Матю Райли
Планината на троловете (16)

16.

Озова се в малка стая за стражите, осветена от свещи — помещение, превърнато в лаборатория.

Дебелите плотове на дървените маси бяха покрити със стъкленици, гърнета и делви, пълни с кипящи и димящи течности. По дългите лавици небрежно бяха нахвърляни най-различни цветя, плодове и зеленчуци, глави чесън и лук на сплитове висяха, окачени на гвоздеи.

На пода в центъра на стаята имаше дървена стълба, водеща към долните нива.

И насред всичко това някакъв дребен, сбръчкан стар трол хъркаше мощно, отпуснат на един стол.

Раф загледа в почуда стария трол.

Никога не бе виждал друг като него. Беше по-дребен от останалите, по-нисък дори от Раф, с тънки ръце и крака с кокалести колене. Носът му беше дълъг и гърбав, с няколко брадавици, имаше дълга бяла брада и гъсти рошави вежди. Полски трол.

Докато Раф го зяпаше, тролът внезапно изхърка и го стресна, но продължи да спи дълбоко.

Раф осъзна с трепет, че това е неговият шанс да открадне еликсира и да напусне незабелязан Планината на троловете.

Ако можеше да намери еликсира сега и да се измъкне от кулата, без да събужда стария трол, можеше до сутринта да преброди обратно планината и след няколко дни да се върне у дома с лекарството.

Като пристъпваше бавно и внимателно, за да не издаде никакъв шум, Раф се приближи до лабораторните маси и потърси еликсира.

Ето там.

Три малки стъклени бутилки бяха наредени на една маса в ъгъла, отделно от останалата бъркотия в стаята.

И трите бяха пълни с една и съща кехлибарена течност. Самите бутилки бяха по-качествени от другите в лабораторията. Като се изключат сухите кори на няколко жълти и зелени лимона до тях, масата беше празна. Личеше си, че бутилките бяха специални.

Раф застана пред тях, вперил очи във всемогъщия еликсир.

Проклети тролове, помисли си той. Щеше да вземе и трите.

Направи крачка напред и стъпи върху старите дъски на пода.

Те изскърцаха…

… и старият трол се събуди насред хъркането си, рязко вдигна клепачи и се огледа стреснато.

Какво…? Кой… Олеле! Как се озова тук?

Раф остана изправен, сдобил се с достойнство от факта, че са го открили.

— Дойдох от равнината, която вие държите под властта си…

Дребният стар трол не му обърна внимание, а се втурна към вратата, през която Раф бе влязъл в кулата.

Клекна до нея, като гледаше към пода.

— Ах ти, глупак такъв!…

— Търся вълшебния еликсир — отчаяно рече Раф. — Съплеменниците ми умират. Моля те, не вдигай тревога…

Старият трол се обърна и посочи някакъв механизъм в пода до вратата — въже с тежест, която изчезваше в дупка в пода.

— Млади приятелю, със съжаление трябва да ти кажа, че тревогата вече е вдигната. — Тролът говореше много по-добре от Дюм и стражите. — Тролският крал ме държи като затворник тук. Не мога да изляза навън да подишам чист въздух, без да го разбере. Когато си отворил вратата, закрепеният за това въже малък камък се е откачил. Той е паднал през дупката и е ударил камбана в стражевото помещение долу. Стражите вече знаят, че нещо не е наред. Ще бъдат тук всеки момент!

— Не… не… — Мислите на Раф препускаха. — Мога да те взема с мен — бързо рече той. — Ти си Вилнар, нали? Аз съм Раф и съм приятел на Ко, стария отшелник от Пущинака. Той много те уважава.

Тролът го погледна подозрително.

— Наистина познавам Ко. Той е чудесен и мъдър човек. А ти, млади човече, наистина ли си изкачил тази охранявана планина, за да откраднеш еликсира за твоя народ? И сега ми предлагаш да ме освободиш от затвора ми, въпреки че съм трол? Що за герой си ти?

— Не съм герой, аз само…

— Както и да е, заслужаваш нещо за усилията си, макар че в крайна сметка ще свършиш в търбуха на краля. Щом не мога да ти дам еликсира, нека поне те запозная донякъде с него — еликсирът не е вълшебен. Той е резултат от много тежък труд — моя тежък труд и експерименти в тази стая.

Раф чу някъде долу да се затръшва врата. Последваха настоятелни викове.

Погледът му се стрелна към вратата, през която бе влязъл — можеше да се измъкне оттам, но знаеше, че никога няма да успее да мине през бойниците, които обкръжаваха върха. Стражите там вече бяха нащрек.

Вилнар го сграбчи за дрехата и го придърпа към себе си. Брадавиците на носа му едва не се завряха в лицето на Раф.

— Слушай внимателно, млади човече! Болестта не е някакво проклятие, поличба или черна магия. Тя е причинена от липсата на хранителни вещества — хранителни вещества, характерни за портокалите, жълтите и зелените лимони. Това е всичко. Което означава, че еликсирът изобщо не е вълшебен, а просто сок, направен от същите тези плодове. Но ако кажа това на похитителите ми, те ще ме убият и ще задържат придобитото с труд познание за себе си!

На Раф му се зави свят. Умът му беше в паника, мислеше единствено за бягство, а пред него стоеше някакъв глупав дърт трол и му даваше уроци по медицина.

Той се обърна и отчаяно продума:

— Трябва да се махам оттук…

— Това няма да стане — изрече суров глас зад него.

Раф се завъртя…

… и видя четирима едри стражи да се качват по стълбата в пода с огромни чукове в ръчищата си.

Кръвта му се смрази.

Мисията му беше приключила.