Дан Симънс
Петата купа (34)

9.

Много колоездачи си купуват сокоизстисквачки

Сутринта на рождения ден на Шерлок Холмс се оказа приятно продуктивна. У дома — или поне в апартамента на Бейкър Стрийт в Лондон, за който все още мислеше като за дом — той често спеше почти до единайсет или дори до по-късно в онези скучни периоди между отделните случаи. След това закусваше и се връщаше в леглото. Естествено, кокаиновата смес, която си инжектираше по време на тези скучни периоди, допринасяше за летаргията му — нещо, което този нов хероин, който си биеше в Щатите, като че ли не правеше — но пък винаги бе нащрек, когато работеше по някой случай.

Точно в тази сутрин на четвърти април той се събуди на зазоряване и излезе, за да си потърси ново място за живеене — същият онзи стар хотел „Къркууд Хаус“ на ъгъла на Дванайсета улица С. З. и Пенсилвания Авеню, покрай който двамата с Джеймс бяха минали предишната вечер. Носеха се упорити слухове, че старият хотел ще бъде съборен всеки момент, но той предлагаше доста удобства, които Холмс одобряваше: скъпи завеси, избелели от слънчевата светлина, великолепно изработени столове, показващи признаци на износване, които дори покривките им не можеха да скрият, комбинация от вежливо обслужване, смесено с дискретност и усет кога гостите предпочитат да бъдат оставени да се оправят сами. Холмс разбираше защо повечето преуспели търговски агенти бяха все още верни на това място.

Той нае трима сигурни мъже — за които гарантираше управителят на „Къркууд Хаус“, тъй като един от тях беше синът му — и колата им, за да откарат чантите и пътническия му куфар от пансиона на госпожа Стивънс, без да вдигат много шум.

После, малко след като магазините отвориха, Холмс си купи пистолет. Беше забелязал големия брой оръжейни магазини из Вашингтон и влезе в онзи, който се намираше най-близо до „Къркууд Хаус“, минута след като продавачът отвори. Под стъклените плотове бяха подредени най-различни пистолети, някои от които очевидно бяха направени за каубои-разбойници, и още толкова бяха окачени по стените. Въздухът миришеше приятно на стомана и смазка.

— Мога ли да ви помогна, господине? — попита мустакатият продавач.

— Имате ли някакви нови сокоизстисквачки^[1]?

— Да, сър, абсолютно, сър. С каква дължина на цевта — два или три инча?

— Три.

— Да, при триинчовите дула точността е по-голяма — рече продавачът, докато отваряше стъкления плот и изваждаше оръжието.

„Да, с триинчово дуло може би ще успея да улуча стената на хамбар, ако се намирам вътре в него и стрелям от близко разстояние — помисли си Холмс. — Може би.“

— Какъв калибър предпочитате, сър?

— Трийсет и осми S&W — отвърна Холмс.

— Предлагаме и трийсет и втори, сър. Малко са по-евтини и съвсем малко по-леки.

— Трийсет и осми, ако обичате — рече твърдо Холмс.

Продавачът тържествено демонстрира малкия пистолет — а той наистина беше по-малък от повечето револвери в магазина — отвори барабана, за да покаже на клиента, че оръжието не е заредено, след което го подаде на Холмс.

Детективът отбеляза, че патроните за „Смит и Уесън“ трийсет и осми калибър може да влизат малко трудно в гнездата, после затвори барабана и протегна ръка, целейки се в тухлената стена в дъното на магазина.

— С едно натискане на спусъка се превърта барабанът и се задейства ударникът — каза продавачът.

— Да — рече Холмс и натисна два пъти спусъка на сухо. Това не беше особено добра практика, но бе необходима, за да свикне с новия револвер.

— Тогава значи ви харесват сокоизстисквачките със скрито чукче? Случайно да сте колоездач, сър?

— Точно така — отвърна Холмс. — Никак няма да е добре да натисна, без да искам, петлето и пистолетът да ми гръмне в джоба на панталона, нали?

— Няма, сър. Доста колоездачи купуват сокоизстисквачки. Много са популярни. Гарантирам ви, че този пистолет няма да стреля, ако паднете от колелото. — Продавачът се поколеба и се прокашля. — Значи вие, сър, сте ревностен почитател на колоезденето?

— Точно така — потвърди Холмс. — Направо съм луд по него.

— Нямаме обаче твърде много клиенти от Англия… не го казвам като нападка или нещо подобно, сър. — Бузите на продавача пламнаха, щом осъзна, че е пристъпил границите в общуването си с един джентълмен.

— Напълно разбирам — отвърна Холмс с усмивка. — Тук човек се нуждае от нещо за стрелбата по мишени с американските си приятели, нали?

— Разбира се, сър.

— Необичайна ми е липсата на петле — каза Холмс. — Оръжието прави ли често засечка?

— Не, сър. Не и марката „Смит и Уесън“. Най-надеждното двойно действие. Изглежда странно, съгласен съм, но е най-доброто оръжие, което можете да носите в себе си скрито, когато нямате големи джобове. А и да имате, по-големите пистолети издуват плата на джобовете, нали?

— Така си е — съгласи се Холмс. — Колко искате за пистолета?

— Пет долара, сър.

— Малко скъпичко ми се вижда.

— Ще добавя и две кутии с патрони към сокоизстисквачката, сър.

— Дадено — рече Холмс.

— Да ви го опаковам ли, сър?

— Не — отвърна Холмс. — Ще го нося в джоба.

* * *

И малко по-късно, когато посети Джон Хей, Холмс носеше пистолета — зареден, с изключение на едно празно гнездо — в единия голям външен джоб на туиденото си сако, а двете кутии с патрони — в другия. Когато Холмс се появи, бившият дипломат тъкмо сядаше да закусва, и детективът го увери, че посещението му няма да отнеме повече от няколко минути и че с удоволствие ще изпие чаша кафе, докато Хей си похапва.

Колкото се може по-лаконично — и без да споменава нито приключението в гробището Рок Крийк от предишната вечер, нито зловещата фигура, пушеща цигара в тъмното — Холмс обясни, че се изнася от пансиона на госпожа Стивънс, налага се, уви, и че е загрижен за безопасността на господин Джеймс.

— Но Джеймс няма никакви врагове във Вашингтон! — извика Хей.

— Едва ли има врагове където и да е било по света — отвърна Холмс. — Но аз имам. И ме уведомиха, че може и да са известени за присъствието ми във Вашингтон… дори да знаят настоящия ми адрес в пансиона на госпожа Стивънс.

Хей го погледна притеснено и попи с ленена салфетка брадата и идеално подрязаните си мустаци.

— Но те със сигурност не биха… невинен човек като Хари…

— Вероятността е нищожна — рече Холмс. — Но не можем да разчитаме на това. Точно тези хора пренебрегват всички закони на здравия разум и приличието. Не бих могъл да спя спокойно, представяйки си как се появяват в пансиона на госпожа Стивънс, приближават се до господин Джеймс…

Хей впи поглед в детектива.

— Ще бъде ли семейството ми в опасност, ако Хари отседне тук?

— Ни най-малко.

— Откъде сте толкова сигурен, сър? — Учтивият тон на Хей се изпари за миг, заменен от резкия, разпитващ глас на прокурор.

— Тези… хора… може да не са запознати с литературната слава на Хенри Джеймс — отвърна Холмс, — но съм убеден, че познават отлично вашата репутация, господин Хей, и не биха направили нищо на вас или вашето семейство… или вашия гост… което би направило обществено достояние присъствието им тук.

— Тогава ще поканя Хари да намине днес и ще настоявам… ще настоявам, казвам ви… да отседне отново у нас — заяви Хей. Холмс се възхити на духа на мъжа, който бе способен да вземе такова важно решение за няколко секунди.

— Можете ли да го помолите да намине към пет и петнайсет? — попита Холмс.

— Да, щом искате. — Хей погледна детектива с присвити очи. — Има ли някаква особена причина да изберете този час?

— Просто не искам да се сблъскам с господин Джеймс след като се изнеса от приятния дом на госпожа Стивънс, а точно по това време може да се наложи да бъда в района.

— Значи изрично ще уточня пет и петнайсет — каза Хей и понечи да се изправи, след като Холмс стана от стола.

— Не, моля ви, не ставайте, и ви благодаря за тази услуга — рече Холмс.

— Ако се наложи да се свържа с вас… — започна Хей.

Холмс му подаде една от визитните си картички с написания на ръка адрес на магазина за пури.

— По някакви необясними причини този магазин работи денонощно — каза детективът. — И ми обещаха да ми предават по най-бързия начин всяко получено съобщение, адресирано до мен.

Холмс и Хей си стиснаха ръцете и детективът бързо излезе, за да успее да хване Хенри Джеймс, преди писателят да е наредил да отнесат закуската в стаята му.