Матю Райли
Планината на троловете (25)

25.

Докато се случваше всичко това, Раф се плъзна по хлъзгавия от дъжда западен склон в горната част на Планината на троловете заедно с вкопчения в него Вилнар.

След около стотина стъпки пързаляне отхвърчаха от втори ръб и за миг се озоваха на зашеметяващите две хиляди стъпки над коловете в подножието на вертикалната западна стена на планината — същите, които стърчаха под триъгълните килии.

Докато двамата с Вилнар се носеха във въздуха, Раф се пресегна с арбалета и го закачи за покрива на малката постройка, в която се намираше задвижващият механизъм на асансьора, с който се стигаше до килиите.

Арбалетът се закачи за ръба на покрива…

… и внезапно Раф и Вилнар се залюляха назад и тупнаха с преплетени ръце и крака на дървената платформа точно под помещението — платформата с дупката в пода, през която вдигаха и спускаха кабината на асансьора.

Замаян, Раф тръсна глава и когато погледна нагоре, видя силуета на огромен трол, застанал точно пред него!

Преди да успее да помръдне, тролът го вдигна във въздуха, като го държеше здраво с масивните си ръце, и го приближи към огромното си сиво лице.

Лице, което Раф познаваше.

Това беше Дюм.

 

 

— Господарю Раф, ти луд човек, но умен, досети се за план на господар Ко. Дано остане доволен от усилия на Дюм. За Дюм много трудно запомни всички заръки на господар Ко.

— Справи се страхотно, Дюм — отвърна Раф. — Благодаря ти!

Едва тогава Раф забеляза стоящата зад трола Грая.

— Ти трябва да си Грая.

— Да. И идвам с вас.

— Радвам се да го чуя — рече Раф.

Отгоре се чуваше блъскането на троловете, които се мъчеха да разбият барикадираната от Дюм врата.

— Още не сме приключили. Трябва да спасим един старец и после да бягаме с всички сили. Дюм, макарата, ако обичаш.

 

 

Минути по-късно Дюм въртеше огромната зъбна макара, която вдигаше и спускаше асансьора. Откриха Ко в килията му в отвесната скала.

Старецът много се зарадва, когато видя Раф. Той тутакси влезе в асансьора.

— Слушаш добре, млади ми приятелю — каза Ко, докато Дюм ги издигаше. — И много се радвам, че дойде да ме вземеш на тръгване.

— Ти сам ме помоли — рече Раф. — Но наистина ли очакваше, че ще победя в двубой шампиона на троловете?

Ко сви рамене.

— Казах ти — едно търсене не би било истинско, ако е лесно. Или ще биеш шампиона им, или с мисията ти е свършено…

Прекъснаха го изтерзани викове.

Другите затворници — повечето умиращи от глад мъже и жени от южняците — ги бяха видели в асансьора и отчаяно молеха да бъдат спасени.

Раф за момент се смути.

Освен спонтанното решение да освободи Вилнар, изобщо не беше помислял да спасява когото и да било. Беше дошъл тук за еликсира и просто се бе отбил да прибере Ко, докато се махаше от това място.

И тогава чу друг глас.

— Раф! Раф!

Раф се обърна.

Беше Бадер. Стоеше разкрачен в триъгълната си килия и се взираше в него.

— Вземи ме със себе си — изграчи той. — Моля те!

Раф впери поглед в него, в бледото подобие на високомерния някога принц.

— Еликсирът е у мен, Бадер. — Той посочи кесията на колана си. — Мога да спася племето.

— Моля те, вземи ме със себе си, Раф.

Бадер отчаяно искаше да живее, също като затворниците южняци.

В този момент Раф си даде сметка, че независимо дали са северняци или южняци, те всички са хора и ако спаси един от пленниците, ще трябва да спаси и всички останали.

— Хора, чуйте ме! Ако искате да избягате от това място, качвайте се сега! Това е единствената ви възможност за бягство!

И тъй, с помощта на мощните мускули на Дюм, започна голямото бягство от скалния затвор.

Нужни бяха четири курса за освобождаване на всичките петнайсет пленници — първо Ко и Бадер с още един мъж, после останалите на групи по четирима.

Раф посрещаше всеки курс на платформата и ги изпращаше по пътя им с думите: „Вървете! Не поглеждайте назад!“.

Бадер не се нуждаеше от втора покана. Побягна незабавно в недрата на планината, а Раф остана на платформата да освободи останалите пленници.

Блъскането по вратата горе продължаваше и докато помагаше на последния затворник — млада жена от южняците — да излезе от асансьора, Раф чу силен трясък, последван от гневните викове на троловете.

— Пробиха барикадата на Дюм — каза той на Ко. — Да се махаме!