А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (68)

67.

Главна аудитория

Корпоративен офис „Имари Индия“

Ню Делхи, Индия

Двеста души впериха очи в Дориан, когато той застана зад подиума. Очакваха да научат причината, поради която са били измъкнати от леглата в шест сутринта.

Повечето бяха от отдела за сигурност. Имаше двайсетина души от други клонове — изследователския, снабдяване, комуникации, финансов. Те всички имаха роли в предстоящата операция. Както и агентите от Часовникова кула. Шефът на централата в Ню Делхи се бе заклел, че е елиминирал всички, които биха могли да им създадат проблеми. Частната армия на „Имари“ бе помогнала в чистката, имаше и още двайсетина анализатори и агенти, шито работеха над „окончателната оценка“. Само шефът на централата и хората от отдела за сигурност знаеха подробностите за Протокола Тоба и това, което трябваше да се направи. Дориан държеше нещата да останат така, но освен това се нуждаеше от помощ от всички хора в тази зала. Ето защо трябваше да произнесе тази реч, да ги убеди — нещо, с което не бе свикнал. Бе свикнал да дава заповеди и те да се изпълняват. Той не молеше, а нареждаше — и хората му не задаваха въпроси. Но тези хора щяха да ги задават, защото те пък бяха свикнали да анализират и да разсъждават независимо и самостоятелно. Нямаше време за това обаче.

— Всички се питате защо сте тук, в този час, в това помещение с толкова много непознати — започна Дориан. — Щом присъствате в залата, значи сте били избрани. Избрани за членове на оперативна група, на много специална работна група, елитен отряд на корпорация „Имари“ и всички нейни предшественици, нещо като фокус на нашите надежди. Това, което предстои да ви кажа, не бива да стига до чужди уши. Ще отнесете чутото днес с вас в гробовете. На някои от вас ще им е трудно да повярват. И част от това, което ще бъдете помолени да направите, ще е още по-неразбираемо и непонятно. Още сега искам да ви съобщя, че не мога да ви дам всички отговори. Не мога да успокоя съвестта ви, поне не и за момента. Когато всичко приключи, нещата ще си застанат по местата. Вие ще осъзнаете жизненоважната роля, която сте изиграли в историята, ще го знаят и други. Но вие имате право на известни отговори, на аргументи за ужасните деяния, които ще бъдат поискани от вас.

Направи пауза и огледа лицата на присъстващите.

— Ето какво ще ви кажа. Корпорация „Имари“ е наследник, модерно въплъщение на едно човешко племе, което напуснало този район — предполагаме някъде в Индия, Пакистан, вероятно дори Тибет — преди дванайсет хиляди години, малко след края на последния ледников период, когато морското равнище се покачило с трийсетина метра и водата унищожила всички крайбрежни поселища. Нашата група има една цел: да разкрие истинския произход и история на човешката раса. Хората от племето притежавали силна вяра и ние смятаме, че в търсене на своите отговори те са създали религия. Но с течение на времето и човешкия прогрес се появил нов начин за познание: науката. Тя и днес остава в сърцето на нашата работа. Някои от вас са виждали отделни части на тази величествена операция — археологически разкопки, изследователски проекти, генетични експерименти. Това е нашата историческа дейност. Но никога не сме си представяли, че ще открием това, на което се натъкнахме.

— Наближавам края на своята реч, но искам да знаете едно: преди много години ние открихме непосредствена и действаща заплаха срещу човешката раса. Опасност отвъд всякакви граници. От близо сто години знаем, че ще настъпи ден, когато ще трябва да се сражаваме с един противник. И този ден дойде. Всеки от вас е войник в армията, която е длъжна да спре назряващия апокалипсис. Следващите два дни и тези, които последват, ще бъдат тежки. Не говоря за престрелки из храсталаци в някоя затънтена страна. Това ще е битка за човешката раса, за правото ни да оцелеем. Имаме една цел: нашето просъществуване. — Дориан остави на аудиторията време да осмисли чутото. Виждаше объркани изражения, но имаше и клатещи се одобрително глави. — В умовете ви изплуват въпроси. Защо това да не стане достояние на човечеството? Защо не поискаме помощ от правителствата по целия свят? Ще ми се да можеше, повярвайте. Това би освободило съвестта ми от нещата, които предстои да направим. И действително, вашата съвест е другият враг, с който ще трябва да се сражавате през идните дни. Вярно, че ако излезем на открито, ще се отървем от бремето, легнало над нас и над света. Ще знаем, че вече не сме последната линия на отбраната, че иде помощ, че има и други, които ще се сражават с врага, ако ние се провалим. Но ние не можем да се провалим, също както и не бива да разкриваме подробности за тази заплаха. По тази причина и аз ви спестявам всички подробности, които биха ви помогнали да оправдаете действията си, макар че ми се иска да можех да ги разкрия. Ала ако излезем пред обществото, резултатът може да е масова паника, истерия и разпад на цивилизацията точно в този момент, в който трябва да сме единни.

— На тази планета живеят седем милиарда души — продължи той. — Представете си какво ще стане, ако им съобщите, че сме изправени пред изтребление. Нашата цел е да спасим каквото може от тези хора. Няма да са много, но всички ние ще изпълним каквото ни е заръчано, за да помогнем на човешката раса да оцелее. Съществуват и други, по-малки пречки: правителства, медии, разузнавателни служби. Не можем да ги победим, но може да ги държим на разстояние поне докато планът ни започне да се изпълнява. Затова трябва да започнем час по-скоро. Пакетите, които ще ви раздадат моите хора, съдържат вашите заповеди — отряди, отговорности, непосредствени команди. Действията са драстични, но такова е и нашето положение.

Дориан изпъна рамене.

— Аз съм войник. Роден съм да бъда войник. Посветих живота си на тази кауза. Баща ми посвети живота си на нея. Нашата кауза. Зная, че вие не сте войници. Вие сте доброволци, призовани в тази група. Въпреки това няма да ви питам дали сте способни да извършите това, което се очаква от вас. Би било жестоко, а аз не съм жесток човек. Ако на някакъв етап не намерите сили да участвате в операцията, можете да информирате агентите от отдела за сигурност или тези от моя личен отряд. Няма нищо срамно в това. Всички ние сме брънки от една верига. Ако една брънка се скъса, ще се скъса и веригата и тогава бедствието е неизбежно. А за това са всички наши усилия — за да предотвратим бедствието, независимо какво ще ни струва. Благодаря ви и ви желая успех.

Един агент от отдела за сигурност го поздрави, докато слизаше от подиума.

— Страхотна реч, шефе.

— Не ми се подмазвай. Искам да държиш тези хора под око. Всеки един от тях може да провали цялата операция. Как върви с основната ударна група?

— Събират се в щаба на Часовникова кула.

— Добре. Дай им трийсет минути да обменят данни, после свикай групата. Какво е положението с влаковете?

— До един час ще разполагаме със списъци на живите и умрелите.

— Ускори това. Искам да са при мен преди срещата.