Оливър Боудън
Единство (52)

3 април 1794

— Париж се промени много, откакто го напусна — казах му на другия ден, когато поехме с каруцата към града.

Той кимна.

— Доста неща трябва да се сложат в ред — кимна той.

— И още не сме открили къде е Жермен.

— Не е съвсем вярно. Разполагам с име.

— Име?

— Робеспиер.

Максимилиан дьо Робеспиер. Не какво да е име! Наричаха го Неподкупния, оглавяваше якобинците и до голяма степен — Франция. Тоест, мъж с огромна власт.

— Кажи ми какво знаеш.

— Видях всичко, Елиз. — Той сбърчи чело, сякаш угнетен от спомена.

— Какво значи „всичко“? — попитах предпазливо.

— Виждам неща. Както когато убих Белек. Помниш ли? Виденията ми помагат да разбера какво да предприема.

— Обясни ми по-подробно — подтикнах го, обзета от желание да ми разкрие истината и същевременно от колебание дали искам да я чуя.

— Казах ти, че убих Сивер.

Свих устни. Предпочитах да забравя.

— Тогава също имах видение — продължи Арно. — Видях как баща ти отказва на Сивер да го допусне на тамплиерско съвещание и така посява у него семената на омразата. Видях как Сивер се съюзява с Краля на просяците и двамата нападат баща ти.

— Двама срещу един — процедих през зъби.

— О, баща ти се сражава храбро и успя да извади окото на Сивер, както вече ти разказах. Всъщност би надделял, ако Краля на просяците не се бе намесил.

— Видял си как се случва?

— Да, като насън.

— Така ли разбра, че са използвали тамплиерска брошка?

— Да.

— Как го правиш? — прошепнах.

— Според Белек някои хора се раждат с такава способност. Други я овладяват чрез обучение.

— И ти си от онези, които я притежават по рождение.

— Така изглежда.

— Какво друго знаеш?

— От Краля на просяците научих, че се е опитвал да спечели благоволението на баща ти, но той го е отблъснал. Видях Сивер да му дава брошката с обещание „господарят“ му да му помогне.

— Господарят му? Жермен?

— Именно. Тогава обаче не знаех, че е Жермен. Видях човек в мантия да приема Краля на просяците в тамплиерския орден.

Помислих си за господин Уедърол и ме жегна разкаяние, че се разделихме оскърбени. Прииска ми се да споделя с него, че предположенията ни се оказаха правилни.

— Краля на просяците е получил награда, че е убил татко? — попитах.

— Вероятно. Когато убих мадам Льовеск, прозрях плановете на тамплиерите да вдигнат цената на зърното. Видях и как баща ти изключва Жермен от Ордена. Жермен крещеше името на Дьо Моле, когато го издърпваха от стаята. Видях как по-късно се свързва с мадам Льовеск и тамплиерите заговорничат да разпространяват унищожителна за краля информация. Жермен каза, че когато екзекутират краля като обикновен престъпник, ще разкрие пред света истината за Жак дьо Моле. Видях и как Жермен представя съмишлениците си на Максимилиан Робеспиер.