А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (24)

23.

Екранирано комуникационно помещение

Централа на Часовникова кула

Джакарта, Индонезия

Джош се намръщи. Който и да бе спрял картината на живо от вратата на екранираното помещение, несъмнено в момента бе отвън и се опитваше да я отвори. Стъкленото помещение насред огромната бетонна крипта сега му се струваше толкова… крехко. Висеше във въздуха, сякаш очакваше да избухне, подобно на огромна колба. А той бе наградата вътре.

Дали нямаше нещо под вратата? Някакви оранжеви отблясъци? Джош се вгледа внимателно. Наистина имаше оранжево сияние и то се засилваше, сякаш металът се нагряваше. И не само — топеше се, да, определено капеше на пода. В същия момент от горния десен ъгъл на вратата бликнаха искри.

Режеха вратата с оксижен. Разбира се. Ако я взривяха с експлозиви, сървърното щеше да пострада. Значи имаше още време.

Бързо се върна при масата. Какво да направи първо? Информаторът, съобщението от крейгслиста. Трябваше да отговори. Имейл адресът — andy@gmail.com бе, разбира се, вече невалиден — вероятно бе съществувал само секунда-две след стартирането. Информаторът сто на сто знаеше, че Джош е наясно с това и че веднага ще разбере какво всъщност представлява адресът — просто още едно име с необходимата дължина, за да се разшифрова съобщението. Шифърът… трябваше да напише послание и име, като спазва шифъра!

Резачката бе стигнала до средата от дясната страна на вратата. Искрите изгаряха на пода като фитил, проправящ си път към бомба.

По дяволите, нямаше време! Той активира програмата и написа съобщение:

Относно: за човека в Кулата с архивите

Съобщение: Бих искал да можехме да се свържем, но няма време. Боя се, че и за в бъдеще ще е така. Получих съобщенията от моя приятел. Все още не разбирам. Съжалявам, че трябва да съм толкова открит. Наистина нямам време да си играя на шифровани послания. Не мога да се свържа с моя приятел по телефона, но може би вие бихте могли да го откриете по досегашния начин. Моля пратете му цялата информация, която може да му е необходима. Благодаря ви и желая успех.

Натисна „изпращане“. Защо не можеше да се свърже с Дейвид? Все още разполагаше с достъп до интернет. Вероятно бе на съвсем друга линия, неизвестна на нито един служител в Часовникова кула. Което важеше и за видеовръзката и телефонните разговори. Камерата над вратата беше лесна — достатъчно бе да срежат кабела и да я свържат с друг източник, или просто да поставят снимка в коридора пред нея.

С крайчеца на окото си забеляза, че на монитора с точиците е настъпила промяна — червените точки в тайните квартири се бяха насочили към вратите. Това бе моментът за удар.

После изчезнаха. Мъртви.

Погледна вратата. Резачката набираше скорост.

Джош презареди страницата на крейгслиста. Надяваше се информаторът да отговори.