Матю Райли
Планината на троловете (24)

24.

Раф се покатери на бойниците и се огледа със страх.

Тук нямаше стражи — всички бяха слезли долу заради пиршеството или заради двубоя.

Раф се втурна през някакъв вход в дебелата каменна стена и откри вътрешно спираловидно стълбище, което водеше нагоре към Върховната стражева кула. Позна го — по него го бяха свалили надолу, когато го заловиха. Стълбището водеше нагоре към кулата и надолу към по-тясно стълбище, скрито в северозападната колона на Зимната тронна зала.

Докато тичаше нагоре по стъпалата, Раф чу викове отдолу: „Горе в кулата е!“, „Покрийте бойниците!“.

Троловете идваха.

Раф продължи да тича решително и целеустремено нагоре.

Стигна до стълбата, водеща към най-горната част на Върховната стражева кула, изкачи я и нахълта в лабораторията на Вилнар, топла и осветена от свещи, с огромната си колекция стъкленици, делви и хранителни продукти.

Видя Вилнар да се надига сънено от един сламеник на пода.

— Ти? Пак ли ти?

— Вилнар! Идвай с мен, ако искаш да избягаш оттук!

— Да избягам?!…

— Сега или никога!

Дребният трол взе малка торба и напъха храна.

— Сега.

— Ще ми трябва и това. — Раф отиде до страничната маса и грабна трите малки стъклени бутилки с кехлибарения еликсир. Уви ги в парцали и ги пъхна в кесия, която издърпа изпод колана си.

Беше се сдобил с наградата си.

Сега трябваше да се разкара оттук.

Двамата с Вилнар забързаха към стълбата.

— Решимостта ти е впечатляваща, но само тя не е достатъчна. Какъв е планът ти сега? Те ще се изкачат в бойниците и ще нахълтат в кулата.

— Всъщност следвам чужд план — каза Раф. — Просто се опитвам да отгатна какъв е той.

 

 

Троловете бяха шокирани и объркани.

Първо, смъртта на Грондо. После невероятният скок на човека от Бойната платформа и пъргавото му катерене до върха на Планината на троловете.

Бяха го хванали, докато се опитваше да открадне техния еликсир, а сега се опитваше да го открадне отново, направо под носовете им!

— Стражи! — изрева кралят. — Хванете го или ще вечерям с вас!

Стражите се втурнаха презглава да изпълнят заповедта.

Дузина от тях отвориха тайната врата в северозападната колона и се заизкачваха по спираловидното стълбище.

Шестима останаха да покриват бойниците, докато другите шестима продължиха нагоре към стражевата кула…

… когато чуха зловещ тътен, идващ някъде отгоре в каменния кладенец.

Бум!

Бум!

Бум!

Стражите се спогледаха объркано. Какво беше това?

Разтърсващите трясъци станаха по-силни и по-бързи. Изведнъж седем големи дървени бурета се появиха отгоре и се затъркаляха с бясна скорост надолу по стъпалата.

Първото буре блъсна изкачващия се трол със страшна сила и запрати едрото му тяло назад, отскочи и профуча покрай другите шокирани стражи. Те успяха да избегнат останалите тежки бурета, но не и без драскотини. Лавината от бурета се понесе с трясък покрай тях и продължи надолу.

Стражите забързаха нагоре и нахълтаха в стражевата кула с вдигнати чукове…

… но тя беше празна.

Нямаше никакъв крадец. Мъдрият стар трол също беше изчезнал.

Стражите се втурнаха надолу към бойниците да попитат шестимата си другари дали бегълците не са се появявали, но никой не ги беше виждал.

Те се спогледаха недоумяващо.

 

 

Междувременно някои от другите тролове се бяха насочили към вратата, водеща надолу към Голямата зала, но я намериха затворена и залостена от другата страна.

Седнал на зимния си трон, кралят изглеждаше объркан и вбесен.

 

 

Последното от буретата, запратени от стражевата кула, се удари в стената и спря в подножието на стълбището в северозападната колона на Зимната тронна зала.

Капакът му беше изритан отвътре и от него излезе Раф, увит в дебел плат и сено.

Бурето до него се заклати и Раф чу приглушен вик отвътре. Той махна капака и измъкна Вилнар.

— Насам — мрачно рече Раф, хвана трола за ръка и го задърпа след себе си.

Докато тичаха към вратата, Раф извади една от стрелите с издут връх, закрепени за арбалета, и удари върха й в стената, за да я възпламени.

 

 

Раф и Вилнар излязоха на бегом от северозападната колона. Троловете около трона ги съгледаха и се втурнаха да ги гонят.

Но точно преди да изскочи на дъжда, Раф изтича покрай малкото зелено буре до огромната колона — и без да се забави нито за миг, докосна горящата стрела до фитила на капака.

Той се запали…

Раф видя троловете, събрани при запречения изход от Зимната тронна зала и се досети, че Дюм е бил там… и в същото време осъзна, че Ко е предвидил дори път за бягство.

— Не можем да слезем! — извика Вилнар.

— Можем!

Гонен от орда тролове, Раф се втурна към западната страна на Зимната тронна зала.

Ръбът не се предпазваше от парапет. Планините се издигаха зад него, забулени от дъжда. Пред Раф и Вилнар зееше пропаст.

— Хвани се за мен! — извика Раф, когато стигнаха ръба.

Вилнар го сграбчи през кръста, докато Раф вдигаше арбалета си. И точно когато фитилът на бурето барут до северозападната колона изгоря и бурето експлодира, заличавайки напълно колоната, превръщайки я за един разтърсващ миг в облак прах и камъчета, Раф се хвърли заедно с дребния трол от ръба на площадката!

 

 

Докато Раф и Вилнар скачаха от западната страна на Зимната тронна зала, зад тях се разиграваше потресаваща сцена.

Взривът бе унищожил напълно северозападната колона, от което целият покрив на Зимната тронна зала и целият връх на планината отгоре се стовари върху задната половина на откритото пространство.

С невъобразим трясък върхът се срина върху залата и се прекатури през задния северен ръб, политайки две хиляди стъпки надолу, преди да падне в езерото в подножието на планината, вдигайки във въздуха огромен воден стълб.

Поради това, че върхът падна назад, никой от онези двеста трола, които се опитваха да избягат от откритата зала, не беше убит или ранен, но неколцината стражи, които все още бяха на бойниците, полетяха надолу, като крещяха по време на цялото падане.