Матю Райли
Планината на троловете (4)

4.

По-късно вечерта, много след като последните огньове в дворовете угаснаха и остана да свети единствено пълната луна, Раф се измъкна тихомълком от скупчените колиби, образуващи селището на северняците.

Докато прехвърляше един от по-високите хълмове, той погледна зад себе си и видя сияние на източния хоризонт, далеч зад селото му — обиталището на южняците.

Поколения наред северняците и южняците бяха непримирими врагове, но малцина си спомняха какво точно бе причинило враждата. Може би разликата във външността — северняците бяха светлокожи и светлокоси, докато южняците имаха по-тъмен тен и бяха с дълги бради, космати ръце и рунтави вежди.

От малък Раф беше научен да вдига тревога всеки път, когато забележи в земите им да се навърта южняк. Вярно, южняците не крадяха деца през нощта, но си оставаха отрепки, долни псета, готови да откраднат житото ти в мига, в който им обърнеш гръб.

Същото беше и с хобгоблините. По-дребен от човек, но по-коварен и хитър, хобгоблинът можеше да се промъкне в колибата ти през нощта и да ти открадне цялата дажба храна, която държиш до леглото си. Когато действаше сам, хобгоблинът беше досаден крадец и макар кискането му в нощта да караше децата да сънуват кошмари, сам по себе си той не представляваше особена опасност за човека и гледаше час по-скоро да избяга. На по-големи групи обаче хобгоблините можеха да са страховити — банда от тях беше в състояние да залови човек и да го прикове за земята, след което да го изяде жив. Хобгоблините нито строяха, нито произвеждаха каквото и да било. Живееха в пещери в планините или на изоставени места, построени от други.

Троловете обаче бяха нещо съвсем друго.

Те крадяха деца през нощта.

И дори един-единствен трол представляваше смъртна опасност.

Всяка вест за трол скиталец в долината пораждаше огромен страх и паника. Палеха се огньове и се поставяше нощна стража, ако се знаеше, че наоколо се навърта такъв трол.

Раф знаеше от дете, ако види трол, да бяга презглава.

 

 

Троловете се подвизаваха северно от речната долина в обвеяните със злокобна слава планини, които по една прищявка на природата изолираха полуострова, на който живееха племената от долината.

Наричаха ги Черните планини.

Те доминираха над всичко — назъбени, тъмни и високи, видими от цялата долина, постоянно напомнящи на северняци, южняци и други по-малки кланове за странната чужда култура, упражняваща безмилостен терор над живота им.

Защото именно в тези планини троловете бяха запречили реката, която течеше през долината. И като контролираха достъпната за жителите на долината вода, троловете събираха данък от тях — храна, а понякога искаха и човешки жертвоприношения.

Освен тролове Черните планини криеха и други опасности — изолирани кланове хобгоблини и скитащи глутници планински вълци.

Между речната долина и обвеяните със злокобна слава планини имаше ивица безплодна земя, известна като Пущинака.

Навремето там имало могъща гора, напоявана от същата река, която течеше през долината, но сега пущинакът представляваше воняща смесица от блата, тресавища и папрати. Мъртва земя, която удобно отделяше по-примитивните създания от планините и човеците в долината.

Слънцето тъкмо се подаде зад хоризонта, когато Раф изкачи най-северния хълм на речната долина и пред взора му се разкриха Черните планини и пущинакът. От планините подухваше хапещо студен вятър.

Един старец от племето веднъж беше казал на Раф, че троловете обичат студа и не могат да оцелеят на по-топли места, поради което оставали в планините и затова изисквали данък от човешките племена.

Раф дълго стоя на върха на последния хълм, попаднал между двата свята — познатия свят на родната долина и неизвестното пред него.

Вярно, беше се упражнявал с оръжията си на границата с Пущинака, но нито веднъж не се бе осмелявал да навлезе навътре в него.

Ала днес бе различно, помисли си той. Днес трябваше да го направи.

Погледна назад към долината с коритото на мъртвата река, разсичащо я като белег по цялата й дължина. За момент се поколеба и си помисли дали да не се върне…

Не. Вече беше решил.

Щеше да го направи заради сестра си.

И тъй, Раф си пое дълбоко дъх, обърна се към Пущинака и напусна пределите на познатия си свят.