Матю Райли
Планината на троловете (3)

3.

Раф забърза към колибата на първото семейство, за да види какво може да се направи.

Пред входа имаше тълпа. Хората се бяха събрали около трима млади мъже от семейството, натъкмени с най-хубавите си бойни одежди, с оръжия в ръце.

Раф въздъхна, когато видя кой е в центъра на суматохата — Бадер. Хората предаваха на високия млад воин торби със зърно и други дарове.

— Какво става? — обърна се Раф към едно момче, което забързано мина покрай него с дървен щит в ръце.

Младежът се казваше Тимбук и беше една година по-малък от Раф. Ококорен и винаги готов да угоди, Тимбук жадуваше да влезе в редиците на воините от първото семейство. Затова им беше момче за всичко и те го търпяха, макар да му се подиграваха зад гърба.

— Не си ли чул? — задъхано изрече Тимбук. — Снощи Лилибала се разболяла. — Лилибала беше единствената дъщеря на вожда и най-малкото му дете, негова любимка. — Вождът изпраща дружина, която да поиска еликсира от троловете! Изпраща Бадер с дарове и мечове. Такъв е нашият вожд, човек на действието.

— Да — рече Раф, — човек на действието, който се е загрижил едва когато едно от собствените му деца е повалено от болестта.

— Бадер ще ни спаси! — разпалено извика Тимбук. — Знам, че ще го направи.

Тимбук се завтече с щита и го връчи почтително на Бадер.

Раф проследи суматохата. Вождът на племето и неговата клика от старейшини роднини тупаха Бадер по гърба и му пожелаваха успех.

Раф се взря в тлъстите им телеса и поглади собствената си мършава снага — племето гладуваше, но беше повече от очевидно, че в семейството на вожда продължават да си тъпчат търбусите.

Нещо по-силно от него го накара да пристъпи напред и да поздрави вожда.

— Сестра ми се разболя — каза той на висок глас.

— Както и любимата ми дъщеря — отвърна вождът. — Уповавай се на Бадер. Той ще покаже на онези тролове, че северняците са благородни люде и ще ги принуди да му дадат малко от прочутия си еликсир.

— Каква цена искат за него? — попита Раф.

Наясно беше каква е цената. Залагаш си главата за еликсира — онзи, когото обичаш, оцелява, но ти оставаш при троловете. Раф си помисли, че първото семейство не са от хората, които с готовност биха се пожертвали за когото и да било.

— Не се пазарим с тролове! — заяви вождът, като повиши тон, така че всички да го чуят. — Другите кланове може и да го правят, но репутацията на северняците е нещо, с което те не могат да се похвалят! Бадер ще се върне с еликсира и племето ни ще бъде изцелено от проклетата болест!

Тълпата нададе ликуващи викове.

Вождът се усмихна.

После дружината — Бадер и двама други яки младежи, с трима по-дребни съплеменници, носещи даровете и провизиите — потегли на север към изхода от долината.

Раф ги изгледа мълчаливо как се отдалечават, след което се върна в мизерната си колиба да се погрижи за сестра си.

 

 

Групата на Бадер така и не се върна.

Очакваха ги след седмица, но седемте дни станаха десет, после петнайсет.

Всеки ден Раф бдеше на северния край на долината, но не видя нито следа от Бадер или спътниците му.

А през цялото това време състоянието на Кира се влошаваше. Очите й хлътнаха и около тях се появиха тъмни кръгове. Циреите по кожата й ставаха все повече. Венците й съхнеха възпалени.

Раф се грижеше всеотдайно за нея. Накрая трябваше дори да поднася храната и водата към устата й, когато тя остана без сили.

Една вечер Кира му се усмихна немощно с напуканите си устни.

— Никога… не съм предполагала, че ще видя… деня, когато ти ще се грижиш за мен. — Тихият й смях премина в болезнена, раздираща кашлица.

Същата вечер Раф галеше косата й, докато тя се унасяше в сън. Вече не можеше да понася цялата тази мъка. С всеки изминал ден сестра му се доближаваше все повече и повече до смъртта, а от дружината на Бадер все така нямаше вест.

Следобед, на шестнайсетия ден от заминаването на воините на Бадер, Раф взе решение.

 

 

Вечерта Кира се събуди от неспокойния си сън и видя, че Раф е коленичил до огнището и пълни мяха си от заешка кожа.

— Раф. Какво правиш?

— Отивам до Планината на троловете да взема еликсира.

— Раф, не! Не можеш! Не можеш да се дадеш на троловете, за да се излекувам. Нима мога да живея, като знам, че си разменил своя живот за моя?

Раф се обърна към нея и Кира видя огъня в очите му, блясъка на пламенната му решимост.

— Кира, не съм казал, че ще разменя себе си за еликсира. Казах, че отивам до Планината на троловете да взема еликсира. Ще го открадна от троловете.