Матю Райли
Планината на троловете (20)

20.

Дюм грубо дръпна Ко в Голямата зала като някакво инатливо куче на каишка. Прекрасното златисто въже на Ко беше вързано на примка около гърлото на отшелника, ръцете му също бяха завързани.

Ко се препъна, когато Дюм дръпна въжето, и се просна по корем. Похитителят му започна да го влачи по пода.

— Тролове! — гръмко извика Дюм. — Аз Дюм! Неотдавна аз бяга от планина, след като отказва предизвикателство на принц Турв! Сега се връща и смирено иска предложи на крал този пленник като отплата за завръщане в племе!

Горе на подиума кралят и приближените му се обърнаха. Подсмихваха се отвисоко, но бяха любопитни.

Принцът на име Турв гледаше надолу към Дюм с особено презрение. Раф го чу как зашепна на краля.

— Татко, това е влекачът, за когото ти разказах.

Кралят се обърна.

— Онзи, който се противопостави на женитбата ти с Грая ли?

— Точно същият.

Раф беше объркан. Нима Дюм се беше обърнал срещу Ко? Изглеждаше много малко вероятно. Или може би ставаше дума за нещо друго…

— Говори, влекачо! — властно заповяда кралят.

Дюм преглътна. Очевидно беше изнервен, че се обръща към владетеля.

— Дюм намира отшелник в Пущинака, господарю.

Дюм придърпа една каменна шейна зад себе си. В нея имаше шест малки зелени бурета — същите, които Раф беше видял в колибата на Ко в блатото, с изписаните знаци върху тях и фитили, стърчащи от капаците им.

— Дюм намира и тези бурета в колиба на старец — бурета с черна сол.

Над тълпата се понесе ропот. Солта беше много ценен деликатес по тези земи. Да имаш сол в храната си, беше привилегия, запазена единствено за елита, при това само когато е налична — а ето че Дюм предлагаше цели шест бурета.

Но Раф знаеше, че буретата не съдържат сол…

И за един кратък момент той видя лъч надежда. Дюм изпълняваше някакъв план.

— Дюм носи бурета на крал като допълнителен откуп за неподчинение и се надява, че този дар ще опрости Дюм за обида на принц Турв. Но Дюм знае, че негова съдба зависи от крал.

Тролът сведе глава.

Кралят го изгледа дълго и преценяващо със злите си очи.

— Да се откаже предизвикателство, е най-тежкото престъпление в нашето общество, влекачо — каза той. — Това не е нещо, което бих простил с лека ръка. Виждам обаче по даровете ти, че си се постарал доста да изкупиш вината си. — Той погледна към тълпата. — Тъй като днес е сватбеният ден на сина ми и обидата е била нанесена на него, ще оставя принц Турв да реши съдбата ти. Турв? Искаш ли да подновиш предизвикателството си към този влекач, или приемаш отплатата и го освобождаваш от задължението му?

Турв изгледа твърдо Дюм, после хвърли поглед към смълчаната в очакване тълпа.

Раф осъзна, че като бъдещ крал решението на Турв е важно. Можеше да се представи като капризен и суров или като милостив, когато обстоятелствата го налагат. Донасянето на буретата „сол“ като допълнителен дар беше хитър ход — така за Турв ставаше много трудно да откаже предложението.

Всъщност решението беше твърде хитроумно за Дюм и Раф започна да се пита дали планът наистина е негов…

— Приемам двата дара и позволявам на Дюм да се върне в племето — на висок глас обяви Турв.

Тълпата закима и заръкопляска одобрително. Но тогава се разнесе друг глас. Гласът на Ко.

— Ваше премъдро и великолепно величество. Мога ли да говоря? — попита старецът с характерния си любезен тон.

Кралят се облегна назад на трона си.

— Развесели ме, човеко.

— Чувал съм скитащите из Пущинака тролове да казват, че преди да станете крал, вие сте прегърнал предизвикателството на битките на Бойната платформа.

Раф се намръщи. Ко наблягаше странно на определени думи — крал, предизвикателство, Бойна платформа.

Кралят се изопна на трона си.

— Правилно си чул. Аз бях шампионът на предишния крал, без нито една загуба на Бойната платформа.

— Ще има ли двубои по време на сватбеното тържество?

Ето го отново, помисли си Раф. Странното наблягане на някои думи. Троловете като че ли не забелязваха, но той забелязваше.

— Предполагам, че ще има, старче, особено при толкова много медовина — рече кралят. — Защо? Да не би да искаш да предизвикаш някого?

Събралите се тролове се разсмяха гръмко. Кралят се наслаждаваше на собствената си шега.

Ко се усмихна.

— О, не, не, ваше величество. Само ви моля, когато приключите със заниманията си довечера, да ме пуснете.

Докато говореше, Ко нито веднъж не погледна към Раф, но младежът вече знаеше, че старецът говори на него, а не на краля.

Раф се намръщи. Опитваше се да проумее смисъла зад загадъчните думи на Ко — крал, предизвикателство, Бойна платформа, по време на сватбеното тържество и когато приключите със заниманията си довечера, да ме пуснете.

Не… помисли си той.

Не беше възможно.

Нима Ко намекваше…

Но това беше лудост!

Без да подозира за предаденото тайно послание, кралят просто се изсмя на думите на Ко.

— Ха! Да те пусна! Щедростта ми си има граници, старче. Когато нощта свърши, ще изсмуквам мозъка от костите ти!

Очите на Ко се разшириха от изненада.

— О, не…

Турв пристъпи напред.

— Стражи. Отведете стареца в килиите на западната стена. — Той се обърна към Дюм. — А ти, влекачо, вземи буретата сол и ги приготви за довечера. Цялото племе ще се наслади на дара ти. После се връщай към задълженията си. В края на краищата трябва да се приготвим за пир!

Ко беше отведен към килиите. Дюм помъкна каменната си шейна към кухните в източната част на залата.

Раф наблюдаваше и двамата и все още си мислеше за посланието на Ко, когато дочу в окачената си клетка как Турв се обръща тихо към слугите си.

— По-късно, след като се оженя, доведете Дюм на Бойната платформа. Невъоръжен. Там ще налагам коленете му с чука си, докато не започне да ме моли да сложа край на живота му.

Приятелите на краля се изкискаха.

Раф можеше да види как Дюм влачи шейната към кухните с наведена глава, отпуснати рамене, без да подозира, че току-що е бил осъден на смърт.