А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (130)

129.

Дориан проследи преминаващите покрай него в мъждиво осветения коридор нацистки войници. Значи беше истина. Някои от тях бяха оцелели. Баща му също можеше да е жив.

Той се показа от сянката, изправи гръб и каза решително:

— Ich heiβe Dieter Kane.

Двамата мъже се обърнаха и насочиха автоматите си към него.

— Halt! — извика единият.

— Как смеете! — кресна Дориан. — Аз съм единственият син на Конрад Кейн. Свалете оръжията и незабавно ме отведете при него.

Конрад Кейн пристъпи към Кейт като тигър, оглеждащ жертвата си и преценяващ кога да я нападне.

— Коя сте вие?

Кейт мислеше трескаво. Трябваше й достоверна лъжа.

— Аз съм доктор Каролина Кнап, водещ учен от изследователската група на „Имари“. Пратиха ме да ви открия.

Кейн огледа нея, после и децата.

— Невъзможно. Тук съм по-малко от три месеца. Изпращането на нова експедиция би отнело много повече време.

Кейт се зачуди дали не я подозира заради акцента. Най-добре бе да се придържа към кратки фрази.

— Вие сте тук много повече от няколко месеца. Нямаме време. Трябва да вървим. Трябва да сваля раниците на децата и…

Появи се нацистки войник и заговори бързо:

— Господине, открихме нещо интересно и други хора!

Кейн отново погледна Кейт и каза:

— Ще се върна скоро, докторе. — След това се наведе към децата и за нейна изненада заговори на английски: — Момчета, трябва да ми помогнете. Моля ви, елате с мен. — Прегърна ги през раменете и ги изведе преди Кейт да успее да възрази.