Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (28)

Блеър

Ръш ме дърпаше към стаята и спря чак когато вратата зад нас се затвори и ме сложи да седна в скута му.

Да, по-рано наистина бях разстроена, но сега бях добре. Ръш изпадна в ужасно неловка ситуация, поставен между нас двете, а и Нан изглеждаше доста ядосана. Уудс със сигурност бе доволен, че не избухна скандал между нас двете или поне, че в сцената не бях забъркана аз.

— Ръш, кълна се, всичко е наред. Добре съм — уверявах го и стисках лицето му между дланите си. Част от сделката включваше участието на Нан и понасянето на нейната омраза. И аз щях да се науча как да се справям с това, ако исках Ръш да остане в живота ми.

Той поклати глава.

— Не, нищо не беше наред. Не трябваше да се съгласявам да обядваме там. Не трябваше да й вярвам, когато каза, че може да бъде мила и нормална. Толкова съжалявам, Блеър. Кълна се, никога няма да се случи отново.

Покрих устата му с моята и го бутнах назад на леглото.

— Казах ти, че всичко е наред. Престани да се извиняваш — прошепнах в устните му.

Ръцете му се плъзнаха под тениската ми и минаха по ръба на сутиена, който вече беше поне два размера по-малък за наедрелите ми гърди. Материята се впиваше в кожата ми. Той го разкопча и прокара пръсти по прежуленото.

— Имаш нужда от нов сутиен — каза той и прокара пръсти по гърба ми.

Потреперих.

— Ако обещаеш да правиш това всяка вечер, мога да си остана и с този — казах и се наведох да го целуна.

— Защо не ми каза — попита той и се отдръпна от мен.

В гласа му имаше болка. Какво да му кажа? Сложих ръце от двете страни на главата му и се надигнах нагоре.

— Какво е трябвало да ти кажа? — попитах с недоумение.

Ръцете му се плъзнаха по кожата ми, точно под гърдите. Беше толкова хубаво, че забравих за какво говорим. Простенах и набутах гърдите си право в дланите му, готова да го моля да ги докосне.

— Кожата ти е ожулена от шибания сутиен, Блеър! Защо си го сложила? Щях да ти купя нови сутиени. Утре, преди да тръгнеш за работа, ще имаш нов.

Още говореше за сутиена ми!

— Ръш, искам да ме докоснеш сега. Не се тревожи за сутиена. Моля те…

Наведох се напред към рамото му и леко го захапах. После плъзнах устни към гърдите му.

— Колкото и да е хубаво това, което правиш, не можеш да ме накараш да забравя. Искам да знам защо не ми каза, че сутиенът ти убива? Не искам нищо да те боли.

Вдигнах поглед и огледах лицето му. Той наистина се сърдеше. Тоя сутиен го тормозеше. Никой никога не се бе тревожил за мен така и не бях свикнала. Сърцето ми се изпълни с топлина.

Съблякох тениската и сутиена.

— Ръш, наистина имам нужда от нов сутиен. Този е станал прекалено малък. Ще ме заведеш ли да си купя нов? — казах шеговито.

Дланите му обвиха набъбналите ми гърди. Усещах как тека между краката.

— Гърдите ти са разкошни и трябва да се погрижа за тях. Не мога да понеса мисълта, че ги боли — засмя се той. — Освен ако аз не съм този, който им причинява болката.

Той стисна зърната ми и изпищях от удоволствие.

— Тези гърди са мои, Блеър. А аз се грижа за това, което е мое — каза, преди да придърпа едното зърно в устата си.

Кимнах и започнах да се движа върху него. Възбуденият му пенис се притискаше към набъбналия ми клитор. Ако продължавах да се търкам в него, щях да свърша.

— Не бързай, момиче! Нека махна тези къси шорти — каза и опря устни в корема ми. — Май трябва да прехвърля вниманието си малко по-надолу. Изглеждаш мокра и очакваща. Много мокра. Мамка му — изпсува, разтвори краката ми и се загледа гладно между тях. После се настани между тях. Дъхът му опари чувствителната ми кожа. — Тази вечер оставам тук. Не мога да спя спокойно, ако знам, че може да се събудиш и да имаш нужда от мен. Това ще ме побърка.

Дрезгавият му глас ме подлудяваше. Наблюдавах как езикът му бавно се подава между устните и как сребърното топче проблесна и после се търкулна по клитора ми, преди да се зарови в мен.

Хванах главата му и започнах да го умолявам да се движи по-бързо. И след като ме докара до два последователни оргазма, вдигна глава и се усмихна с онази своя дяволска усмивка.

— Пристрастен съм към този аромат и вкус. Никой не бива да ми ги отнема. Никой няма право да ги опитва, дори и ти.

После Ръш се изправи и се съблече за части от секундата. Не ми даде време да се порадвам на прекрасната гледка, защото вече беше върху мен.

— Искам да ме яздиш — каза, докато се плъзваше в мен и ме дразнеше.

Бутнах го назад, той се претърколи по гръб, за да мога да го яхна. Погледът му върху голото ми тяло беше по-възбуждащ от палавите думи, които винаги нашепваше в ухото ми.

Можех да го обичам, да бъда щастлива с него до края на живота си. Сега само се надявах да ми бъде предоставена такава възможност.

 

 

Следващите няколко дни бяха като приказка. Ходех на работа, Ръш се появяваше да ме разсейва с великолепното си присъствие, после отивахме да правим див секс на някое място, където не биваше да го правим, и после отивахме да правим нормален секс на легло — или в апартамента ми, или в къщата му. Втория път беше наистина сладко и бавно, а първия път почти животинско. Бях сигурна, че Уудс ни е чул, когато бяхме във външната тоалетна и си късахме дрехите.

Все още се опитвах да разбера дали това се дължи на бременността, или винаги щях да го желая толкова много. Едно докосване и вече бях готова, отчаяна. Днес обаче нямаше да се случи нищо подобно. Щях да работя целия ден на голф игрището. Днес беше турнирът.

Бях се карала и с Уудс, и с Ръш да ми позволят да работя. Никой от двамата не мислеше, че е безопасно за бебето. И разбира се, аз спечелих.

Униформите ни за днес бяха специално поръчани. Щяхме да сме в бяло като състезателите по голф и вместо къси шорти, щяхме да носим къси поли… с изключение на Джими, разбира се. Той трябваше да е по къси шорти и щеше да бъде единственият мъж на количките. Очевидно е имало доста голям брой жени, които са си пожелали да им поднася напитките днес.

— Има петнадесет отбора. Блеър, ти вземаш първите три, Бети вторите три, Кармен — следващите три, Натали след нея и последните три отбора ги взема Джими. Това са само женски отбори, които настояваха ти да ги обслужваш днес. Събитието ще продължи целия ден. Карайте ги да се чувстват щастливи и гледайте да имате достатъчно напитки. Преди нещо да е свършило, идвате да зареждате. Вземайте повече напитки от тези, които предпочитат състезателите във вашите отбори. Всеки от вас има уоки-токи, в случай че изникне нещо спешно. Има ли въпроси? — попита Дарла с ръце на кръста. Беше ни наредила на верандата на офиса и ни гледаше изпитателно. — Добре, значи, всичко е ясно. Сега всички по местата си. Блеър ще трябва да тръгне веднага, останалите могат да тръгнат малко след нея. Ако някой иска за пиене — давате му. Ако искат да ядат — викате сервитьор. Ясно ли е?

Всички кимнахме. Дарла ни подкани с жест да тръгваме и се върна в офиса.

— Мразя турнирите. Надявам се Натан Форд да не е сред моите. Толкова ме дразни — мрънкаше Бети, докато вървяхме към количките си да проверим дали имаме всичко необходимо.

— Може би ще ти се падне Джейс — казах с надеждата да я разведря.

— Не, никакъв шанс — отвърна свъсено тя. — Леля Дарла прави разпределението. Няма да ми позволи да съм край Джейс днес.

Е, в такъв случай и аз не можех да се надявам да съм край Ръш. И вероятно така беше най-добре. Трябваше да се фокусирам върху работата си, а не върху това колко красив изглежда Ръш в белите си къси шорти и бялата тениска.

Паркирах зад първа дупка и тръгнах към първия си отбор. Всички лица ми бяха познати. Хората не бяха първа младост. Поръчките им бяха лесни и даваха страхотни бакшиши. Искаха само вода. След тях тръгнах към втора дупка. За моя изненада, това бяха Уудс, Джейс и Тад. Не бях очаквала да са в моята група.

— Здравейте, момчета. Не съм ли късметлийка — пошегувах се.

— Бях сигурен, че ще ни пратят Бети. Денят ми става все по-приятен — отвърна Тад.

— Млъквай — сръчка го с лакът Джейс.

— Не съм чак такъв глупак да сложа Бети тук. Няма да обърне внимание на никого другиго — обясни Уудс.

Подадох им по едно шише вода.

— Радвам се, че ще ви обслужвам днес, макар че не се казвам Бети — казах с усмивка.

— Щом не можем да имаме Бети, ти си втората ми любимка тук — усмихна се лукаво Джейс.

Не можех да не го харесвам. Момчето беше доказало чувствата си към нея.

— Добре. Горда съм с мястото си в класацията — казах възторжено и тръгнах към трета дупка.

Това беше първата ми женска група. Лицата им ми бяха познати, но не бях сигурна кои са. Високата руса жена май беше съпругата на кмета.

След като им раздадох газираната вода с по резенче лимон, се върнах в началото.

Беше време за старта. Огледах се с надеждата да видя Ръш — нямаше го никъде. Не знаех в кой отбор е, но със сигурност знаех, че днес играе. Предположих, че ще е с Грант, но не видях и него.