Матю Райли
Планината на троловете (17)

17.

Обкръжен от четиримата стражи, ужасен и сам, Раф беше поведен надолу през Върховната стражева кула по тясно спираловидно стълбище, скрито в северозападната колона на Зимната тронна зала. Излязоха от тайна врата в основата на колоната и се озоваха на откритото пространство. Все още беше тъмно. До изгрева оставаха около два часа.

— Отведете тази отрепка в килията — изръмжа главният страж на другите. В огромните си ръце той държеше въжето и леката брадва на Раф. — Кралят спи. Ще го уведомя за крадеца, когато се събуди на сутринта.

Раф грубо беше избутан през Зимната тронна зала, след което го поведоха надолу през някакви тунели, изсечени в недрата на планината. После изведнъж отново се озова на свеж въздух, при дървена платформа, издигната високо над западния склон на Планината на троловете.

Пред него имаше голямо, подобно на кутия съоръжение (ако знаеше думата, Раф щеше да го нарече „асансьор“), което висеше на дебело въже и можеше да бъде спускано през правоъгълна дупка в пода на дървената платформа. (Раф не можеше да я види, но в едно помещение над платформата имаше огромна зъбчата макара, която издигаше и спускаше асансьора, задвижвана от един-единствен як трол.)

Ескортиран от двама стражи, Раф беше бутнат в кутията и спуснат по западния склон на планината.

Спомни си, че по време на изкачването не успя да мине по западната страна, защото беше отвесна.

Сега разбираше, че това не е всичко.

Цялата западна страна на планината беше изгладена от нечия ръка, без значение дали на трол или на човек, така че образуваше идеална отвесна повърхност.

И сега, докато го спускаха покрай гладката скала, Раф видя изсечени в нея плитки ниши. Всяка от тях имаше формата на обърнат триъгълник с остър ъгъл в долната част и в много от тях имаше…

… хора затворници.

Килиите нямаха решетки. Нямаше нужда от тях. Пропастта под тях беше дълбока две хиляди стъпки, а в основата на скалата се виждаше гъста гора от заострени колове.

Доколкото можа да види, килиите бяха подредени. Към трийсет на брой, на разстояние една от друга, в три отвесни колони. Около половината бяха заети.

Отчаяни брадати лица се взираха в Раф от килиите, докато се спускаше покрай тях. Затворниците бяха предимно мъже и изглеждаха осакатени и изпосталели от глад. Поради обърнатата триъгълна форма на килиите затворниците седяха в измъчени пози в тях, свити на кълбо и прегърбени.

И изведнъж сред отчаяните лица Раф съзря едно познато.

— Бадер!… — не повярва той.

Очите на затворника рязко се отвориха, но преди да успее да отговори, асансьорът на Раф бе минал покрай него и продължаваше да се спуска.

Накрая Раф също беше натикан в триъгълна килия. Асансьорът потегли нагоре заедно със стражите, но не преди един от тях да му даде прощален съвет.

— Наспи се добре, крадецо. Ако не можеш да спиш, може да се хвърлиш преди зазоряване, защото когато кралят те види утре, ще ти се иска да си мъртъв.

 

 

Когато похитителите му изчезнаха, Раф седна мрачно в килията си, притиснат към наклонените й стени.

Единственият звук беше воят на планинския вятър.

Стените на килията бяха идеално изсечени, от твърд изгладен камък без нито една неравност. Беше висока около седем стъпки, но дълбока само четири. Ръбът й зееше пред Раф, без никакъв предпазен парапет. От задната стена стърчаха множество малки бронзови върхове на копия, които не позволяваха на затворника да се облегне на нея.

Дори само седенето в тази обърната триъгълна ниша беше достатъчно неудобно, но комбинацията от върховете на копията и зейналата пропаст означаваше, че Раф трябва да седи абсолютно неподвижен.

Погледна нагоре и зашепна в мрака:

— Бадер! Бадер! Чуваш ли ме?

Последва кратко мълчание.

— Чувам те. — Гласът, който преди беше високомерен и надут, сега бе вял и равен.

— Какво стана с теб и хората ти?

— Изложихме искането си пред тролския крал и мръсната гадина ни затвори, задето му досаждаме.

— А какво стана с другите?

Пауза. Единствено вятърът свистеше.

— Доколкото знам, останах само аз — рече Бадер. — От време на време троловете отвеждат по някой затворник, за да го изядат или да се изгаврят с него. Чуваме ликуващите им викове, когато се събират в Зимната тронна зала. Държат ни тук, за да останем без никакви сили. После, когато сме изтощени от глад и жажда, ни отвеждат. Веднъж отведен, затворникът не се връща.

Раф преглътна с мъка.

Прекара остатъка от нощта свит в неудобната си килия, загледан на запад — отвъд покритите със сняг върхове на Черните планини мислено си представи огромните западни равнини. При други обстоятелства гледката щеше да е прекрасна.

Накрая започна да се зазорява.

По-късно сутринта дойдоха за него.