А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (19)

18.

Полицейска служба на Западна Джакарта

Джакарта, Индонезия

Пред вратата на стаята за разпити стоеше някакъв мъж. Беше американец, или може би европеец, но ако се съдеше по стойката му, сто на сто бе военен. Личеше си дори… по очите.

— Кой сте вие? — попита Куснади.

— Това няма значение. Дойдох да отведа доктор Катрин Уорнър.

— Много смешно. Кажете ми кой сте, преди да ви приберем на топло.

Мъжът му подаде един плик и каза:

— Погледнете вътре. Не е нещо, което да не сте виждали.

Шефът на участъка отвори плика и погледна първите няколко снимки. Не можеше да повярва на очите си. Как? По какъв начин тези…

— Ако не я освободите веднага, няма да сте последният, който им се любува.

— Искам оригиналите.

— Това да ви прилича на преговори? Пуснете я или ние ще пуснем снимките.

Куснади сведе глава, после се озърна като притиснато в ъгъла животно, чудещо се накъде да побегне.

— И в случай че обмисляте дали все пак да не ме арестувате, моите хора ще разпространят тези снимки, ако до три минути не им се обадя. Вече работите за мен. Искате ли да сте началник на участъка, или не?

Куснади трябваше да помисли. Огледа се. Кой можеше да го е направил?

— Времето тече — припомни му мъжът.

— Ей сега. — Полицаят отвори вратата на стаята за разпити и даде знак на жената да излезе. — Този човек е дошъл да ви вземе.

Жената ги гледаше изненадано.

Мъжът сложи ръка на рамото й и каза:

— Хайде, доктор Уорнър. Махаме се оттук.

 

 

Пред полицейския участък Кейт спря и се обърна към човека, който я бе спасил. Беше с черни дрехи, като тези, които носеха нападателите, отвлекли децата. Както и хората му — сега ги видя: бяха петима и стояха до голям черен камион, наподобяващ лъскавите пощенски камиони. Зад него бе паркирана спортна кола със затъмнени стъкла.

— Кой сте вие?

— Изчакайте малко — спря я той, обърна се към ниския полицай на входа — беше онзи, който бе обвинил Кейт, че е отвлякла децата — подаде му един плик и каза: — Подразбрах, че скоро ще ви повишат.

Дребният полицай сви рамене.

— Правя това, което ми наредят.

— Началникът ви каза, че сте добър информатор. Ако имате достатъчно ум, за да знаете какво да направите с това, значи ви бива повече от него.

Полицаят кимна.

— Щом казвате.

Мъжът се обърна към Кейт и посочи с брадичка черния камион.

— Качвайте се.

— Никъде няма да вървя, докато не ми кажете кои сте и какво става.

— Ще ви обясня, но трябва час по-скоро да идем на безопасно място.

— Не, първо…

— Ще ви помогна да се ориентирате. Добрите ви молят да се качите в камиона. Лошите ще нахлузят торба на главата ви и ще ви натикат в него. Аз ви моля. Така че може да останете тук или да дойдете с мен. Решавайте сама.

Отиде до камиона и отвори двойната задна врата.

— Почакайте — каза Кейт. — Ще дойда.