Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Unity, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Единство

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Димитър Стоянов - Димо

ISBN: 978-954-389-337-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1409

История

  1. —Добавяне

Откъс от дневника на Елиз дьо ла Сер

20 януари 1793

На улицата във Версай бе спряла позната каруца. Познавах и впрегнатия в нея кон. Скочих от седлото, завързах Скрач за каруцата, разхлабих юздите, дадох му вода и потърках лице в муцуната му.

Обсипах коня си с грижи, отчасти защото го обичам и той заслужава цялото ми внимание, ала и защото отлагах момента да се изправя срещу неизбежното.

Външната стена изглеждаше занемарена. Запитах се кой ли прислужник е отговарял за нея, когато живеехме тук. Градинарите вероятно. Без тях камъните бяха обрасли с мъх и бръшлян, чиито филизи се протягаха нагоре като жилести пръсти.

Сводестата порта в стената също ми се стори едновременно позната и непозната. Оставено на произвола на стихиите, дървото се беше напукало и беше избледняло. Преди вратата вдъхваше респект, сега изглеждаше просто тъжна.

Отворих я и влязох в двора на дома, където бях отраснала.

Разрухата в парижката ни вила би трябвало да ме подготви. Едва не се разплаках обаче при вида на буренясалите цветни лехи и тревясалите пейки. На стъпало под увиснали кепенци седеше Жак. Видя ме и лицето му грейна. Говореше рядко, оживяваше се единствено в присъствието на Елен. Не продума и сега. Посочи към къщата.

Прозорците бяха преградени с дъски, мебелите — преобърнати. Същата тъжна история се повтаряше навсякъде, само че този път се натъжих още повече, защото това бе родният ми дом и всяка счупена саксия, и всеки разбит стол навяваха спомени. Докато си проправях път през разграбената къща, чух тиктакането на стария дядов часовник — толкова познат звук от детството, че за секунда застинах в пустото преддверие, борейки се с напиращите сълзи.

Бях обзета от разкаяние и носталгия. Навярно и от малко вина.

* * *

Излязох на терасата и се вгледах към моравите — някога грижливо окосени, а сега обрасли с високи плевели. На около двеста метра господин Уедърол седеше на нисък хълм, оставил патериците от двете си страни. Тръгнах към него.

— Какво правиш? — попитах го, щом приближих.

Той се сепна, но бързо се опомни и ме огледа изпитателно.

— Бях се запътил към южната морава, където тренирахме някога. Представях си обаче поляните както преди и как стигам с лекота дотам и обратно. Представите ми обаче не се оправдаха и реших, че няма да ми е толкова лесно.

— Е, и това място е хубаво.

— Зависи от компанията — усмихна се иронично той.

Възцари се мълчание.

— Измъкна се като крадец — констатира господин Уедърол след малко.

— Съжалявам.

— Предположих, че ще го направиш. Познавам те, откакто бе по-ниска от скакалец. Досещам се какво предстои, когато забележа искрите в очите ти. Е, поне си жива. Разказвай!

— С Арно летяхме с балон с нагорещен въздух.

— Нима? И как беше?

Забеляза, че се изчервявам.

— Много приятно, благодаря.

— Значи вие двамата…

— Така изглежда…

— Е, това е добре. Не бих искал да страдаш от несподелени чувства. А… — Той разпери ръце. — Всичко друго? Научи ли нещо?

— Доста. Мнозина от заговорниците вече платиха за престъпленията си. Знам и кой е заповядал да убият баща ми.

— Казвай!

— Новият Велик майстор, архитектът на преврата, е Франсоа-Томас Жермен.

— Разбира се — процеди през зъби господин Уедърол.

— Каза, че са го отлъчили от Ордена.

— Да. Беше поклонник на Жак дьо Моле, първия Велик майстор на тамплиерите. Дьо Моле загива на кладата през 1314 година, проклинайки всичко и всички. Жак дьо Моле е тъмна особа, ала навремето споменавали името му само под сурдинка, защото да подкрепяш идеите му се смятало за ерес. А Жермен… е, Жермен беше еретик. Еретик и съветник на Великия майстор. Изключиха го от ордена, за да прекратят разногласията. Баща ти умоляваше Жермен да се вразуми и го отлъчи с натежало сърце, но…

— Но го отлъчи?

— Да. Заплашиха всички членове на ордена, че ги очаква същото, ако го защитят. Не след дълго го обявиха за мъртъв и от него остана само лош спомен. Поне така мислехме. Оказва се, че сме сгрешили. Жермен е сплотявал поддръжниците си, дърпал е конците зад кулисите, пренаписвал е манифеста. А сега е узурпирал титлата Велик майстор и Орденът се чуди и мае как отначало е подкрепял безрезервно краля, а сега иска смъртта му. Отговорът е, че няма кой да му се противопостави. Шах и мат. — Той се усмихна горчиво. — Трябва да признаем, че не си поплюва.

— Скоро ще си получи заслуженото — сабя в корема.

— Твоята сабя? И как ще го направиш?

— Арно разбра, че Жермен възнамерява да присъства на екзекуцията на краля утре.

Господин Уедърол зяпна.

— Екзекуцията на краля? Значи Събранието вече е издало присъдата?

— Да. И тя е смърт.

Той поклати глава.

— Ще екзекутират краля… Как стигнахме дотук? Предполагам, че последният етап от пътуването започна миналото лято, когато двайсет хиляди парижани подписаха петиция за връщането му на трона. Преди говорехме за революция, сега — за контрареволюция.

Революционерите, разбира се, не биха позволили такъв обрат. На десети август Събранието реши да организира поход срещу двореца в Тюйлери, където кралят и Мария-Антоанета се бяха оттеглили след позорното им прогонване от Версай преди три години.

Шестстотин швейцарски гвардейци от кралската охрана загинаха в битката, защитавайки последната твърдина на краля. Шест седмици по-късно ликвидираха официално монархията.

Междувременно в Бретан и Ванде избухнаха роялистки въстания, а на втори септември прусите завзеха Вердюн, предизвиквайки паника в Париж, където се понесоха слухове, че роялистките затворници ще бъдат освободени и ще отмъстят жестоко на революционерите. Последвалата касапница, предполагам, бе изпреварващ удар, отнел живота на хиляди затворници.

После изправиха на съд краля, а днес оповестиха присъдата — смърт на гилотината.

— Ако Жермен е там, аз също ще бъда там — заявих.

— Защо? — попита господин Уедърол.

— За да го убия.

— Не мисля, че това е правилният начин, Елиз — присви очи той.

— Знам — отвърнах кротко. — Но нямам избор.

— Кое е по-важно за теб? Отмъщението или Ордена? — попита сприхаво.

Свих рамене.

— Постигна ли първото, второто ще си дойде на мястото.

— Нима? Така ли мислиш?

— Да.

— Защо? Ще убиеш настоящия Велик майстор. Вероятността да те съдят за предателство се равнява на вероятността да те приемат с разтворени обятия. Изпратих молби за помощ навсякъде. В Испания, Италия, Америка. Получих съчувствени недомлъвки, но нито едно обещание за подкрепа. И знаеш ли защо? Понеже тях ги интересува дали френският орден функционира гладко, а не как са те отстранили. Освен това Жермен несъмнено използва активно своята мрежа от връзки. Уверил е събратята ни отвъд океана, че превратът е бил необходим и френският орден е в добри ръце. Бъди сигурна също, че семейство Каръл сипят отрова по твой адрес пред всеки, склонен да ги изслуша. Не може да действаш без подкрепа, Елиз, а е факт, че не разполагаш с подкрепа. Решена си обаче, че нищо няма да те спре. От което заключавам, че не става дума за Ордена, а за отмъщение. Тоест — седя до глупачка, упорстваща да се самоубие.

— Ще получа подкрепа — настоях.

— Откъде, Елиз?

— Надявах се да се съюзя с асасините.

Той повдигна смаяно вежди, после поклати глава.

— Да сключим мир с асасините е като да построиш въздушна кула, дете. Няма да се случи, независимо какво пише в писмата на твоя приятел Хайтам Кенуей. Господин Каръл имаше право. Все едно да поканиш мангуста на следобеден чай с гърмяща змия.

— Невъзможно е да го вярваш!

— Не само го вярвам, ами го и знам, дете. Харесва ми, че се надяваш, но грешиш.

— Татко е мислел другояче.

Господин Уедърол въздъхна:

— Баща ти е искал да постигне временно примирие. Знаел е, че повече не бива да очаква. Всички го знаем. Няма да настъпи вечен мир.