Оливър Боудън
Единство (25)

2 май 1788

Върнах се в училището, за да не предизвиквам излишно любопитство. Останах обаче загадка за съученичките си. Съобщиха им, че са ме изолирали, за да не нарушавам дисциплината, ала през последните месеци аз бях най-обсъжданата ученичка. За мен се разпространяваха всякакви клюки, които няма да изреждам изчерпателно — чух, че съм се влюбила в мъж с лоша слава (невярно), забременяла съм (невярно), а нощем съм играела комар в пристанищните кръчми (е, случи се веднъж-дваж).

Никой не предположи, че съм издирвала мъж, нает да убие майка ми и мен, и съм се върнала с ранения господин Уедърол и преданата Елен и сега тримата живеем в лесничейската хижа на Жак.

Не, никой не се досети.

Прочетох още веднъж писмата на Хайтам Кенуей и написах писмо на Дженифър Скот. Извиних й се. Разказах й за семейството си, за Арно, своя възлюбен, и как татко е настоявал да го отклоня от асасинското кредо и да го спечеля за тамплиерската кауза.

И, разбира се, споделих колко са ме впечатлили и трогнали думите на брат й. Написах й, че съм готова на всичко да прекратя враждата между двата ордена, защото тя и Хайтам имат право — твърде много кръв се е проляла и е време да настъпи мир.