Метаданни
Данни
- Серия
- Тайнството на произхода (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Atlantis Gene, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Апокалиптична фантастика
- Конспиративен трилър
- Научна фантастика
- Технотрилър
- Трилър
- Шпионски трилър
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2016)
Издание:
Автор: А. Дж. Ридъл
Заглавие: Атлантският ген
Преводач: Юлиян Стойнов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: 1
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-602-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422
История
- —Добавяне
128.
Патрик завъртя глава към стъпките, които спряха някъде в тъмнината. Двамата с Дейвид стояха неподвижно.
— Какво е това място? — прошепна Дейвид.
— Не съм сигурен.
— Никога ли не сте идвали тук?
— Не. Но мисля… че имам известна представа. — Патрик погледна към тръбите. В помещението цареше сумрак, единствената светлина идваше от тръбите, окачени на метални рафтове като гроздове банани. Възможно ли беше „Имари“ да са били прави от самото начало?
— Мисля, че това е гигантски хибернационен съд. Вратата в Гибралтар е портал към друго място. Вероятно към сградата под Антарктида. И тази сграда… тя е точно това, което те са смятали.
— Кой?
— Кейн. „Имари“. Според тяхната теория структурата в Гибралтар е малък граничен пост за родината на атлантите, за която те предполагат, че е била под Антарктида. Те смятаха, че атлантите са хиберниращи свръхчовеци, очакващи деня, в който ще си върнат Земята.
В този момент пак чуха стъпките.
Патрик погледна импровизираната патерица на Дейвид — копието. Изражението му издаваше какво мисли — че ако тръгнат към стъпките, който и да е там, ще ги чуе.
— Може да изчакаме тук — тихо каза Дейвид. — Или да го повикаме.
— Не — прошепна Патрик. — Ако са открили вход в Антарктида… стъпките може да не са на приятел. Или пък… — Той погледна към тръбите. — По-добре да изчакаме.
Отстъпиха към близката редица тръби и се притаиха в сенките. Стъпките се приближаваха и отекваха все по-силно.