Оливър Боудън
Единство (43)

27 март 1791

Докато се прокрадвах безшумно към входната врата, по коридора пробяга призрак.

Прочистих гърло и призракът спря, обърна се и закри устата си с длан. Беше Елен — излизаше от стаята на Жак и се връщаше в своята.

— Съжалявам, че те стреснах — прошепнах.

— О, мадмоазел…

— Необходима ли е тази тайнственост?

Тя се изчерви.

— Не искам господин Уедърол да разбере.

Понечих да възразя, но размислих и се обърнах към вратата.

— Е, сбогом и до скоро.

— Къде отивате, мадмоазел?

— В Париж. Трябва да направя нещо.

— Тръгвате ненадейно посред нощ?

— Господин Уедърол не бива да разбере.

Тя изтича на пръсти до мен и ме разцелува.

— Внимавайте! Върнете се при нас!

Странно. Тръгвам да отмъстя за семейството си, но всъщност хората в хижата са моето семейство. За секунда се запитах дали да не остана. Дали не е по-добре да живея в изгнание с онези, които обичам, вместо да загина, разчиствайки стари сметки?

Не, нямаше да се разколебая. Исках да се освободя от омразата, стегнала сърцето ми.

— Ще се върна. Благодаря, Елен. Знаеш… знаеш колко те ценя.

Тя се усмихна.

— Знам.

Обърнах се, отворих вратата и излязох.

* * *

Докато препусках и се отдалечавах от хижата, не изпитвах щастие. Обзета от въодушевление, че най-сетне не бездействам, и от целеустременост, пришпорвах Скрач към Шатофор.

Стигнах след полунощ и първо влязох в гостилница. Обявих на всеослушание, че се казвам Елиз дьо ла Сер, живея във Версай, но съм се запътила към Париж.

На другата сутрин тръгнах, прекосих Пон Мари и се насочих… към дома си? Нещо такова. По-точно към вилата ни на Ил Сен Луи.

В какво ли състояние щях да я заваря? Не помнех дори дали при последното си посещение съм била грижлива домакиня. Не след дълго разбрах отговора. Не, не съм била грижлива, а жадна домакиня, съдейки по бутилките вино, търкалящи се навсякъде. Потреперих, спомнила си мрачните часове, които бях прекарала тук.

Оставих недосегнати отломките от миналото. Написах писмо на мосю Лафрениер. Поканих го след два дни да се срещнем в Отел Воазен. Отнесох лично писмото до адреса, върнах се във вилата и я опасах с жици, в случай че някой дойде да ме търси. После се настаних в стаята на иконома и зачаках.