Матю Райли
Планината на троловете (29)

29.

Така Раф се върна на сала си и отплава надолу по преродената река.

Докато пътуваше, потъна в мисли. Картини от приключението преминаваха през ума му — как си пробива с бой път през царството на хобгоблините, как се прехвърля под моста до Планината на троловете, как се сражава с Грондо на Бойната платформа.

Спомни си и някои коментари, които бе чул по време на търсенето си. Първият беше на Вилнар във Върховната стражева кула: „Слушай внимателно, млади човече! Болестта не е някакво проклятие, поличба или черна магия. Тя е причинена от липсата на хранителни вещества — хранителни вещества, характерни за портокалите, жълтите и зелените лимони. Това е всичко. Което означава, че еликсирът изобщо не е вълшебен, а просто сок, направен от същите тези плодове“.

И на Ко: „Когато тръгнеш да търсиш еликсири, първо се увери, че знаеш какво е еликсир“.

Докато салът се носеше по течението на реката, Раф дълго размишляваше върху тези думи.

Накрая стигна до долината и се сбогува с южняците. Но преди те да отплават, той им даде един последен дар. Каза им как да се изцелят от болестта — просто като пият сок от лимони и портокали.

Южняците му благодариха сърдечно за това знание и обещаха, че името му ще се помни дълго в племето им. После продължиха пътя си по суша и се завърнаха в земите си по пътека, която заобикаляше владенията на северняците. Макар да уважаваха Раф, смятаха, че другите северняци няма да се зарадват да видят как южняци минават през земите им.

И тъй, Раф измина остатъка от пътя сам.

След известно време се озова на територията на северняците и слезе на сушата. Събра лимони от една горичка и продължи към селото.

Излезе от гората и се закова на място.

Нощта се бе спуснала. Видя сиянието на много огньове в центъра на селото. Чуваше се бърз барабанен ритъм и радостни напеви.

За момента пропъди видяното от ума си и забърза към колибата им, където завари Кира, сама на сламеника, плувнала в пот, потънала в неспокоен сън. Събуди я внимателно, изстиска лимоните и й даде сока. Тя малко се поуспокои, зарадва се на благополучното му завръщане и отново заспа. Раф не очакваше сокът — еликсирът — да подейства незабавно, но веднага усети, че изцелението й започва.

Едва тогава насочи вниманието си към барабаните и пеенето. Остави оръжията — ножа и арбалета — в колибата и тръгна към централния площад.

 

 

Мръсен, окървавен, насинен и раздърпан, Раф се появи на площада. Всички празнуваха и се радваха. Племето танцуваше и пееше около големия огън.

Вождът — подобно на тролския крал в залата му — седеше на дървен трон начело на празненството, а до него стоеше Бадер, невероятно горд, с трите бутилки безценен еликсир, вързани на кожени ивици около врата му.

Лилибала, дъщерята на вожда, седеше при тях и от време на време посягаше да отпие глътка от еликсира. Ококореното момче на име Тимбук прислужваше с благоговение на Бадер.

Час по час някое момиче от племето изтичваше при Бадер да го целуне по бузата. Той се усмихваше самодоволно — беше героят, завърнал се с безценното лекарство и можеше да си избере която си поиска от тях.

Това беше повече, отколкото Раф можеше да понесе.

— Тишина! — извика той сред врявата. — Тишина! Млъкнете!

Барабаните замлъкнаха. Танците спряха. Очите на всички се обърнаха към него.

— Я, и ако това не е… — започна вождът.

— Млъквай — сряза го Раф и събралото се множество ахна.

Очите на вожда се разшириха от гняв. Никой от племето не си бе позволявал да му държи такъв тон.

Бадер не беше така шокиран. Той изгледа хладнокръвно Раф.

— Раф, толкова се радвам, че се върна от пътуването си. Не знам къде си бил, но много неща се случиха, докато те нямаше. Изправих се срещу троловете, унищожих кралството им и се върнах с еликсира. Племето ни е спасено и аз съм неговият герой. Северняците са свободни от тиранията на троловете и от ужасната болест, която ни мореше. О, и като наследник на трона на величайшия ни вожд ти обещавам, че ще ти отрежа езика, ако отново се обърнеш към баща ми по такъв начин.

— Ще ми отрежеш езика, когато прелетиш над планината, Бадер — отвърна Раф и всичките отново ахнаха. — И двамата бяхме в кралството на троловете и аз бях този, който се добра до еликсира. Ти го открадна от мен и избяга.

Бадер се разсмя.

— Кажи ми честно, Раф, да не би да очакваш, че някой ще ти повярва? Аз съм воин. Ти си слабак. Да не би да си мислиш, че някой е забравил двубоя ни по време на игрите миналата година? Кой според теб е по-вероятно да победи троловете, ти или аз?

— Как се прави еликсирът, Бадер? — неочаквано попита Раф. — Знаеш ли?

Изненаданият Бадер се намръщи. Не знаеше как да отговори.

— Какво ще направиш, когато тези бутилки свършат? — продължи Раф. — Аз обаче знам как се приготвя еликсирът и мога да приготвя още от него.

Събралото се множество започна да мърмори и да си разменя погледи.

Бадер забеляза това и се окопити. Повиши глас, повече заради тълпата, отколкото заради Раф.

— Стига глупости! Ние празнуваме! — Той се обърна към другарите си воини. — Братя, махнете това досадно момче от очите ми. Надутите му приказки помрачават праз…

Оглушителен рев прекъсна Бадер, когато една колиба наблизо се пръсна на трески и тролският принц Турв изскочи на площада!

Раф се обърна и цялото му тяло се изопна като тетива.

Тролът стискаше огромен чук в юмрука си. Огърлицата от пръсти стоеше накриво на врата му, на устата му беше избила пяна, а в очите му гореше пламъкът на безумието. След хаоса от унищожението на Планината на троловете принцът на троловете беше полудял.

Тълпата се пръсна, хората се разбягаха в сенките и се изпокриха зад колибите около централния площад.

Вождът, Бадер и воините се скриха уплашени зад дървения трон.

Само един човек от племето не помръдна.

Раф остана на място в центъра на селото до горящия огън, напълно неподвижен, без да откъсва поглед от трола.

— Тук съм, за да отмъстя на онзи, който открадна нашия еликсир и разруши планината! — разярено изрева Турв. — Кралството щеше да е мое! Мое! А сега от него не остана нищо!

При тези думи Тимбук се подаде плахо от скривалището си.

— Героят е тук, мръсен трол. Името му е Бадер! — извика той и го посочи. — Ето го и отново ще те победи!

Тролският принц погледна към Бадер и изсумтя презрително.

— Когато видях този за последно, той бягаше като лигава жаба!

Тролът направи лъжливо движение към Бадер и уплашеният син на вожда понечи да побегне, но се спъна в един камък и се просна по очи върху бутилките с еликсира. Те се пръснаха и жълтата течност се разля на земята.

— Не — каза Турв и се завъртя бавно. — Онзи, когото търся, е…

Погледът му се спря върху Раф.

— … този! Той унищожи кралството ми.

Изпокрилите се наоколо хора замърмориха изненадано.

Тролът се хвърли към Раф и там, в центъра на селото, заобиколени от племето на северняците, двамата се изправиха един срещу друг.

Битката беше страховита. Полуделият трол замахваше диво с чука си, докато невъоръженият Раф отскачаше и приклякаше, използвайки бързината си като предимство. Никой от племето, нито воин, нито някой друг, му се притече на помощ.

В един момент Турв се хвърли сляпо напред и Раф профуча покрай него, като отмъкна нещо от колана на трола — острия меч, изработен от човешки пищял. Раф бързо се метна настрани, прелитайки през огъня, изтъркаля се и пъргаво скочи на крака от другата му страна. Турв заобиколи огъня и с тежки крачки се понесе след него.

Внезапно Раф се озова очи в очи срещу големия трол и се хвърли напред с протегната ръка, стиснал собствения костен меч на Турв. Заби острото оръжие дълбоко в окото на трола, достигайки до мозъка му.

Турв застина насред крачка. Чукът падна от ръката му.

После тролът рухна на колене и застина отново, след което се килна напред и се просна по очи, забивайки меча още повече, докато върхът му не изскочи от тила с пръски кръв и мозък.

Принцът на троловете лежеше мъртъв в краката на Раф.

Племето беше притихнало в нямо възхищение.

Хората започнаха да излизат от скривалищата си на светло, вперили невярващи очи в Раф и в поваления трол.

После погледнаха към Бадер и управляващото семейство, което още се криеше зад трона.

Бадер напипа гърлата на счупените бутилки, висящи на врата му. Безценната жълта течност се бе разляла на земята.

— Бадер излъга… — обади се някой. — Излъга ни!

— Къде е смелостта ти сега, Бадер? — ядно попита друг.

Дори Тимбук зяпна невярващо сина на вожда.

— Раф е направил всичко това, не ти… — рече той.

Раф изгледа дръзко управляващото семейство. После се обърна към съплеменниците си с тон, на който не подозираше, че е способен.

— Напускам тази долина и това племе. Въпреки всичко, което са ви казвали, отвъд планините на север има плодородни равнини и смятам да положа началото на ново племе там. Вземам със себе си знанието за болестта — причината за появата й и лекарството. Ако искате да останете с тези „воини“, ваша си работа. Нека те да се грижат за вас. Но ако искате да дойдете с мен, заповядайте. Тръгвам на зазоряване и няма да чакам никого.

С тези думи той се обърна и напусна осветения площад, без да поглежда назад, оставяйки изумените си съплеменници, унизеното семейство на вожда и трупа на трола до пращящия огън.

 

 

На следващата сутрин почти цялото племе последва Раф, когато той напусна завинаги долината.

Сред тях беше и Тимбук. Само шепа роднини останаха в селото с бившето управляващо семейство.

Новото племе на Раф пое на север, като спря за кратко при лимоновата горичка край реката.

Раф нареди на последователите си да откъснат колкото се може повече лимони и да изстискат сока им. Този сок беше даден на болните, включително и на Кира, и само след няколко дни те започнаха да показват признаци на подобрение. Кожата им се изчисти от циреите и венците им възвърнаха цвета си.

По пътя към новия им дом Раф спря на още едно място — в Пущинака.

Той остави новото си племе и отиде сам при колибата на Ко в блатото. Тя беше пуста.

Раф остави на стареца следната бележка:

Скъпи Ко,

Научих последния си урок, и го научих добре.

Спомних си думите ти: „Когато тръгнеш да търсиш еликсири, първо се увери, че знаеш какво е еликсир“.

Сега знам.

Еликсирът не е вълшебна течност, а знание. Пълните с вълшебни течности бутилки рано или късно се изпразват, но знанието пребъдва.

Сигурно ще се зарадваш да научиш, че използвах новото си знание да помогна на сестра си и племето си. Напуснахме долината в търсене на нови земи на север.

Бъди здрав, Ко, и още веднъж, благодаря за мъдростта ти.

Твой приятел: Раф

Раф излезе от колибата и следван от новото си племе, тръгна на север.

Не знаеше, че през цялото време, докато беше в постройката, е бил наблюдаван отдалеч — от Ко и от мъдрия трол Вилнар.

Ко се усмихна, докато Раф се отдалечаваше. Усмихна се още по-широко, когато прочете бележката му.

Повече никой не го видя по тези земи. Никой не знаеше къде са отишли двамата с Вилнар.

 

 

Дюм и Грая изживяха дните си в мир и спокойствие в едно далечно кътче на Черните планини.

Останалите от племето на северняците, които всъщност бяха само членове на рода на Бадер, скоро бяха поразени от ужасната болест и измряха един по един.

Раф и Кира намериха нов живот в равнините на север от Черните планини. Там племето на Раф процъфтяваше под мъдрото му ръководство. Той продължи да ги води още много години, като винаги насърчаваше децата да откриват нови знания, да се стремят към мъдростта и да се съмняват в старите истории. Е, във всички истории с изключение на една, която самият Раф разказваше всяка година по време на жътва — историята за невероятното му приключение в Планината на троловете.