Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Unity, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Карастойчева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детско и младежко фентъзи
- Историческо фентъзи
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Единство
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Лилия Анастасова
Художник: Димитър Стоянов - Димо
ISBN: 978-954-389-337-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1409
История
- —Добавяне
Откъс от дневника на Елиз дьо ла Сер
20 януари 1793
На улицата във Версай бе спряла позната каруца. Познавах и впрегнатия в нея кон. Скочих от седлото, завързах Скрач за каруцата, разхлабих юздите, дадох му вода и потърках лице в муцуната му.
Обсипах коня си с грижи, отчасти защото го обичам и той заслужава цялото ми внимание, ала и защото отлагах момента да се изправя срещу неизбежното.
Външната стена изглеждаше занемарена. Запитах се кой ли прислужник е отговарял за нея, когато живеехме тук. Градинарите вероятно. Без тях камъните бяха обрасли с мъх и бръшлян, чиито филизи се протягаха нагоре като жилести пръсти.
Сводестата порта в стената също ми се стори едновременно позната и непозната. Оставено на произвола на стихиите, дървото се беше напукало и беше избледняло. Преди вратата вдъхваше респект, сега изглеждаше просто тъжна.
Отворих я и влязох в двора на дома, където бях отраснала.
Разрухата в парижката ни вила би трябвало да ме подготви. Едва не се разплаках обаче при вида на буренясалите цветни лехи и тревясалите пейки. На стъпало под увиснали кепенци седеше Жак. Видя ме и лицето му грейна. Говореше рядко, оживяваше се единствено в присъствието на Елен. Не продума и сега. Посочи към къщата.
Прозорците бяха преградени с дъски, мебелите — преобърнати. Същата тъжна история се повтаряше навсякъде, само че този път се натъжих още повече, защото това бе родният ми дом и всяка счупена саксия, и всеки разбит стол навяваха спомени. Докато си проправях път през разграбената къща, чух тиктакането на стария дядов часовник — толкова познат звук от детството, че за секунда застинах в пустото преддверие, борейки се с напиращите сълзи.
Бях обзета от разкаяние и носталгия. Навярно и от малко вина.
* * *
Излязох на терасата и се вгледах към моравите — някога грижливо окосени, а сега обрасли с високи плевели. На около двеста метра господин Уедърол седеше на нисък хълм, оставил патериците от двете си страни. Тръгнах към него.
— Какво правиш? — попитах го, щом приближих.
Той се сепна, но бързо се опомни и ме огледа изпитателно.
— Бях се запътил към южната морава, където тренирахме някога. Представях си обаче поляните както преди и как стигам с лекота дотам и обратно. Представите ми обаче не се оправдаха и реших, че няма да ми е толкова лесно.
— Е, и това място е хубаво.
— Зависи от компанията — усмихна се иронично той.
Възцари се мълчание.
— Измъкна се като крадец — констатира господин Уедърол след малко.
— Съжалявам.
— Предположих, че ще го направиш. Познавам те, откакто бе по-ниска от скакалец. Досещам се какво предстои, когато забележа искрите в очите ти. Е, поне си жива. Разказвай!
— С Арно летяхме с балон с нагорещен въздух.
— Нима? И как беше?
Забеляза, че се изчервявам.
— Много приятно, благодаря.
— Значи вие двамата…
— Така изглежда…
— Е, това е добре. Не бих искал да страдаш от несподелени чувства. А… — Той разпери ръце. — Всичко друго? Научи ли нещо?
— Доста. Мнозина от заговорниците вече платиха за престъпленията си. Знам и кой е заповядал да убият баща ми.
— Казвай!
— Новият Велик майстор, архитектът на преврата, е Франсоа-Томас Жермен.
— Разбира се — процеди през зъби господин Уедърол.
— Каза, че са го отлъчили от Ордена.
— Да. Беше поклонник на Жак дьо Моле, първия Велик майстор на тамплиерите. Дьо Моле загива на кладата през 1314 година, проклинайки всичко и всички. Жак дьо Моле е тъмна особа, ала навремето споменавали името му само под сурдинка, защото да подкрепяш идеите му се смятало за ерес. А Жермен… е, Жермен беше еретик. Еретик и съветник на Великия майстор. Изключиха го от ордена, за да прекратят разногласията. Баща ти умоляваше Жермен да се вразуми и го отлъчи с натежало сърце, но…
— Но го отлъчи?
— Да. Заплашиха всички членове на ордена, че ги очаква същото, ако го защитят. Не след дълго го обявиха за мъртъв и от него остана само лош спомен. Поне така мислехме. Оказва се, че сме сгрешили. Жермен е сплотявал поддръжниците си, дърпал е конците зад кулисите, пренаписвал е манифеста. А сега е узурпирал титлата Велик майстор и Орденът се чуди и мае как отначало е подкрепял безрезервно краля, а сега иска смъртта му. Отговорът е, че няма кой да му се противопостави. Шах и мат. — Той се усмихна горчиво. — Трябва да признаем, че не си поплюва.
— Скоро ще си получи заслуженото — сабя в корема.
— Твоята сабя? И как ще го направиш?
— Арно разбра, че Жермен възнамерява да присъства на екзекуцията на краля утре.
Господин Уедърол зяпна.
— Екзекуцията на краля? Значи Събранието вече е издало присъдата?
— Да. И тя е смърт.
Той поклати глава.
— Ще екзекутират краля… Как стигнахме дотук? Предполагам, че последният етап от пътуването започна миналото лято, когато двайсет хиляди парижани подписаха петиция за връщането му на трона. Преди говорехме за революция, сега — за контрареволюция.
Революционерите, разбира се, не биха позволили такъв обрат. На десети август Събранието реши да организира поход срещу двореца в Тюйлери, където кралят и Мария-Антоанета се бяха оттеглили след позорното им прогонване от Версай преди три години.
Шестстотин швейцарски гвардейци от кралската охрана загинаха в битката, защитавайки последната твърдина на краля. Шест седмици по-късно ликвидираха официално монархията.
Междувременно в Бретан и Ванде избухнаха роялистки въстания, а на втори септември прусите завзеха Вердюн, предизвиквайки паника в Париж, където се понесоха слухове, че роялистките затворници ще бъдат освободени и ще отмъстят жестоко на революционерите. Последвалата касапница, предполагам, бе изпреварващ удар, отнел живота на хиляди затворници.
После изправиха на съд краля, а днес оповестиха присъдата — смърт на гилотината.
— Ако Жермен е там, аз също ще бъда там — заявих.
— Защо? — попита господин Уедърол.
— За да го убия.
— Не мисля, че това е правилният начин, Елиз — присви очи той.
— Знам — отвърнах кротко. — Но нямам избор.
— Кое е по-важно за теб? Отмъщението или Ордена? — попита сприхаво.
Свих рамене.
— Постигна ли първото, второто ще си дойде на мястото.
— Нима? Така ли мислиш?
— Да.
— Защо? Ще убиеш настоящия Велик майстор. Вероятността да те съдят за предателство се равнява на вероятността да те приемат с разтворени обятия. Изпратих молби за помощ навсякъде. В Испания, Италия, Америка. Получих съчувствени недомлъвки, но нито едно обещание за подкрепа. И знаеш ли защо? Понеже тях ги интересува дали френският орден функционира гладко, а не как са те отстранили. Освен това Жермен несъмнено използва активно своята мрежа от връзки. Уверил е събратята ни отвъд океана, че превратът е бил необходим и френският орден е в добри ръце. Бъди сигурна също, че семейство Каръл сипят отрова по твой адрес пред всеки, склонен да ги изслуша. Не може да действаш без подкрепа, Елиз, а е факт, че не разполагаш с подкрепа. Решена си обаче, че нищо няма да те спре. От което заключавам, че не става дума за Ордена, а за отмъщение. Тоест — седя до глупачка, упорстваща да се самоубие.
— Ще получа подкрепа — настоях.
— Откъде, Елиз?
— Надявах се да се съюзя с асасините.
Той повдигна смаяно вежди, после поклати глава.
— Да сключим мир с асасините е като да построиш въздушна кула, дете. Няма да се случи, независимо какво пише в писмата на твоя приятел Хайтам Кенуей. Господин Каръл имаше право. Все едно да поканиш мангуста на следобеден чай с гърмяща змия.
— Невъзможно е да го вярваш!
— Не само го вярвам, ами го и знам, дете. Харесва ми, че се надяваш, но грешиш.
— Татко е мислел другояче.
Господин Уедърол въздъхна:
— Баща ти е искал да постигне временно примирие. Знаел е, че повече не бива да очаква. Всички го знаем. Няма да настъпи вечен мир.