А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (137)

136.

Докато чакаше порталът да се отвори, Конрад закопча шлема за скафандъра. Металните врати се раздалечиха с нисък бумтеж и разкриха огромна ледена катедрала, доста наподобяваща тази, която бе прекосил преди близо три месеца — или седемдесет и пет години. Ако бе същата, значи на входа трябваше да виси Камбана. Камбаната от другата страна на сградата не функционираше, когато Конрад бе влязъл — дори не трепна при преминаването на хората му под нея. Но после бяха активирали Камбаната отвътре — Конрад вече го знаеше.

Контролната система в сградата бе доста сложна и той и хората му се бяха помъчили да се справят с нея, както и с механизмите, отговарящи за процеса на хибернация. Само че се оказа, че това са системи за управление на метеорологичен спътник. Кейн всъщност бе свалил спътника някъде в Щатите — предполагаше, че в Ню Мексико. Каквото и да бе задействал, то бе стартирало поредица програми за предотвратяване на нашествие. Тези програми прекратиха достъпа им до системата и активираха Камбаната, изтребила неговите хора в подводницата.

Нито една от системите не се бе задействала оттогава.

Зачуди се дали вече не са демонтирали Камбаната отвън, или пък реактивацията на контролните системи означава, че е обезвредена. Имаше и друга възможност: може би Камбаната поразяваше само хора, опитващи се да влязат, а не да излязат.

Ако все още беше активирана, трябваше да се придвижва бързо, за да излезе час по-скоро от обсега й.

Влезе предпазливо в дезинфекционната камера. Зрението му все още се адаптираше, но успя да различи някакъв венец от светлинки, като миниатюрни звезди, мъждукащи над снежна купчина, в която бе забит метален кош.

Имаше и нещо друго — втори метален кош, окачен на дебело въже. Да, това беше — пътят за бягство, дори Камбаната да бе активирана.

Пристъпи през портала.

Нисък мощен тътнеж разтърси помещението.

Имаше Камбана.

И тя се пробуждаше за живот.