Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (29)

Ръш

Щях да удуша Грант. Наистина. Щях да го чакам да заспи и да го удуша. Или защо пък да не го направя тук, пред всички. Блъснах стиковете в земята, но момчето, което трябваше да ги носи след мен, ги вдигна веднага, което май беше хитър ход, защото бях готов да започна да ги мятам по всички.

— Мег? Сериозно ли Грант? Мег? От всички възможни хора на света си извикал Мег? — крещях и я сочех. Току-що се беше записала и вече идваше към нас.

— Трябваха ни трима души. Ти си този, който ядоса Нан, така че трябваше да намеря друг. Всички останали се бяха ангажирали с някого. Мег искаше да играе. Какъв ти е проблемът? — Грант подаде стиковете си на момчето и ми метна ядосан поглед.

Блеър. Това беше проблемът. Не й бях казал, че Мег ще е в нашия отбор, защото кой да ми каже? Сега, ако разбереше, което със сигурност щеше да стане, разбира се, щеше да си помисли, че не съм й казал нарочно, сякаш е някаква тайна, която искам да пазя от нея. Трябваше да я намеря и да й кажа.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — попита червенокосото момиче, което бях виждал, но не помнех името му. Да, бях сигурен, че Уудс няма да сложи Блеър при нас. Трябваш да я намеря. Можех да й обясня, че това с Мег е напълно невинно.

— Да, Кармен, моля — усмихна се Грант, а тя запърха с мигли. Вероятно вече я беше чукал. Ако не, тази вечер със сигурност щеше. — Дай нещо на тоя с киселото лице, че трябва да го поохладим малко.

— Готови ли сте да им сритаме задниците — провикна се Мег.

Не, не бях готов. Бях готов да отида, да намеря Блеър и да й обясня. Погледнах червенокосото момиче и попитах:

— Къде е Блеър?

Тя нацупи лигаво устни и попита:

— Аз не съм ли достатъчно добра?

— Слънце, страхотна си. Тоя тука са му пламнали гащите по Блеър. Нищо лично — обясни Грант и й намигна, а тя му хвърли поредната ослепителна усмивка.

— Блеър е с първата група. Мисля, че господин Карингтън е там. Младият господин Карингтън. Чух как госпожа Дарла обясняваше, че той е поискал Блеър да ги обслужва — отговори момичето с доволна усмивка.

Уудс беше задник. Нямах никакво съмнение, че е пожелал тя да го наобикаля цял ден.

— Добро утро, Мег. Предварително се извинявам за киселото настроение на Ръш — каза Грант. За секунда бях забравил за нея.

— То си личи от километри. Ще рискувам да направя предположението, че Блеър е момичето, след което Ръш хукна онзи ден и ме остави сама в ресторанта.

— Ако Ръш наистина е бягал след някое момиче, това е била само Блеър — отвърна Грант.

Не им обърнах внимание и тръгнах към стартовата линия. Тогава видях първата група. Количката на Блеър беше паркирана до тях. Мамка му.

— Няма ли да се успокоиш вече? Не Блеър е тази, която ревнува, а ти — промърмори Грант и отпи от водата си.

— Добре, къде е проблемът? Че аз играя с вас двамата ли? За това ли става дума? — попита Мег и ме погледна право в очите.

— Не искам Блеър да се разстройва — казах и погледнах в посоката, в която беше количката й.

— Но това е само голф, не среща — отвърна Мег.

Права беше. Ставах смешен. Не бяхме в гимназията. Не виждах причина да не играя голф с жена. Блеър знаеше, че Мег е приятелка от години, а и Грант беше с нас. Не бяхме сами. Всичко би следвало да е наред.

— Малко съм напрегнат. Извинявам се. Права си. Не е проблем — казах и се отпуснах. Реших да се насладя на играта и на деня. Поне Блеър беше пред нас. Скоро щеше да мине през всички и да се прибере за малко на сянка. Може би именно това беше причината Уудс да я сложи с първата група.

Когато стигнахме до шеста дупка, вече бях съвсем спокоен и наистина се забавлявах. През цялото време се притеснявах, че Блеър е на слънцето, но като цяло бях добре. Знаех, че Уудс ще я наблюдава, и колкото и да ме дразнеше мисълта, че някой се грижи за нея, все пак беше успокоение.

— Хайде, Грант, досега Ръш е вкарал три, аз две. Тази е твоя, приятелче. Можеш да го направиш — не спираше да го подкача Мег.

Грант й метна предупредителен гневен поглед. Знаеше слабите си места в голфа и не му беше нужно да слуша подигравките на Мег, за да си ги припомня. Ако успееше да вкара тази, щеше да е истинско чудо.

— Мисля, че има нужда от малко помощ, Мег. Може би ти ще му дадеш един безплатен урок — предложих.

Грант започваше сериозно да се ядосва и ние избухнахме в смях. Колко беше лесно да го изкараш от кожата му.

— Мег, според мен трябва да се отдръпнеш малко назад. Мисля, че Грант всеки миг ще удря, а всички знаем, че топката лети в най-неочаквана посока, когато зад стика е Грант.

— Наистина ли мята стиковете? — попита тя с надежда.

— Не се вълнувай чак толкова. Ако е достатъчно ядосан, като нищо ще почне да ни замерва със стикове. Това означава, че е побеснял.

— Не ме е страх. Ти имаш по-яки мускули — усмихна се Мег и го погледна. Наистина знаеше как да го подпали още повече.

— Няма по-големи ръце! — извика Грант и ни погледна с изражение, което подсказваше, че е готов да защитава накърнената си чест.

Мег се приближи до мен и стисна мускула ми.

— Я да видим. Тези мускули изглеждат доста внушителни. Я ми покажи какво имаш ти — предизвика го тя.

Грант съблече тениската си с едно рязко движение, застана пред нея и започна да стяга мускулите на ръцете си.

— Я виж това, бейби, я пипни. Тоя няма нищо по тялото си. Само едно хубаво лице и нищо повече.

Завъртях очи и тръгнах към количката.

— О, не, няма да се отказваш точно сега. Това е състезание, което възнамерявам да спечеля. Нека момичето да види кой с какво има да се похвали.

Нямах никакво желание да печеля такова състезание.

— Ти вече спечели. Нямам нищо против второто място. Мег, той наистина има по-големи мускули.

— Не, няма. Ти не си беше стегнал бицепса и съм сигурна, че ако го напомпаш, твоите ще изглеждат по-големи — отвърна тя с дяволита усмивка.

Бях сигурен, че идеята е ужасно лоша. Не мисля, че Мег флиртуваше, но пък кой знае… не бях съвсем сигурен каква й е играта.

— Това са глупости. Стегни си мускула, Ръш. Този път ще докажа кой е крив и кой е прав. Защото аз разполагам с по-доброто оръжие.

— Да, така е. Страхотни мускули — отговорих.

— Покажи си мускулите. Сега. Не се шегувам — каза предизвикателно Грант. Това се превръщаше в състезание кой повече ще ядоса другия. Или кой може да пикае по-далеч. Е, аз с удоволствие му предоставях възможността да спечели. Исках да се преместим към следващата дупка.

— Ако само така ще се надигнем да се придвижим към следващата дупка, добре — казах.

Грант се усмихна и пак напомпа мускулите на ръцете си, за да може Мег да ги опипа. Това беше смешно.

— Съжалявам, Грант, Ръш печели — каза Мег и задържа ръката си върху мускула ми малко по-дълго от нужното.

Пуснах ръката си и тръгнах към количката.

— Вкарай топката, Грант — извиках през рамо.

— Това не беше честна победа. Тя го каза само защото се почувства задължена да те защити, понеже беше първата жена, която си чукал — отвърна той.

Огледах се да видя дали някой не ни е чул.

Слава богу, край нас нямаше никого.