Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (19)

Ръш

Джейс ми се обади да ми каже, че момичетата се местят в новия апартамент. Не я бях виждал от неприятната случка на игрището за голф. Не че не се опитвах, напротив. Използвах всяка възможност да се засечем, но все нямах късмет. Вчера пак минах, но тя вече си беше тръгнала. Дарла ми каза, че и Бети не е на работа, затова предположих, че са отишли някъде заедно.

Спрях пред апартамента и веднага забелязах Уудс, облегнат на колата си. Какво, за бога, правеше тук? Блеър стоеше пред него и му обясняваше нещо. Уудс си бе сложил онази огромна усмивка, която всеки миг щях да размажа на лицето му.

— Ако си сигурен, че така е редно, значи, трябва да ти благодаря — каза Блеър тихо, сякаш не искаше никой да я чуе.

— Абсолютно съм сигурен, че така е редно — отговори той и тогава ме видя. Усмивката му веднага изчезна.

Блеър се обърна да види какво е предизвикало киселата му гримаса. Изненадата на лицето й ме нарани повече от всяка една нейна дума, казана досега. Страхувах се да не я загубя, да не я нараня, но този път не знаех дали ще мога да контролирам заслепяващия ме гняв.

Защо си говореха насаме? За какво беше сигурен?

— Ръш? — каза учудено тя и тръгна към мен. — Какво правиш тук?

Уудс се засмя, поклати глава и отвори вратата на колата си.

— Сигурен съм, че е дошъл да помогне. Ще тръгвам, преди да си е изкарал беса на мен.

Много мъдро решение.

— Наистина ли си дошъл да ни помогнеш да се преместим? — попита тя и ме огледа предпазливо.

— Да — отговорих и усетих как напрежението ми спада, когато чух, че беемвето на Уудс изръмжа и се отдалечи с бясна скорост.

— Откъде знаеш, че се местим?

— Джейс ми се обади.

Тя започна да пристъпва нервно от крак на крак. Не исках да я карам да се чувства неспокойна, ненавиждах се, че не мога да я предразположа.

— Искам да помогна, Блеър. Съжалявам за това, което се случи с Нан онзи ден. Говорил съм с нея. Тя няма да…

— Не се притеснявай. Няма защо да се извиняваш заради нея. Не считам, че имаш вина. Разбирам те.

Не, не разбираше. Виждах го в очите й. Не разбираше нищо.

Пресегнах се и я хванах за ръката. Изпитвах такава силна потребност да я докосна. Когато пръстите ми опряха в дланта й, тялото й потрепери, зъбите й се впиха в долната устна — точно този ефект исках да постигна.

— Блеър… — не знаех как да продължа. Точно в този момент истината щеше да й дойде твърде много.

Тя вдигна очи от ръцете ни и видях желанието.

Наистина? Дали си въобразявах, дали сънувах? Или наистина беше…

Плъзнах ръка в дланта й и с палец погалих вътрешната страна на китката й. Тя пак потрепери.

Мили боже! Моето докосване й действаше!

Пристъпих бавно към нея и прокарах длан по цялата й ръка. Очаквах да ме избута, да се отдръпне. Когато ръката ми стигна достатъчно високо и пръстите ми леко минаха по гърдите й, тя сграбчи свободната ми ръка. Трепереше. Какво, за бога?

— Блеър — прошепнах и я притиснах към тухлената стена на сградата. Гърдите ми бяха на милиметри от нейните.

Тя не ме отблъсна. Клепачите й натежаха, гледаше гърдите ми с полузатворени очи. Отворът на деколтето на лятната й рокля беше точно под носа ми. И гърдите й се надигаха и спадаха, сякаш ме канеха и подмамваха. Не, това не беше възможно. Нещо не беше наред.

Сложих ръка на кръста й и бавно я плъзнах по тялото към гърдите. Не носеше сутиен. Зърната й бяха като камъчета — опъваха тънката материя на роклята. Не можех да се спра. Дланта ми обгърна гърдата й и леко стиснах. Тя пак изскимтя и коленете й затрепериха и се огънаха.

Облегна глава на стената и затвори очи. Сложих коляно между краката й, за да я задържа да не падне. Другата ми длан покри лявата й гърда и прокарах палец по твърдите зърна.

— О, господи, Ръш… — простена, отвори очи и ме погледна през мигли.

Исусе! Бях в някакъв рай, в който осигуряваха и стабилна доза изтезания. Това беше сън и когато се събудех, щях да съм бесен. Как може един сън да е толкова… реален?

— Така хубаво ли е, бебо? — прошепнах в ухото й.

— Да — едва пророни думата и продължи да се свлича надолу. Когато топлината на най-чувствителната й точка опря в крака ми, тя стисна ръцете ми и извика от възбуда и желание.

Щях да свърша в джинсите. Никога не съм бил по-възбуден през целия си живот. Нещо се бе променило. Не беше като преди. Тя беше почти отчаяна. Усещах и страха й, но потребността й беше по-силна.

— Блеър, кажи ми какво искаш да направя. Ще сторя всичко, което искаш, всичко, от което се нуждаеш — обещах й и нежно целунах ухото й.

Ухаеше толкова хубаво. Обхванах гърдите й и тя заскимтя от желание. Моята сладка Блеър беше гладна за секс. И това наистина се случваше. Не беше никакъв сън.

Господи.

— Блеър — писъкът на Бети подейства като кофа ледена вода върху главата й. Тя застина, отпусна ръце и се отдръпна. Дори не ме погледна.

— Аз… аз… съжалявам. Не знам…

Поклати глава и хукна далеч от мен. Гледах как се приближава до вратата и как Бети й се кара като на малко дете. Блеър само кимаше с глава. Когато влязоха, целият ми бяс се събра в юмруците ми. Забих ги в тухлената стена с множество цветисти псувни и се молех болезнената ерекция да започне да спада. Нямах представа как щях да я контролирам до края на деня.

След няколко минути вратата пак се отвори. Беше Джейс. Изгледа ме и подсвирна.

— Дяволите ме взели! Бързо действаш.

Не му отговорих. Дори не знаеше за какво говори. Блеър беше гладна за моя допир. Почти ме молеше без думи. Нямаше логика, наистина, но тя ме искаше. А само един бог знае колко силно я желаех аз. Винаги я бях желал. От мига, в който я видях.

— Хайде, трябва да местим дивана. Имам нужда от помощ — каза Джейс и задържа вратата да вляза.