Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Планината на троловете (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Troll Mountain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2016)

Издание:

Автор: Матю Райли

Заглавие: Планината на троловете

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 23.11.2015

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-638-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1748

История

  1. —Добавяне

15.

След три часа упорито катерене Раф стигна в горната част на Планината на троловете.

Прехвърли се през ръба, плъзна се по равния каменен под на откритата Зимна тронна зала и се изправи.

zimna_zala.png

Челюстта му увисна от удивление.

Мястото беше невероятно — широко и великолепно, дори в зловещия мрак на нощта.

Гладкият каменен под, полиран до блясък, отразяваше сребристото сияние на светлината. Четири дебели гигантски каменни колони поддържаха тавана на залата и върха на планината над него.

В средата на откритото пространство, върху висок стъпаловиден подиум, се издигаше зимният трон на краля. Две дълги знамена от дебел плат висяха от покрива зад него.

Раф забеляза стълбище, което започваше от полирания под и водеше надолу в недрата на планината. Нямаше обаче стълбище, водещо нагоре към планинския връх.

Може би беше скрито някъде.

Нямаше значение. И без това не възнамеряваше да го използва.

Раф се втурна и бързо изкачи огромния подиум, докато не застана пред Зимния трон на краля.

Върху него имаше надпис на същия древен език, който Раф беше видял върху паметника:

СЕДАЛИЩЕ НА ВЛАСТТА НА СЕВЕРНИЯ УПРАВИТЕЛ. ТОЙ ВЛАДЕЕ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ОТТУК, ОТ ИМЕТО НА СЛАВНИЯ ИМПЕРАТОР (НЕ СЕ ЧЕТЕ).

СЛАВА НА НЕГО, ВЛАДЕТЕЛЯ НА СВЕТА!

Раф се канеше да се хване за едно от знамената зад трона и да се покатери по него, когато видя гледката от трона. Дъхът му секна.

Отвъд назъбените върхове на по-ниските планини видя земите на юг — Пущинака, родната му речна долина, а зад нея — огромното южно море, което проблясваше на лунната светлина.

Изправен пред величествения изглед, Раф прокле жестоката шега на географията, която позволяваше на троловете да държат в хватката си планината и да я изолират от долините.

Веднъж беше попитал един старейшина защо северняците не са избягали на север от планините, за да се спасят от тиранията на троловете.

Старейшината го беше пернал здравата по тила. „Глупаво момче! Не слушаш ли, когато се разказват преданията? Всеки знае, че отвъд планините няма годни за живот земи. Има само още планини, които продължават до края на света.“

Раф си спомни думите му и се обърна на север, очаквайки да види поредица от планини…

Чакай малко!

Намръщи се.

От високата си позиция виждаше отвъд назъбените върхове на планинския масив и онова, което видя, го потресе.

Черните планини не продължаваха безкрайно.

Всъщност завършваха внезапно, малко след Планината на троловете. И след върховете Раф видя широки равнини, ниски хълмове и тревисти долини, които продължаваха на север докъдето му стигаше погледът.

— Там има още земи! — ахна Раф. — Преданията грешат…

Запита се как преданията може да са объркали така всичко. Кой ги беше измислил? И дали някой е проверил достоверността им? Или са били приемани просто защото са стари и се предават от поколение на поколение от старейшините?

Пропъди тези мисли и се съсредоточи върху задачата си — трябваше да се махне от планината преди зазоряване, преди слънцето да е прогонило мрака.

Сграбчи едно от дългите знамена, които висяха от тавана зад трона и пъргаво се закатери нагоре към скалистия връх на планината.

Надникна през ръба и зърна яките бойници около върха.

Двамата стражи патрулираха по тях. От походката им личеше, че са отегчени до смърт. Очевидно не вярваха, че някой натрапник би могъл — или би се осмелил — да стигне чак дотук.

Видя ги как се отдалечават с гръб към него, като си бъбреха, и се възползва от момента, изскочи от прикритието си и се прехвърли през бойниците, след което бързо изкатери последните двайсет крачки скала до кулата на самия връх на планината — Върховната стражева кула.

 

 

Разбира се, по облицованите с тухли стени на Върховната стражева кула нямаше врати.

Тя беше достъпна само отвътре.

Но тъй като някога е била действаща стражева кула, Раф правилно предположи, че би трябвало да има врата на платформата на върха й.

По тази платформа не патрулираха стражи, тъй като сега кулата се използваше единствено като затвор на мъдрия стар трол Вилнар.

Раф метна вярното си въже през зъберите на парапета и изкатери високата кула. Върховете на съседните планини останаха далеч под него.

Накрая Раф се прехвърли през парапета на платформата и видя масивна дървена врата, водеща във вътрешността на Върховната стражева кула.

Пое си дълбоко дъх, отвори вратата и пристъпи вътре.