А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (41)

40.

Някъде на юг в Яванско море

Кейт се събуди с най-ужасното главоболие в живота си. Изпитваше болка и при най-малкото движение. Полежа още малко и преглътна мъчително няколко пъти. Заболя я дори като отвори очи. Слънчевата светлина я дразнеше и тя се завъртя настрани от прозореца. Прозорец. Легло. Къде се намираше?

Надигна се. С всяко движение болката се разпростираше надолу. Тялото й бе схванато, но не както след продължително физическо усилие. Чувстваше се, сякаш са я били с тояги. Гадеше й се и всичко я болеше. „Какво е станало?“

Най-сетне стаята дойде на фокус. Беше някаква къща — или бунгало на плажа. Малко помещение с двойно легло и бели дървени мебели. Зад прозореца се виждаше просторна веранда, отвъд нея пуст бряг. Неравен пуст бряг, не като бреговете в курортите, а по-скоро като на някой наистина необитаем остров. Брегът бе осеян с отломки, кокосови орехи, дънери, клони, тропически растения и мъртва риба, изхвърлени след последната буря или прилив.

Кейт вдигна завивките и бавно се изправи. Гаденето й се усили. Тя почака, надявайки се, че ще отмине, но то се влошаваше. В устата й се събра слюнка.

Кейт изтича в банята — едва успя да стигне навреме. Падна на колене пред клозетната чиния и повърна. Веднъж, после още няколко пъти. Конвулсиите пробуждаха нови болезнени места в изтерзаното й тяло. Гаденето отмина, тя се обърна и се подпря на стената, опряла ръка на челото си.

— Поне няма кой да ти се смее.

Тя вдигна глава. Беше мъжът от камиона. Дейвид.

— Какво… къде сме?

— По-късно ще ти обясня. Изпий това.

— Не. Току-що повърнах.

Той се наведе и й тикна някакъв оранжев буламач в ръката.

— Опитай.

Задържа й главата и тя осъзна, че отпива, още преди да успее да възрази. Питието беше сладко и приятно погали израненото й гърло. Тя го изпи и Дейвид й помогна да стане.

Имаше нещо важно, което трябваше да свърши. Но какво? Нещо, което трябваше да вземе. Главата й продължаваше да се пръска от болка.

Той я поведе към леглото, но тя спря.

— Чакай, трябва да свърша нещо.

— Ще стигнем и до това. Първо трябва да си починеш.

И я отведе при леглото. Спеше й се все едно беше изпила приспивателно.

Сладкият оранжев еликсир.