Матю Райли
Планината на троловете (19)

19.

През остатъка от деня Раф седеше окаяно в клетката и гледаше как троловете се подготвят за вечерното пиршество.

Влекачите домъкваха огромни каменни шейни в залата през странична врата от източната страна. Върху шейните имаше кошници с храна и стомни с вода и медовина.

Докато влекачите се трепеха, кралят и придворните му пиеха и се смееха. През ранния следобед някои вече бяха изпозаспали на пода. В един момент двамата шутове хобгоблини разсмяха приятелите на краля, като замеряха Раф с плодове.

Малко след това Раф видя булката и майка й да влизат в залата. Майката беше едра и с яки кокали, облечена в една от онези кафяви власеници, които май носеха повечето женски тролове. Вървеше целенасочено и не обръщаше внимание на подвикванията от страна на пияните тролове около трона.

Булката до нея напълно се различаваше от майка си. Тя бе по-дребна и вървеше срамежливо присвита. Нейната власеница беше доста по-светла. Щом я видяха, буйните тролове започнаха да побутват и ръгат с лакти Турв. Раф си помисли, че се държат като недорасли хлапаци.

Изведнъж осъзна, че женският трол е Грая, същата, заради която си беше навлякъл беди Дюм, умолявайки принц Турв да не се жени за нея.

След като беше видял как е устроено обществото на троловете, Раф разбираше колко нечувана е била постъпката на Дюм, когато се е обърнал към Турв. Някакъв нищо и никакъв си влекач да оспорва желанието на един принц!

Възмутително, но също така и проява на храброст. Дюм може и да нямаше особено пъргав ум, но несъмнено е знаел, че подобна постъпка би го обрекла на гибел.

Късно следобед при страничния вход на залата избухна суматоха.

Тълпа тролове се събра там и започна да охка и ахка.

Раф погледна…

… и видя как две фигури се отделиха от множеството и тръгнаха към трона на краля.

Раф се вкопчи в решетките на клетката си. Очите му щяха да изскочат от орбитите си.

Бяха Дюм и Ко.

Дюм водеше Ко на въже като пленник.