубя контрол. Опитвах се толкова много и толкова силно исках да сторя това, което ти желаеш.

— Не… ти не направи нищо лошо — тя пак откъсна очи от мен и погледна в земята. — Просто… трябва да помисля. Имам нужда от пространство. Не исках… не бях… Не биваше да го правя.

Ако ми беше забила нож в гърдите, болката щеше да е по-поносима. Исках да я придърпам към себе си и като един истински неандерталец да кажа, че това е мое и че няма право да ме напуска. Но това беше най-сигурният начин да я загубя. Не можех да го преживея пак.

Махнах ръка от лицето й и направих крачка назад, за да излезе.

Блеър вдигна очи към мен.

— Съжалявам — прошепна, отвори вратата и избяга.

Съжаляваше? Тя току-що прегази целия ми свят, изчука ме и ме изостави и сега съжаляваше?

Страхотно, нали?

Когато излязох от банята след много време, Блеър я нямаше. Джейс се смееше от сърце, а Бети извади някакво глупаво извинение, че Блеър имала спешна работа. Не исках да оставам повече. След като пренесохме всички тежки неща и се уверих, че багажът на Блеър е прибран в куфара и кутиите й, не можех да издържам на погледите на онези двамата. Просто си тръгнах.

Със сигурност ни бяха чули. Блеър беше много шумна. Не се срамувах, просто се изморих да чакам някой да ми обясни къде и защо е изчезнала.

Дадох й няколко дни да ме потърси. Това не се случи. Не бях изненадан. Искаше пространство и аз й го давах свръх силите си.

Не се обадих на никого за голф. Не исках никой да е край мен, когато се видя с нея. Трябваше да поговорим. Без да има с какво да се оправдава и да търси поводи да бяга.

Планът звучеше добре, но след шест дупки и никаква следа от нея започвах да се притеснявам.

Точно се канех да тръгна към следващата дупка, когато чух количката зад гърба си. Спрях и се обърнах. Кръвта ми започваше да пулсира и да се плъзга по вените ми като електричество, пламтях от надеждата да остана с нея насаме, макар и за малко. Но очакванията ми изстинаха за миг. Не беше тя, а русото момиче, което Блеър бе обучила.

Мамка му.

Поклатих глава и веднага я разкарах. Не исках бира от тая. Тя се усмихна широко и се придвижи към следващата дупка.

— Топло е. Сигурен ли си, че не си жаден? — чух гласа на Мег. Обърнах се и я видях да крачи към мен по бяла поличка и тениска. Сякаш беше тръгнала на тенис. Преди години беше много добра тенисистка.

— Грешното момиче — казах и посочих количката.

— Ти само от една ли купуваш?

— Аха.

Мег се замисли и кимна.

— Ясно, паднал си си по някакво момиче, което кара количката с напитките.

„Паднал си си“ беше твърде слабо казано, но какво да й обяснявам. Метнах чантата със стиковете на рамо и закрачих към следващата дупка. Нямах никакво намерение да й отговарям.

— Ау, колко е чувствителен — каза Мег с подигравка.

Сега вече се вбесих.

— Да ти го кажа с по-прости думи — не ти влиза в работата.

Тя подсвирна.

— Аха, не само си си паднал.

Спрях и я погледнах. Фактът, че беше първата жена, която бях чукал, не означаваше, че сме приятели или имам намерение да си споделям с нея. Тази ситуация започваше да ме изкарва от равновесие.

— Престани — предупредих я.

Тя сложи ръце на хълбоците си, но устата й остана отворена от шока.

— Мили боже, Ръш Финли е влюбен. Не вярвах, че ще доживея да го видя с очите си.

— Не си ме виждала от десет години, Мег. Как така изведнъж реши, че ме познаваш?

Дори аз се учудих на раздразнението в гласа си.

— Слушай, Финли, това, че не съм те виждала от десет години, не означава, че не знам какво става край теб. Славата ти се носи. Идвах си няколко пъти, но ти винаги беше зает с бесни купони. И на Каса дел Финли й се носи славата. И всеки знае, че чукаш всяко момиче с хубаво тяло, което се мерне пред погледа ти. Не намирах смисъл да се виждаме. Но знам, както знае и всеки един човек в този град, че си богат и разкошен мъж, който може да избере качественото измежду боклука.

Не ми хареса начинът, по който ме описа. Изглеждах като празноглав тъпак. Дали и Блеър ме виждаше така?

Не само че можеше да реши, че не иска да ми има доверие и че няма да ми позволи да се грижа за нея, но и вероятно си беше внушила, че в мига, в който срещна някоя друга, ще я зарежа. Но тя вече трябваше да е разбрала, че това не е вярно и че никога няма да се случи.

— Тя е изумителна. Не… съвършена, божествена. Всичко в нея е божествено — казах на глас и погледнах Мег. — Не само че я обичам — тя ме притежава. Напълно и завинаги. Бих направил абсолютно всичко за нея.

— Но тя не изпитва същото?

— Нараних я. Не, не така, както си мислиш, не е заради друга жена. Трудно е да ти обясня. Толкова много болка има в това, което се случи, че не знам дали ще мога някога да си я върна.

— И това е момичето на количката?

Какво се беше хванала с тая количка?

— Да — млъкнах и се зачудих дали да й кажа коя е Блеър. Може би, ако го кажех на глас, ако признаех на човек, който не е замесен, щях да разбера какво, по дяволите, се случва с това семейство. — Тя и Нан имат един и същи баща.

Не исках да прозвучи точно така.

— Мамка му! Кажи ми, че не е като малката ти зла сестра.

Нан нямаше много фенове. Може да се каже, че се брояха на пръстите на едната ръка и това беше предимно семейството ни. Обвинението, че е зла, мина край ушите ми. Нямаше какво да се сърдя на Мег. Нан сама си беше извоювала тази репутация.

— Не, не е като Нан. Точно обратното.

Мег замълча. Дали това бе краят на разговора? После се обърна и посочи клуба.

— Искаш ли да обядваме и да ми разкажеш за тази крайно странна ситуация? Може да успея да ти дам някой мъдър съвет или поне мнението си като жена.

Имах нужда от съвет. В живота ми нямаше жени, които да попитам за такова нещо.

— Да, добре звучи. Ако ми дадеш съвет, който мога да използвам, обядът е от мен.