Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (18)

Блеър

Бети се пресегна и леко стисна ръката ми. Стоеше права до мен, докато аз седях на болничното легло и чаках да дойде лекарят. Бях дала урина за проба и сега чакахме официалните резултати.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Имаше някаква, макар и малка вероятност да не съм бременна. Предната нощ разглеждах и четох в Гугъл. Винаги е възможно тестът да не отчете правилно и може би си въобразявах, че ми се гади, защото бях решила, че съм бременна.

Вратата се отвори. Медицинската сестра влезе с огромна усмивка на лицето. Погледна Бети, после мен и каза:

— Поздравления. Бременна сте.

Ръката на Бети ме стисна още по-силно. Знаех, че съм бременна, но когато го чух от устата й, изведнъж ми се стори съвсем реално. Не, нямаше да плача. Не исках един ден бебето ми да разбере, че съм плакала, когато съм разбрала, че съм бременна. Исках детето ми да знае, че е било чакано с любов, че е било желано на този свят. Бебето не е нещо лошо. Никога не е било нещо лошо. Имах нужда от семейство и скоро щях да го имам. Щях да имам до себе си някой, който да ме обича безусловно.

— Лекарят ще дойде да ви прегледа след няколко минутки. Трябва да направим и кръвни изследвания. Имали ли сте кървене или спазми от началото на бременността?

— Не. Само гадене. Не мога да понасям никакви миризми — обясних.

Сестрата кимна и си го записа.

— Може и да не ви се вярва, но гаденето е хубаво нещо. Хубаво е, че ви се гади.

— Не сте я виждали как се напъва, без да може да повърне нищо — каза раздразнено Бети. — Няма нищо хубаво в това.

Сестрата се усмихна.

— Да спомням си тези дни. Не е много забавно — после погледна встрани и попита: — Бащата ще участва ли… в проследяването на бременността ви?

Дали щеше да участва? Как можех да му кажа? Поклатих глава.

— Не, не мисля.

Тъжната усмивка на лицето на медицинската сестра ми подсказа, че е виждала много случаи като моя.

— Използвахте ли някаква форма на превенция? Хапчета против забременяване? — попита тя.

Не погледнах към Бети. Може би не трябваше да влиза с мен. Поклатих глава. Сестрата ме изгледа изумено.

— Нищо?

— Не, нищо. Искам да кажа… няколко пъти използвахме презерватив, но един път не използвахме и един път той… излезе навреме.

Бети застина зад мен. Знаех вече какво си мисли. Защо бях такава глупачка? Защо не се бях сетила за този един-единствен път? И сега Бети се питаше защо не съм й казала.

Сестрата кимна, напомни, че лекарят ще дойде след няколко минутки, и излезе.

И Бети скочи.

— Не е използвал презерватив? Тоя луд ли е? Мамка му! Вече трябваше да се е сетил да те пита дали не си бременна. И аз да го съжалявам, че не знае, че ще става татко, а той изобщо не е сложил презерватив! Досега трябваше да те е питал дали има проблем, или не. Какъв идиот!

Бети крачеше като луда из стаята, а аз само я гледах. Какво можех да й кажа? Че аз съм виновна за онзи случай без презерватив? Че се бях съблякла гола пред него и го бях яхнала, без да му дам шанс да мръдне, че го бях яздила като луда. Кой нормален мъж спира по средата, за да сложи презерватив? Но и ноктите ми да изтръгнеше, пак нямаше да й разказвам подробности за сексуалния си живот. Това никога нямаше да се случи. Ето защо си държах устата затворена.

— Заслужава всички мизерии, които му се случват. Трябваше да се обади да пита дали няма проблем. Не му казвай на тоя задник. Кой е той да си мисли, че може да си развява оная работа без презерватив и после да живее ей така, спокойно и в блажена неизвестност! Аз ще се грижа за теб. Аз и ти ще отгледаме това дете.

Бети изглеждаше готова да превземе света. Почти се усмихнах. А аз дори нямаше да съм в Розмари, когато дойдеше време бебето да се роди. Искаше ми се да остана тук, исках бебето ми да има повече любов, освен майчинската. От Бети щеше да излезе страхотна леля. Мисълта ме натъжи. Усмивката ми повехна.

— Съжалявам, не исках да те разстройвам — каза тя и отпусна безпомощно ръце до тялото си. Очите й бяха загрижени.

— Не, не си ме разстроила. Просто ми се иска… да не се налага да заминавам. Искам бебето ми да те познава.

Бети се приближи до мен, прегърна ме през раменете и ме стисна силно.

— Ще ми кажеш къде живееш и ще идвам да ви виждам. Или просото можеш да останеш да живееш с мен. Когато бебето се роди, Ръш няма да го има така или иначе. Той не стои тук след лятото. Преди да се върне, ще си си подредила живота. Помисли за това. Не вземай никакви окончателни решения сега.

Дали Ръш щеше наистина да замине? Дали щеше да се откаже от мен и да напусне Розмари? Или щеше да остане? Сърцето ме болеше само при мисълта, че може да ме напусне. Колкото и да бях убедена, че нищо няма да се получи, исках да се бори за мен. Исках да намери начин да бъдем заедно, макар че бях сигурна, че това е напълно невъзможно.

След два часа бяхме вече в апартамента на Бети. Бях си купила пренаталните витамини и носех няколко брошури за безпроблемна бременност. Прибрах ги в куфара си. Имах нужда от вана и сън.

Бети почука на вратата на банята и влезе. Държеше телефона си и се усмихваше като идиот.

— Няма да повярваш! — каза и поклати главата с недоумение. — Уудс се обади току-що и каза, че можем да вземем апартамента му на цената, която плащам тук. Каза, че било много полезно за него двама от най-добрите му служители да бъдат близо до клуба — помагало и за работоспособността на колектива му. Освен това каза, че и двете оставаме без работа, ако откажем.

Едва не паднах в тоалетната чиния. Погледнах я. Много добре знаех защо Уудс прави това — правеше го заради мен. Това беше неговият начин да ми помогне. Очите ми се напълниха със сълзи.

— Още ли е на телефона? — попитах, когато видях, че Бети пак го е опряла до ухото си.

— Не, това е Джейс. Той казва, че имало нещо общо с теб. Ти… не… не се виждаш с него или… нещо такова? — попита много бавно.

Предположих, че това е въпросът на Джейс, а тя повтаря, но сякаш не можеше сама да повярва, че пита такова нещо.

— Би ли заглушила слушалката? — помолих тихо.

Очите й се разшириха и бавно кимна с глава. Сложи ръка на слушалката и ме погледна така, сякаш не ме познава, сякаш ме виждаше за пръв път. Какво си бе помислила? Че подвеждам Уудс, докато чакам дете от Ръш? Не, не можеше да си е помислила такова нещо.

— Бети, той знае. Уудс знае.

Тя бавно започна да осъзнава, устата й оформи едно беззвучно „О“.

— Как така? — попита, след като се окопити.

— Сложи ме първа смяна в ресторанта. Кухнята… миришеше на бекон.

— Няма нищо между Блеър и Уудс. Той просто й е приятел и се опитва да й помогне. Това е.

Джейс очевидно каза нещо, което не й хареса, защото започна да върти очи с досада. Каза му, че е луд, и му затвори.

— Добре, значи, той знае, че си бременна от Ръш, и ни дава апартамента за без пари. Това е най-хубавото нещо, което можеше да ни се случи. Само чакай да видиш каква красота е там. Стаята ти е огромна и ако ни остави там и след като бебето се роди, ще имаш място за детско креватче.

Не исках да мисля толкова напред в бъдещето. Точно сега исках само да говоря с Уудс. Не исках, когато си тръгна след четири месеца, изведнъж наемът на Бети да стане безбожен. Исках да се уверя, че всичко ще е наред, преди да се радва толкова на новото луксозно място.