Матю Райли
Планината на троловете (28)

28.

След като троловете бяха заличени, смазани в собственото си леговище, и след като се бяха сдобили с еликсира, макар и не по начина, по който възнамеряваше, Раф беше готов да потегли към дома.

Когато течението на реката се поуспокои, той и останалите разглобиха дървения док на троловете до бента и се заеха да построят няколко широки сала.

Докато работеха, Раф разговаря с неколцина от племето на южняците и установи, че са честни и свестни хора — което беше точно обратното на всичко, което му бяха говорили за тях.

Раф се замисли върху откритието си.

Толкова много от нещата, на които го бяха учили, се бяха оказали неистини — за земята на север от планините, за проклетията на южняците. Започна да се чуди дали хората не приемат твърде прибързано нещата, които им се казват.

Както и да е, работата по саловете приключи и не след дълго Раф и групата плаваха надолу по широката свободна река, напускайки земите на троловете.

 

 

В Пущинака реката бе заляла тресавищата и блатата и по едно време Раф видя мястото, където двамата с Ко бяха срещнали за първи път Дюм — само че сега коварната кал около Разрушения мост бе на дъното на реката и вече не представляваше опасност.

Макар да изгаряше от нетърпение да се върне при Кира, Раф спря при колибата на Ко. Там старецът слезе от сала заедно с троловете Дюм, Грая и Вилнар.

— Благодаря и на двама ви за всичко — каза Раф на Дюм и Ко. — Сега щях да съм в търбуха на тролския крал, ако не беше коварният ти план, Ко, и хитрото му изпълнение от твоя страна, Дюм.

Ко кимна.

— За мен беше удоволствие. Винаги съм смятал, че у теб има нещо, Раф, но храбростта ти се оказа по-голяма, отколкото предполагах. Надявам се сестра ти да оздравее и двамата да живеете дълъг и смислен живот.

— Трябва да ти върна и това. — Раф подаде на Ко арбалета му.

— Задръж го — рече Ко. — Разглоби го и виж как работи. Може би ще успееш да създадеш своя версия.

Вилнар пристъпи напред и се ръкува с Раф.

— Позволи и аз да ти благодаря, млади човече. Не беше длъжен да ме освобождаваш и да ме вземаш със себе си, но го направи. Завинаги ще ти бъда длъжник.

— Къде ще отидеш сега? — попита Раф.

— Ще остана с Ко за известно време. Би ми било приятно да поговоря за философия с равностоен ум. После смятам да тръгна обратно към равнините, които някога наричах дом. Нали знаеш приказката — веднъж полски трол, завинаги полски трол. Ще бъде прекрасно отново да живея под широкото синьо небе. Това е дар, който ти ми даде.

Накрая Раф се обърна към Дюм.

— А какво ще стане с теб, големи мой приятелю?

Дюм пое ръката на Раф в огромната си сива лапа.

— Странно, но Дюм не тъжен, че тролове довършени. Тролско общество жестоко. Сега Грая и Дюм последни тролове по тези земи. Май тръгнем на север да намерим студено място да живеем в мир, далеч от човеци. Не всички човеци добри като господаря Раф и не харесват тролове да живеят наблизо. Благодаря отново, че спаси живот на Дюм.

— Мисля, че спокойно можем да кажем, че си върна дълга — усмихна се Раф.

Неочаквано Дюм го сграбчи в прегръдката си, като едва не го смаза.

— Време е да се прибера при племето си — рече Раф и погледна към долината.

Ко му се усмихна загадъчно.

— Ти постигна много, млади Раф, и научи много, но се боя, че трябва да научиш още един урок и че той ще бъде тежък.

— Какво искаш да кажеш?

— Всъщност вече ти го казах — рече Ко. — Но не мога да ти го кажа отново. Сам трябва да го откриеш.

Раф кимна предпазливо.

— Довиждане, Ко.

— Довиждане, Раф. За мен беше удоволствие да ти помагам в благородното ти търсене. А сега върви и си живей живота.