Матю Райли
Планината на троловете (11)

11.

Зън!

Друг меч изникна пред носа на Раф и отби връхлитащия удар.

Беше Ко. Старецът пристъпи пред Раф и атакува хобгоблина.

В същия момент Раф видя други три хобгоблина да скачат от пукнатините в стените на пещерата, въоръжени с ръждиви мечове. Те бързо станаха шест, а шестте още по-бързо — единайсет. Бандата се втурна към него.

— Раф! Бягай! — извика Ко, докато мечът му пресрещаше меча на първия хобгоблин. — Трябва да се качим по пътеката! Върви! Идвам след теб!

Раф побягна.

 

 

Раф и Дюм се втурнаха през ниския дървен мост над димящото езеро.

Лъхна ги горещ влажен въздух, който се издигаше отдолу. Раф не знаеше колко гореща е водата, но предположи, че е почти вряла.

Когато двамата с Дюм стигнаха началото на пътеката от другата страна, Ко успя да изрита първия хобгоблин и се втурна след тях, сподирян от останалите.

Раф погледна с ужас назад към преследващите ги създания.

Бяха високи около пет стъпки и тичаха, като се подпираха на кокалчетата на пръстите си, стиснали в юмруци ръждиви мечове. На слабата светлина на факлата се виждаше черната им груба кожа, заострени уши, тъпи носове и изгърбени тела.

Тичаха и се кискаха гадно.

— Летете, птички!

— Бягайте, зайчета, бягайте!

— О, да, обичаме добрия лов! — извика водачът им. — Плячката си е плячка, но когато забия острието си в жертва, пребледняла от страх, усещането е къде-къде по-сладко!

Раф бутна Дюм нагоре по пътеката, когато Ко стигна до тях. Пристъпи напред да посрещне първия хобгоблин и звънът на остриетата им отекна в пещерата.

Раф беше по-високо, което му помагаше да отбива ударите на създанието, но не беше в състояние да отблъсне толкова много хобгоблини. Изведнъж нещо огромно и кафяво профуча покрай него и се стовари върху първия хобгоблин. Създанието полетя с вой надолу в езерото. Цопна и изкрещя от болка, когато врялата вода ощави кожата му. После потъна с писъци.

Раф се обърна и видя как Дюм отново замахва с огромния си чук.

— Господарю Раф! Долу!

Раф приклекна и големият чук изсвистя над главата му и запрати втори хобгоблин във врящото езеро.

Това даде на Раф нужното време и той се втурна нагоре по пътеката към Дюм и Ко.

И така продължиха нататък — схватка в движение, при която Раф, Ко и Дюм се изкачваха по пътеката, преследвани от бесни хобгоблини.

Катереха се по пътеката без парапет, посрещаха и отбиваха удари, не спираха нито за миг. Пресякоха първия мост, който бе спуснат, но се заковаха на място, когато стигнаха втория.

Този мост се издигаше високо над пода на огромната пещера, на зашеметяващите двеста стъпки над димящото езеро.

Раф съобщи плана си — Ко и Дюм трябваше да удържат хобгоблините, а той щеше да се изкачи до двуетажния стражеви пост и да спусне моста.

Втурна се в малката постройка и изкачи дървената стълба до горния етаж.

Озова се в малко помещение, където видя голяма зъбчата макара, около която бяха навити веригите на подвижния мост. Те излизаха от малко правоъгълно прозорче в стената.

Тихо ръмжене го накара да замръзне на място.

Раф се обърна и видя едър силует да се очертава бавно от мрака…

Планински вълк!

Момент… Не!

Бяха три.

Вълците излязоха от сенките на помещението. Бяха едри и силни, раменете им достигаха четири стъпки над пода. Очите им бяха безмилостни, зъбите — жестоки.

Раф отклони поглед от тях, метна се към макарата и дръпна лоста й, при което тя се завъртя свирепо и мостът отвън се спусна над пропастта с невъобразим трясък.

После той се втурна към прозорчето, от което излизаха веригите, точно когато от отвора в пода надникна хобгоблин с вдигнат меч, само за да бъде захапан от един от вълците. Вълкът го разкъса, докато Раф сграбчи веригата и се плъзна по нея навън.

 

 

Ко и Дюм отстъпваха заднешком по моста, като отбиваха атаките на хобгоблините, а Раф се спускаше по една от веригите над тях.

Дюм помете един хобгоблин от моста и създанието полетя надолу към езерото с несекващ писък.

Но тогава трите планински вълка се появиха зад хобгоблините и те се стъписаха какво да правят — изведнъж се бяха озовали притиснати отпред и отзад от смъртни врагове.

— Дюм! — извика Раф, когато отново стъпиха на пътеката. — Разруши моста!

Дюм вдигна високо големия чук и го стовари върху скобите, които държаха веригите на моста. Два удара и халките се строшиха. Още три, и мостът се освободи от веригите и се понесе надолу покрай стената, отнасяйки със себе си трима хобгоблини и един вълк.

Оцелелите хобгоблини останаха от страната на стражевия пост с двата вълка. Участта им нямаше да е добра. Вълците се нахвърлиха върху тях и предсмъртните писъци на хобгоблините отекнаха в пещерата.

Раф рязко си пое дъх.

Той и останалите бяха в безопасност от тяхната страна на пропастта. Хвърли последен поглед назад към царството на хобгоблините, изкачи последните няколко завоя на пътеката и изчезна през зловещо украсения отвор в края й.

 

 

Секунди по-късно Раф, Ко и Дюм излязоха от мината и се озоваха на малък корниз, изсечен в склона на Забранената планина.

Раф се канеше да попита Дюм колко далеч е Планината на троловете, но се спря. Нямаше нужда да пита. Корнизът, на който стояха, гледаше на северозапад и пред него се разкриваше най-забележителната и страховита гледка, която бе виждал през живота си.

Раф стоеше пред Планината на троловете.