Метаданни
Данни
- Серия
- Тайнството на произхода (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Atlantis Gene, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Апокалиптична фантастика
- Конспиративен трилър
- Научна фантастика
- Технотрилър
- Трилър
- Шпионски трилър
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2016)
Издание:
Автор: А. Дж. Ридъл
Заглавие: Атлантският ген
Преводач: Юлиян Стойнов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: 1
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-602-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422
История
- —Добавяне
115.
Изследователски център на „Имари“
Източна Антарктида
— Не, не ги застрелвайте! — извика Дориан, но беше твърде късно. Видя как вторият мъж получава два куршума в гърдите, а третият пада от изстрели в рамото и корема. — Спрете стрелбата! Ще гръмна следващия идиот, който натисне спусъка!
Стрелбата утихна и Дориан излезе и тръгна към последния мъж, който запълзя към пистолета си, като оставяше след себе си кървава диря.
Дориан изтича при пистолета и го изрита към стената на лабораторията.
— Спри! Нищо лошо няма да ти направя. Всъщност ще ти повикам помощ. Искам само да знам кой те е пратил.
— Да ме е пратил? — Мъжът се закашля и по брадичката му потече кръв.
— Да.
Слушалката на Дориан изпука и той завъртя глава.
Беше влязъл един от техниците.
— Сър, идентифицирахме хората. Те са наши — от сондажната група.
— От сондажната група?
— Да. Всъщност това са хората, открили входа.
Дориан отново се обърна към мъжа на пода.
— Кой ви праща?
Мъжът го гледаше объркано.
— Никой… не ни… праща…
— Не ти вярвам.
— Видях… — Мъжът губеше кръв. Раната в корема щеше да го довърши скоро.
— Какво видя? — попита Дориан.
— Деца.
— О, за бога! — изръмжа Дориан. Какво ставаше с този свят? Дори сондажните техници се бяха превърнали в мекушави ревльовци. Той вдигна пистолета и простреля мъжа в главата. После се обърна и тръгна към охранителите.
— Почистете — нареди им кратко.
— Сър, нещо става в контролния център — докладва един войник. — Някой е спуснал коша.
Дориан го изгледа, после нареди:
— Мартин. Пратете екип — да отцепят контролния център. Никой да не напуска помещението. — Замисли се. Някой е спуснал коша? Кой беше вътре? Кейт? — Колко време остава?
— Време? Какво време?
— За бомбите, които носят децата.
Агентът на „Имари“ погледна таблета в ръцете си.
— По-малко от петнайсет минути.
Все още би могла да ги стигне.
— Прережете въжето на коша — нареди Дориан. Така всичко се подреждаше. Кейт Уорнър — дъщерята на Патрик Пиърс — щеше да загине в студения тунел също като брата на Дориан Рутгер.