Аби Глайнс
Твърде далеч: Никога (17)

Ръш

— Нан, спомняш ли си какво те помолих онзи ден? — извиках, когато Блеър се отдалечи на достатъчно голямо разстояние и не можеше да ни чуе.

— Изглеждаше жалък. Опитвах се да те спася да не приличаш на влюбен глупак и неудачник.

Обърнах се и тръгнах към нея. Това момиче започваше сериозно да си играе с нервите ми. Когато бяхме по-малки, никога не бях имал необходимост да тормозя сестра си, както е при повечето момчета. Някои изпитват истинско желание да нараняват сестрите си, дори физически. Сега за пръв път ги разбирах.

Грант застана пред мен като бариера между нас.

— Хей, я се укроти малко!

Преместих поглед от Нан към Грант. „Какво, за бога, правеше? Та той я мразеше!“

— Отдръпни се, това касае мен и сестра ми — припомних му.

Никога преди не я беше признавал за своя сестра. Дори когато баща му беше женен за майка ни, той открито демонстрираше колко много мрази Нан. Между тях двамата нямаше абсолютно никаква… топлина, никакво усещане, че принадлежат към едно семейство.

— И за да стигнеш до сестра си, ще се наложи да минеш през мен — отвърна той. — Защото точно сега не мислиш за чувствата на никого другиго, а само за тези на Блеър. Спомни си как присъствието на Блеър се отрази на Нан. Тогава ти пукаше за сестра ти.

Какво, по дяволите! Халюцинирам ли? Откога Грант е станал пръв защитник на Нан?

— Много добре знам как Блеър действа на Нан. Но искам да внуша на сестра си, че това, което се е случило, не е по вина на Блеър. Нан мрази това момиче от толкова много време, че просто не може да се откаже от омразата си, сякаш от това зависи животът й. А на теб какво ти става? Ти ги знаеш тези неща. Ти беше този, който защитаваше Блеър от секундата, в която се появи тук. Ти беше този, който непоклатимо вярваше в нейната невинност. Още от самото начало.

Грант започна да пристъпва от крак на крак. Изглеждаше много неспокоен. Обърна се и погледна към Нан, чиито очи бяха станали като палачинки.

— Ти я направи слаба, Ръш. Защитавал си я цял живот. За всичко е разчитала на теб. После я зарязваш и цялото ти внимание отива към Блеър. Нан е станала напълно зависима от теб. Как очакваш да реагира? Тя не познава друг начин да оцелява. Ако не беше толкова фокусиран да си върнеш Блеър, щеше да го разбереш.

Избутах Грант от пътя си и погледнах Нан в очите. Нямах нужда да ми изнася лекции, макар че някои от нещата бяха истина. Дълбоко в себе си бях доволен, че тези двамата най-сетне започват да се разбират и че имат някакви общи теми за разговор. Може би на Грант му пукаше за нея. Все пак години наред живеехме под един покрив и години наред страдахме от пренебрежението на майка ни.

— Нан, обичам те, но не можеш да ме караш да избирам между нея и теб. Не е честно.

Нан сложи ръце на кръста си — това беше позата, с която предизвикваше хората да се борят с нея.

— Не можеш да обичаш и двете ни. Никога няма да я приема. Тя ми извади пистолет, Ръш. Тя е луда. Ти видя с очите си. Щеше да ме застреля. Как можеш да обичаш нея и мен едновременно? Няма никаква логика.

— Никога не би те застреляла. Тя и на Грант извади пистолет, но той го преживя. И мога да обичам и двете ви, но по различен начин.

Нан погледна Грант и му се усмихна тъжно. Ставаше все по-странно.

— Не иска да ме чуе, Грант, предавам се. Той избира нея пред мен и чувствата ми.

— Нан, послушай го. В това, което Ръш ти говори, има логика — каза й Грант с обезпокоително нежен глас.

Какво, за бога, се случваше? Това беше „Зоната на здрача“. Никога не беше говорил с нея така.

Нан тропна с крак.

— Не. Мразя я. Не мога да я гледам. Тя продължава да го наранява и я мразя още повече — пищеше тя и започнах да се оглеждам дали някой не ни е чул.

Да, Уудс вече вървеше към нас.

Мамка му.

— По дяволите! — измърмори Грант, който очевидно бе проследил погледа ми.

Уудс спря пред нас и ни огледа, като започна от Нан, мина през Грант и накрая погледна мен.

— Чух достатъчно, за да се сетя за какво става дума в този оживен диспут — каза, без да откъсва очи от мен. — Искам да бъда разбран много ясно. Приятели сме от много години, откакто се помним. Добре познавам проблемите на семейството. — Погледна Нан с абсолютно отвращение и пак върна погледа си върху мен. — Ако някой има проблем с присъствието на Блеър тук, ще се наложи да се разправя първо с мен. Блеър работи тук и ще работи, докато иска и колкото иска. На вас тримата може и да не ви харесва, но лично аз не давам и грам сухо лайно за предпочитанията ви. Така че, примирете се. Блеър не се нуждае от това точно сега. Надалеч от нея! Разбрано ли е?

Изгледах го с неверие. Как така Уудс изведнъж се бе превърнал в защитник на Блеър? Не ми харесваше, никак не ми харесваше. Кръвта ми кипна, ръцете ми се свиха в юмруци. Дали е решил, че сега му е времето да се намърда в живота й? Да се появи на бял кон и с доспехи, когато тя е най-слаба, и да й покаже кой е спасителят й? По дяволите, не, това нямаше да се случи. Блеър беше моя.

Уудс не изчака да му отговорим, обърна се и тръгна с бърза гневна крачка.

— Май имаш конкуренция — каза злорадо Нан.

Грант застана пред нея и прошепна:

— Стига толкова, Нан.

Край с това. Не можех да се занимавам с тези двамата сега. Взех стика си и тръгнах след Уудс.

Уудс или ме чу, или усети гнева ми, защото когато стигна до стълбите на клуба, се спря и се обърна към мен. Едната от веждите му беше повдигната нагоре — знак, че ситуацията определено го забавлява, а това ме издразни още повече.

— И двамата искаме едно и също. Защо не подишаш малко и не се успокоиш — каза той и скръсти ръце пред гърдите си.

— Стой настрани от нея! Чу ли ме? Дори не се опитвай да припарваш. Блеър ме обича, просто е наранена и объркана. И е много крехка. Господ да ми е на помощ, но ако се опиташ да се възползваш от състоянието й, ще те смеля от бой.

Уудс наклони глава настрани и ме изгледа. Очевидно заканата ми не му направи никакво впечатление.

— Знам, че я обичаш. Никога не съм те виждал да се държиш като побъркан. Ако обичаш Блеър, тогава трябва да я защитиш от отровата, която капе от змийската уста на сестра ти. Ако не го направиш ти, ще го направя аз.

Сякаш ме удари през лицето.

Преди да успея да отговоря, той отвори вратата и се прибра.

Гледах затворената врата. Минаха минути.

Щях да загубя една от двете. Обичах сестра си, но с времето тя щеше да ми прости. А Блеър… можех да я загубя завинаги. Не, никога нямаше да допусна това да се случи.