Оливър Боудън
Единство (6)

13 април 1778

Искам тя да оздравее. Мечтая да настъпи ден, когато слънцето ще изгрее, прислужниците й ще влязат в покоите й, ще дръпнат завесите и ще я видят седнала в леглото като преродена. Искам слънцето, нахлуло през прозорците й, да озари притъмнелия ни дом и да прогони скръбните сенки, блуждаещи из него, да докосне татко, да го съживи и да ми го върне. Копнея отново да чувам песни и смях от кухнята. Искам да загърбя сдържаната тъга и да се усмихвам истински, а не да прикривам болката, опустошаваща душата ми.

И повече от всичко искам мама да е пак с мен. Моята майка, моята учителка, моята наставница. Не само я искам — имам нужда от нея. Всеки ден и всеки миг се питам какъв ще е животът без нея. Знам. Немислимо е.

Искам мама да оздравее.

* * *

По-късно през същата година срещнах Арно.