А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (101)

100.

Изследователски център на „Имари“

Източна Антарктида

Дориан бе принуден да признае едно нещо за Мартин Грей: този човек бе технически компетентен. Изследователският център в Антарктида завладяваше въображението. През изминалите трийсет минути Мартин бе развел Дориан из всички секции на гигантската лаборатория с форма на стоножка: лабораторията за примати с двата трупа вътре, сондажно-контролния център, помещенията на персонала, заседателните зали, главния команден център, където седяха в момента.

— Дориан, тук сме на открито. Трябва да вземем предпазни мерки. В Антарктида има няколко изследователски станции. Всяка от тях може да се натъкне на нашите…

— И какво ще направи? — прекъсна го Дориан. — На кого ще се обадят?

— На страните, които ги финансират…

— Тези страни скоро ще пламнат от епидемията. Повярвай ми, нелегални научни експерименти на Ледения континент едва ли ще са техен приоритет. Да не губим повече време и да се захващаме за работа. Кажи ми какво открихте в района с подводницата.

— Почти каквото очаквахме.

— Него?

— Не. Генерал Кейн — Мартин сякаш неволно трепна, докато произнасяше тези думи, — не беше сред труповете, които идентифицирахме…

— Значи е вътре. — Надеждите на Дориан го бяха принудили да изостави обичайните си стоически маниери.

— Не е задължително. Има и други възможности.

— Съмнявам се…

Мартин вдигна ръка.

— Може би е бил убит по време на атаката в Тибет. Или по пътя. Това е дълго плаване. Или…

— Вътре е. Зная го.

— Ако е така, това повдига няколко въпроса. Най-вече — защо не е излязъл. И защо не сме чули нищо за него. Да не забравяме и колко време е минало. Кейн е потеглил за Антарктида през 1938. Преди седемдесет и пет години. Ако е вътре, би трябвало да е на над сто и двайсет години. Тоест — отдавна да е умрял.

— Може би той се е опитвал да се свърже с нас. Розуел. Предупреждението.

Мартин се замисли над думите му.

— Интересно. И така да е, вманиачаването ти на темата Кейн и неговото евентуално откриване ни излага на опасност. Искам да си с ясна глава, ако смяташ да ръководиш тази операция…

— Главата ми е ясна, Мартин — отвърна Дориан. — Признавам, че съм обсебен от идеята да открия Конрад Кейн, но и ти също щеше да се чувстваш така, ако баща ти е изчезнал.

 

 

Робърт Хънт остави снегомобила с работещ двигател, слезе и отиде пеша до мястото, където бе оставил двамата мъже. Бяха изчезнали. Но единият снегомобил си стоеше на мястото. Дали бяха поели към следващия обект? Да докладват за него? Или го бяха проследили по дирите? Последното щеше да е равносилно на това да съобщят за него.

Извади бинокъла и огледа във всички посоки.

Нищо.

Върна се в пещерата. Вътре беше студено. Мъртвешки студено. Опита се да запали изоставения снегомобил, но му беше свършило горивото. Как? Може би го бяха проследили с него и после едва бяха стигнали пак дотук? Не — нямаше нови дири. Бяха изтичали тук — в пещерата. Защо? За да се стоплят? Вероятно. Чакали бяха, после се бяха качили на последния снегомобил и бяха тръгнали нанякъде. Но накъде?