Матю Райли
Планината на троловете (8)

8.

Раф, Ко и Дюм седяха около остатъците от огъня. Беше много късно. Гората около тях беше тъмна и неподвижна. Раф се взираше с опасение и интерес в огромния трол. Дюм изглеждаше голям и силен, но спокоен, не вбесен и див като трола, който бе убил родителите му.

— Защо онези тролове те гонеха? — попита Раф.

— Дюм отказва предизвикателство и затова те гонят Дюм — отвърна тролът. — Опитват убие Дюм.

— Отказал си предизвикателство ли? — попита Раф.

— Троловете имат воинска култура със сложни ритуали — обясни Ко. — Често споровете се решават с предизвикване на съперника на двубой на Бойната платформа. Предизвиканият не може да откаже, а боят е до смърт.

Дюм кимна тъжно.

— Дюм само искал да помогне на приятел Грая.

— Какво стана? — попита Раф.

— Приятел Грая е тя-трол. Грая прекрасна. Грая винаги добра с Дюм, макар че тя-трол Грая от добър род, а Дюм прост влекач.

— Влекач ли? — Раф погледна към Ко.

— Влекачите са работниците в света на троловете — обясни старецът. — По цял ден влачат тежки каменни шейни, натоварени с провизии нагоре по склоновете на Планината на троловете. — Той сниши гласа си до шепот. — Влекачите не са така умни като управляващите тролове, както можеш да се убедиш от начина му на говорене.

— Вчера Дюм вижда Грая плаче и пита какво има — продължи Дюм. — Грая казва, че сгодена за трол принц Турв. Трол принц Турв син на тролски крал. Много силен трол. Много могъщ трол. Но Грая не харесва трол принц Турв. Тя казва Турв лош трол и не иска бъде сгодена за Турв. Тъй като Грая добър тя-трол и приятел на Дюм, Дюм иска среща с трол принц Турв. Дюм казва Турв, че Грая нещастна да е сгодена за Турв и че Турв трябва намери друг тя-трол за жена.

Дюм въздъхна тъжно.

— Турв много ядосан на Дюм. Турв предизвиква Дюм на двубой на Бойна платформа. Но Дюм не воин, Дюм прост влекач. Дюм знае, че Турв определено убие Дюм в бой.

Големият трол наведе засрамено глава.

— Затова Дюм бяга от планина и скрива в Пущинак. Турв праща приятели воини да бият и убият Дюм. Воини проследяват Дюм в гора. За късмет на Дюм, те много пияни и вдигат много шум. Но после Дюм стига кална река и пада в нея. Дюм със сигурност умира в кал, ако Раф не хвърля въже. Затова сега Дюм тук.

Раф се вгледа в него.

— Тролът принц е изпратил приятелите си да те убият, защото си се опитал да го убедиш да не се жени за момиче?

Дюм кимна.

— Както ти обясних по-рано, поради размера на мозъците си троловете възприемат нещата предимно в черно и бяло — каза Ко. — Те не виждат нюансите. Тролът приема дори най-малката обида много сериозно. И когато един трол предизвика друг, предизвикателството трябва да бъде прието. С бягството си от официално предизвикателство нашият приятел е нарушил много сериозно обществено табу. Вероятно той вече не може да се върне обратно.

Дюм кимна.

— Точно така. Но Дюм много благодарен на Раф, че спасил живот на Дюм. Ако Дюм може да помогне някак на Раф, моля да каже на Дюм.

Раф погледна към Черните планини, които бяха като тъмна сянка на фона на нощното небе.

Дюм проследи погледа му и се обърна към Раф, сякаш току-що бе осъзнал нещо.

— Какво води Раф така дълбоко в Пущинак?

Раф го погледна.

— Тръгнал съм към Планината на троловете, Дюм. Отивам там да открадна еликсира.

Лицето на Дюм пребледня.

— Ка… какво?

— Сестра ми умира от болестта и троловете не дават лекарството. Нямам избор, освен да отида и да го взема.

Дюм поклати глава.

— Господарю Раф. Моля. Дюм иска помага, но след като друг човешки вожд пратил крадци в планина да открадне еликсир, крал трол удвоил стража по всички кули по пътя. Никой не приближава планина незабелязан, освен ако…

Раф присви очи.

— Освен ако какво?

— Освен ако не мине през старо хобгоблинско кралство — каза Дюм. — Хобгоблини владее стари пещери в планината източно от Планина на тролове. Нарича я Забранена планина. Хобгоблини хитри, умни. И виждат в тъмното. Напълнили тунели на Забранена планина с капани, през които тролове не може минава. Но сега казват, че хобгоблинско кралство изоставено.

— Щом е изоставено, значи бихме могли да минем безпрепятствено през него — рече Раф.

— Капани още там — каза Дюм. — И капани още работи. Планина наречена Забранена планина, защото на тролове забранено да ходи там. Никой трол не се върнал от хобгоблинско кралство.

— А според моя опит — злокобно се обади Ко, — никое бивше кралство не е наистина изоставено. Винаги се появява нещо, което да запълни празнотата.

Раф прехапа устна и се замисли.

— Ако това е единственият ни път, значи е единственият — заяви накрая той. — Дюм, ти каза, че искаш да ми помогнеш. Е, можеш да го направиш. Ако ме преведеш през царството на хобгоблините до Планината на троловете, ще смятам дълга ти за платен.

Големият трол го погледна разтревожено, но кимна.