Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (43)

Ръш

Държах ръката на Блеър и разглеждах през рамото й списание за бъдещи родители. Всички снимки на памперси и други неща за бебето ме плашеха… много меко казано. Никога нямаше да й го призная, но бебето започваше да ме плаши. Големите й гърди, сексът по никое време през нощта, заобленият й ханш, всичко това бяха плюсове и отклоняваха вниманието ми от факта, че детето беше на път.

— Блеър Уин — извика сестрата.

Погледнах пръстена на ръката й. След две седмици това фамилно име нямаше да съществува. Бях напълно готов. Не ми харесваше, когато я наричаха Уин. За мен тя вече беше Финли.

— Наш ред е — каза тя, усмихна се и се изправи. Вече започваше леко да й личи, но… коремчето й беше толкова малко. Как изобщо очакваха да видят нещо. Дори и да беше колкото грахово зърно. Изобщо нямах представа, но тя ме уверяваше, че ще можем да видим бебето. Имало вече ръце и крака, колкото и абсурдно да звучеше.

Не пуснах ръката й, докато вървяхме към кабинета. Сестрата ме погледна няколко пъти. Силно се надявах да не ми каже, че нямам право да вляза, защото това просто нямаше да се случи. Време беше да си видя бебето.

— Заповядайте — каза тя и ни покани в кабинета. — Съблечете се и облечете халата. Днес трябва да направим и вагинален преглед, но ще започнем с ултразвука.

Очевидно Блеър не се притесняваше, че ще трябва да се съблече гола. Сестрата ме огледа и попита:

— А този може ли да влезе?

Какво, за бога? „А този“?

Блеър се усмихна широко и отговори:

— Да, този е бащата.

Сестрата изправи рамене и ме погледна с облекчение и с още по-широка усмивка.

— Прекрасно. Не ми се нравеше идеята толкова младо момиче да се справя с това бреме само.

Блеър се изчерви и веднага се скри зад паравана. Сестрата излезе и аз веднага попитах:

— Какво значи това „този“?

Блеър се изчерви още по-силно, захапа устна и стисна здраво очи.

— Трябва ли да отговарям на този въпрос?

— Да, разбира се. Особено след твоя коментар.

Вече знаех, че отговорът няма да ми хареса.

— На предишната консултация дойдох с Уудс. Нямаше кой да ме докара. И сестрата се обърка и го покани да влезе, но аз отказах. Обясних, че е само приятел.

Почти бях забравил за този случай. Знаех, разбирах защо е трябвало да го моли. Аз не бях тук. Но беше много трудно да преглътна факта, че друг мъж е бил тук с нея. Лицето й веднага пребледня. Наведох се и целунах устните й.

— Няма значение. Аз съм виновен, аз трябваше да съм тук. Но не бях.

— Съжалявам.

— Не съжалявай. Аз трябва да съжалявам и да се извинявам.

Вратата на стаята се отвори и подадох глава зад паравана. Сестрата ми се хилеше и дърпаше някаква машина с монитор.

— Готова ли е? — попита.

Не можех да разбера на какво се радва.

— Почти — казах и погледнах Блеър, която пак се бе изчервила. Не можех да не се засмея. — Хайде, преобличай се, секси. Отивам отпред.

Блеър кимна и се скри зад пердето. Тръгнах към леглото и се загледах в апарата.

— Значи, тук ще видим бебето? — попитах и се зачудих как точно става тая работа.

— Да. Застраховката на Блеър покрива използването на този апарат. Имаме и по-нов, ЗВ. Повечето майки го ползват. Щеше да е хубаво застраховката й да покрива използването на по-добър апарат, но няма как.

Боже, каква беше тая мижава застраховка? Даже не бях помислил, че й трябва солидна здравна застраховка. Винаги съм имал най-доброто, което се купува с пари, а не се бях сетил за нея.

— Искам новия апарат. Веднага ще платя, каквото струва, но искам най-доброто, което се предлага в тази болница.

Сестрата огледа обеците ми, после тениската, която бе виждала и по-добри дни. Баща ми ми я беше дал след едно от турнетата им. Обичах я, защото беше тясна, а Блеър ме харесваше в тесни тениски.

— Ами… как да кажа… мисля, че не разбирате колко струва един такъв преглед. Много е мило, че искате да осигурите най-доброто за Блеър, но трябва да ви уверя, че…

— Мога да си позволя всяка една процедура, която се предлага тук. Казах ви, че мога да платя. Искам най-добрия ултразвук за Блеър и бебето ни.

Сестрата отвори уста да спори, но Блеър излезе иззад паравана и каза:

— Моля ви, не спорете с него, само ще си навлечете проблеми. Просто донесете другия апарат.

— Добре, щом сте сигурни, че може да платите. Всъщност ще помоля да предплатите.

Отворих портфейла си и й подадох черната си карта „Американ Експрес“. Сестрата за малко да получи удар. След като се посъвзе, се разтърча да донесе апарата.

— Сега би било редно да ти кажа, че съм напълно доволна и от обикновения ултразвук, но това ще е лъжа. Виждала съм снимки от по-новите апарати. В онези списания ги има и наистина искам такава.

Блеър се усмихваше като дете, което е застанало за пръв път на входа на Дисни Уърлд. Мамка му, щях да купя апарата, ако винаги щеше да се усмихва така.

— Моето момиче и моето дете получават най-доброто. Винаги.

Вратата пак се отвори и сестрата влезе, без да откъсва очи от мен. Какво толкова не разбираше тая жена? Подаде ми картата и аз я прибрах в портфейла си.

— Вие… синът на Дийн Финли ли сте? — попита накрая тя.

— Да. Сега да погледаме малко бебето ми, ако е възможно.

Жената кимна с нетърпение и се обърна към Блеър.

— ЗВ апаратът е в друг кабинет. Може ли да отидем дотам, без да се налага да се обличате и да се преобличате още веднъж?

— Някой ще я види ли? — попитах и застанах пред Блеър, защото аз със сигурност не се чувствах много комфортно от предложението.

Сестрата отвори един шкаф и извади одеяло.

— Ето, покрийте я с това.

Започнах да я увивам до брадата, а тя стискаше устни да не се разсмее. Намигнах й и я целунах по носа.

Тръгнахме по някакъв дълъг коридор, подминахме една друга двойка и видяхме и лекаря на Блеър, който попита защо се местим. Сестрата му обясни, че съм платил за другия апарат, и той бързо ни последва в кабинета.

Блеър легна и започнаха да я подготвят за прегледа, а аз търпеливо зачаках. Оголиха корема й и сестрата я намаза с някакъв гел. После ме погледна и попита:

— Искате ли да знаете пола на бебето си?

— Попитайте майката — отговорих раздразнен, че пита мен, а не човека, от когото зависи.

— Иска ми се да знам — каза Блеър и ме погледна.

— И на мен — съгласих се.

После лекарят започна да движи нещо по корема й и въздухът се изпълни с тупкащ звук. Беше много по-бърз от обикновения пулс на сърцето.

— Това ли е сърдечният ритъм на бебето ми? — попитах и станах, защото… защото не можех да седя. Сърцето ми биеше бързо, като това, което чувах навсякъде около себе си.

— Да — усмихна се лекарят. — И… ето го и него.

Гледах в екрана, където един мъничък живот започваше да се оформя.

— Него? Момче? — попита Блеър.

— Да, със сигурност е момче — каза категорично лекарят.

Хванах Блеър за ръката. Не можех да откъсна поглед от екрана.

Това беше нашето бебе. Щях да имам син. И със сигурност щях да се разплача.