А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (123)

122.

Кейт не можеше да повярва на очите си. Ади и Суря изтичаха иззад ъгъла и веднага щом я видяха, хукнаха към нея. Тя се наведе да ги прегърне, но момчетата почти не забавиха ход. Уловиха я за ръцете и я задърпаха да ги последва.

— Хайде, Кейт! Те идват.

Дориан стъпи на ледената повърхност и разкопча колана. Светлината на шлема му озари смачкания метален кош, забит в купчина твърд сняг. До и върху него лежеше навитото като гигантска змия прерязано стоманено въже. Кошът бе спасил Кейт от удара му. Жалко.

Дориан тръгна към портала. Спря точно под увисналата високо горе Камбана и вдигна глава. Светлините на шлема му я осветиха и той се усмихна. Камбаната висеше — неподвижна и смълчана. Зловещото устройство, убило мигновено брат му и майка му с чумата, с която бе заразило оцелелите… сега бездействаше.

Порталът се отвори, сякаш осъзнал, че е ударил часът, за който е бил предназначен. И Дориан пристъпи вътре.