Оливър Боудън
Единство (40)

16 ноември 1790

Седем месеца писахме писма и в резултат разбрахме само едно — че съюзниците и приятелите ми са бивши съюзници и приятели.

Чистката приключи. Някои ме предадоха, подкупиха мнозина, а трети — по-упоритите, опитали се да ме подкрепят като мосю Льо Фаню — обезвредиха по други начини. Една сутрин прерязали гърлото на Льо Фаню, изнесли го гол и с краката напред от парижки бордей и го хвърлили на улицата. Заради този позор го изключили посмъртно от тамплиерския орден, а съпругата и децата му, които при други обстоятелства щяха да получат финансова помощ, били обречени на нищета.

Льо Фаню обичаше семейството си и беше предан на съпругата си Клер. Не само не би стъпил в бордей, но и предполагам, че би се чудил какво да прави, ако случайно се озове на такова място. Никой не заслужава по-малко сполетялата го участ.

Ето как плати за подкрепата, оказана на семейство Дьо ла Сер. Отнеха му всичко — живота, достойнството, честта.

Разбрах, че всеки член на Ордена, отказвал досега да се подчини, след този случай ще сведе глава, уплашен от грозящия го позор. И, естествено, очакванията ми се оправдаха.

— Искам да се погрижим за децата и съпругата на господин Льо Фаню — казах на господин Уедърол.

— Мадам Льо Фаню погуби децата си и се самоуби — уведоми ме той. — Предпочете смъртта пред позора.

Затворих очи, поех си дълбоко дъх и издишах, опитвайки се да овладея гнева си. В списъка се прибавяха още невинни жертви.

— Кой е той, господин Уедърол? — попитах. — Кой дърпа конците?

— Ще разберем — въздъхна той. — Не бой се.

Не предприехме нищо обаче. Враговете ми несъмнено смятаха, че са успели да осъществят преврата, и вече не представлявам опасност. Грешаха.