Матю Райли
Планината на троловете (12)

12.

Гледката остави Раф без дъх. Беше великолепна! В сравнение с нея царството на хобгоблините приличаше на мравуняк.

Страната на троловете се намираше югоизточно от Планината на троловете, която се извисяваше пред него като великан, изправена дръзко от кръгъл каньон и заобиколена от по-ниски върхове. И докато всички планини около нея бяха черни като нощта, тя беше с различен цвят — плътен тъмносив.

Достъпът до планината като че ли беше само от едно място — дълъг въжен мост, който започваше от малък остър връх със звезда отгоре. Мостът стигаше Планината на троловете при силно укрепена стражева кула, която според Дюм се наричаше Главната порта. Според тролския обичай кулата — подобно на всички други кули, които Раф можеше да види по планината — бе украсена с извити дървени бивни, подобни на някакви плашещи рогове.

Дълго церемониално стълбище се изкачваше направо от Главната порта към засводен вход, разположен точно по средата на склона. От двете страни на арката имаше по един висок украсен прозорец, вдаден в скалата.

— Зад арка и прозорци е Голяма зала на планински крал — тържествено рече Дюм. — Там тролски крал дава приеми.

На върха на планината имаше поразителна постройка — широко открито пространство, доминирано от висок трон. Четири огромни колони, изваяни от самата скала, поддържаха структурата на покрива. Раф си помисли, че покривът някога вероятно е бил оригиналният връх на планината. Две знамена над трона се развяваха и плющяха на поривите на вятъра от планините.

— Онова там Зимна тронна зала — каза Дюм. — През по-студени месеци тролски крал дава приеми там. Тролове обичат студ.

— А какво е онова, което стърчи отстрани? — попита Раф.

От източния ръб на откритото пространство, високо над склона на планината, имаше кръгла дървена платформа, разположена на едно ниво с площадката, но отделена от нея от пропаст, широка десетина стъпки.

— Бойна платформа — тихо рече Дюм. — Там се решават предизвикателства. — Големият трол заби поглед в краката си, припомнил си позорния момент.

Раф погледна още по-нагоре по внушителната планина.

Над зимния трон на краля, обрамчващи върха подобно на корона, се виждаха назъбени бойници. Забеляза дребните фигури на два трола, които патрулираха по тях.

Над бойниците, на самия връх на планината, се издигаше последната стражева кула, от която се разкриваше гледка към целия планински масив. Дюм каза, че я наричали Върховна стражева кула. От пилона на върха й, на три хиляди стъпки от подножието на планината, се развяваше флаг.

Долу в самото подножие Раф видя груба стена, иззидана от безброй канари, довлечени от троловете. Зад нея се беше събрало огромно количество вода, но от стената падаше само малък водопад. Това беше бентът, който заприщваше реката.

Символичният водопад от бента захранваше кален ров, който опасваше почти напълно планината. Приличаше на тресавище като онова, което бяха видели при Разрушения мост — само че това обкръжаваше планината от три страни. Езерото зад бента защитаваше четвъртата.

Раф се взираше със страхопочитание в поразителната гледка.

— Как е възможно троловете да построят такова инженерно чудо? — попита той.

— Тролове не строят Планина на тролове — отвърна Дюм. — Тролове я намира изоставена преди много години. Тролове просто се настаняват и я правят своя.

Раф погледна въпросително Ко.

Старецът сви рамене.

— Дело на същите хора, които са прокопали мината, превърнала се в кралство на хобгоблините. Те издигали високи стражеви кули като тази, от която можели да наблюдават огромната си империя. Но после внезапно се оттеглили на юг, изоставяйки кулите.

На всяка кула на планината, освен добавените от троловете рогове, горяха малки огньове.

— Какви са онези огньове?

— Всичко е наред — обясни Дюм. — Ако огънят на кулата гори, значи всичко в кула наред. Ако угасне, тролове знаят, че нещо е станало.

— И това е дело на първите строители — добави Ко. — Онези, които управляват със сила, бързо откриват, че са се сдобили с много врагове.

Раф отново се обърна към планината.

— Дюм — каза той, — благодаря, че ме доведе дотук и ми обясни всички тези неща. Имам само още един въпрос към теб и когато ми отговориш, можеш да смяташ дълга си за откупен.

— Да, господарю Раф.

— Къде държи кралят своя прочут еликсир?

Дюм преглътна.

— Дюм не бива казва, но Дюм дължи живот на господар Раф… — Той замълча, борейки се с дилемата. Накрая каза: — Дългът е дълг. Еликсирът се пази на най-сигурно място в Планината на троловете — във Върховна стражева кула, на върха на планина, по-високо и от зимен трон. Там крал държи затворен мъдър стар трол Вилнар, за да работи върху церове. Крал държи Вилнар под стража ден и нощ. Виждаш ги сега. — Той кимна към двете дребни фигури, които патрулираха по бойниците около върха на планината.

Раф се вгледа внимателно в тази най-висока кула.

— Господарю Раф — рече Дюм, — дори тролове не могат да стигнат Върховна кула. Ако те намерят теб да крадеш еликсир, тролове откъсват ръце и крака и изяждат жив.

— Сестра ми умира, Дюм — каза Раф. — Както и съплеменниците ми. — Той стисна зъби. — Нямам друг избор.

Коленичи, извади от раницата си сладки картофи и методично започна да яде. Реши, че трябва да се наяде, защото ще му трябва сила за по-късно.

— Млади Раф — рече Ко, — прости ми, отдавна не съм усещал прилив на младежка увереност, но как смяташ да стигнеш незабелязано до планината?

Раф кимна към въжения мост.

— По моста на троловете — отговори той с пълна уста.