Дан Симънс
Петата купа (60)

9.

Сутринта беше студена и облачна и заплашваше да завали, докато минути преди пристигането на президента на Съединените щати слънцето не се появи и не окъпа събралите се зрители и сановници с ярка светлина.

Холмс чу как огромната тълпа, събрана на парадната площадка около Административното здание, посрещна с викове и ръкопляскания слънцето още преди президентската процесия да се появи. Детективът погледна през продълговатата, тясна цепнатина, която екипът на полковник Райс беше изрязал в металната основа на гигантския прожектор в югозападния ъгъл на Наблюдателната палуба в Зданието на промишлеността и свободните изкуства. Пешеходната пътека, която водеше до поставения върху метална основа прожектор в югоизточния ъгъл на сградата, се виждаше по цялата й дължина. Ако Лукан Адлер беше избрал някое друго място за свое снайперско гнездо, прочутият по цял свят детектив Шерлок Холмс щеше да изглежда като пълен глупак, обливащ се в пот в тясната метална кутия въпреки хладната утрин, сгърчен като безполезен зародиш, докато президентът на Съединените щати бъде прострелян от някое друго място.

Освен ако някой от въоръжените гвардейци на полковник Райс или снайперистите на агент Дръмънд не забележи и не простреля Лукан Адлер, преди той да е нанесъл своя удар.

Холмс знаеше, че няма да го направят.

Часовникът му, който лежеше на пода в тънката ивица светлина, проникваща през цепнатината, показваше точно единайсет, когато оркестърът засвири „Да живее Вождът“^[1] и президентът Кливланд се изкачи по стълбите на платформата. Свит на кълбо в тясното пространство, запълнено с дебели кабели, Холмс напрегнато наблюдаваше през процепа, но не забеляза никакво раздвижване. Президентът вече представляваше лесна мишена за маузера на Лукан — ако беше избрал това оръжие — от стотина други места около открития площад, претъпкан с народ. Съдейки по ръкоплясканията, изригнали при появата на президента и първия от говорителите — гласовете едва достигаха до ушите на Холмс — детективът правилно бе преценил, че тълпата сигурно се беше струпала от двете страни на Лагуната чак до перистила, запълвайки всички странични улички до самия пристан.

Холмс знаеше програмата наизуст, затова бе наясно, че изостават поне с три минути, когато тълпата утихна и слепият военен свещеник даде благословията си за Деня на откриването.

След провала на безкрайната (и вледеняваща) церемония по Посвещението миналата есен, Даниъл Бърнам и останалите директори на Панаира бяха решили церемонията по откриването да бъде колкото се може по-кратка. Но мина почти цял час между качването на президента на платформата — Холмс дочу откъслечни фрази от зле написани Оди за Колумб и други пълнежи — и кратката реч на главния директор Дейвис, с която той представи президента.

През тесния процеп Холмс видя как заключената врата на основата на прожектора в източния край на Наблюдателната палуба се отваря тихо. Лукан Адлер се изтърколи от тясното тъмно пространство, бръкна вътре и извади дълъг, увит в платно предмет. Той разви черния плат и дори от такова разстояние Холмс успя да види, че това наистина е „Маузер“, модел ’93 с прикрепен телескопичен мерник.

Детективът изрита силно вратата, скочи на крака и тръгна към Лукан.

* * *

Цели два часа Хенри Джеймс стоя до заключения асансьор, слушайки как хората, които искат да видят речта на президента, изразяват своя гняв и раздразнение, че не могат да се качат на променадата на Наблюдателната палуба. Но президентът щеше да заговори всеки момент — огромната зала се беше изпразнила и през отворените врати се чуваха слаби гласове — и Джеймс вече бе останал съвсем сам край асансьора.

Няколко минути преди пладне една добре облечена жена, може би на около четирийсет, с кестенява коса, волева брадичка, високи скули и виолетови очи, се приближи до него и каза:

— Вие случайно не сте ли писателят Хенри Джеймс?

Примигвайки от изненада, че са го разпознали на публично място, нещо, което не му се беше случвало в Америка, Джеймс отвърна:

— Ами, да, аз съм.

Накани се да повдигне учтиво шапка, но внезапно жената измъкна един страшен на вид и очевидно тежък револвер от платнената си чанта и го насочи към корема на Джеймс.

— Извадете ключа — нареди тя. — Отворете онези врати. И ме откарайте горе.

Джеймс бързо се подчини, макар че едва не изпусна ключа при външната врата и се забави при отключването на вратата на асансьора. Тя го бутна в клетката и пристъпи вътре след него, без да сваля пистолета.

— Отведете ме горе — рече жената. — Бързо.

Джеймс завъртя ръчката твърде рязко наляво и кабината на асансьора излетя нагоре като ракета, след което той се опита да регулира скоростта, завъртайки я твърде надясно, и асансьорът почти спря на четирийсет фута над пода.

— О, за бога — рече рязко жената, избута Джеймс настрани, натисна отново ръчката наляво и асансьорът се устреми нагоре.

* * *

Лукан Адлер, още по-слаб и с по-орлов профил от прочутия си баща, се беше прикрил отчасти зад големия прожектор и беше опрял маузера на парапета. Скрит между оградата на Наблюдателната палуба и прожектора, също като Лукан, Холмс се усъмни, че хората на Дръмънд изобщо ще успеят да се прицелят в него, дори и ако го забележат как бързо надниква иззад прожектора.

Лукан настрои телескопичния мерник с малка отвертка, която прибра в джоба на ризата си — не носеше никакво сако — и се прицели в президента, който всеки момент щеше да бъде представен. Но освен това виждаше и приближаващия се Шерлок Холмс и се усмихваше.

Когато Холмс се озова на двайсет и пет дълги крачки от него, Лукан насочи пушката си към него и каза:

— Спри.

Холмс спря.

— Мога да изстрелям три куршума за по-малко от две секунди — заяви Лукан Адлер и Холмс се изненада от металическата острота на гласа му. Не приличаше изобщо на гласа на майка му. Може би беше повече като на баща му, но Холмс нямаше как да е сигурен.

— Два в гърдите на онзи дебелак, президента, и третият в корема ти, преди да си се приближил на пет фута — додаде Лукан. — Ако посегнеш към сакото си или който и да е от джобовете, ще убия първо теб и ще вкарам два или три куршума в президента, преди някой да погледне нагоре, за да види откъде е дошъл звукът.

Холмс знаеше, че той може и ще направи точно това. Затова застана абсолютно неподвижен.

Президентът не беше започнал краткото си обръщение, но представянето на главния директор Дейвис беше към края си. Холмс знаеше, и бе наясно, че Лукан също знае, че след като Дейвис представи Кливланд и едрият президент застане на подиума, ще последва девет-десетсекундно изпълнение на „Привет, Колумбия“^[2], последвано от шумното одобрение на публиката.

Изстрелът, който щеше да убие Холмс през това време, нямаше да бъде чут нито от хората на площада, нито от някой от снайперистите на Дръмънд.

Холмс погледна към дългата почти триста фута обтяжка, спускаща се от стълба в ъгъла, където се криеше Лукан, към сигналния маяк в езерото. Знаеше, че Лукан е монтирал някакъв уред към нея, но елементарността му беше впечатляваща: просто едно махово колело, монтирано в заварен непълен квадрат от метал, който да го придържа към жицата, с модифицирани, облечени в гума дръжки на велосипед, висящи в долната му част.

— Елегантно — каза Холмс, кимвайки към уреда за бягство. Сигурен беше, че близо до мъничкия бетонен остров на маяка чака бърза моторна лодка. — Но полицията и тайните служби вече знаят за „Зефир“.

Лукан Адлер сви рамене и се подсмихна.

— „Зефир“ и без това беше предназначен за отвличане на вниманието.

Дейвис представи президента и оркестъра, заедно с хора, подкараха „Привет, Колумбия“, докато Кливланд се качваше на ниския подиум. Холмс не погледна през рамо, за да го види.

Лукан Адлер повдигна пушката си, прицелвайки се в гърдите на детектива.

— Свали си сакото, жилетката и ризата — каза Лукан достатъчно високо, за да бъде чут, въпреки шума, който се вдигаше долу. — Но използвай само лявата си ръка. Бързо! Ако не си готов до трийсет секунди, ще стрелям.

Лявата ръка на Холмс се захвана тромаво с копчетата и закопчалките. Но преди да изтекат трийсетте секунди, той вече стоеше гол от кръста нагоре.

Лукан продължи да го гледа през мерника.

— Две изходни рани. Добро групиране, предвид разстоянието. Обърни се. Веднага!

Холмс се обърна и погледна към прожектора, под който се беше крил през последните шест часа.

— О, този, третият белег, изглежда много страховит, господин Холмс — изсъска Лукан. — Куршумът вътре ли е все още? Не, мисля, че не е. Да не би наоколо да се е въртял някой беден тибетски овчар, който го е издълбал с ръждивата си лъжица? Леле, сигурно много е боляло. Обърни се и ме погледни! Веднага!

Холмс се обърна с лице към младежа, който съвсем доскоро още е бил момче, но въпреки това притежаваше черния, стъклен поглед на кобра. Ръцете на детектива висяха отпуснати покрай тялото му. Лъчите на слънцето топлеха приятно голото му тяло.

— Разумно ще е да те убия, преди да убия Кливланд — рече Лукан, който очевидно се забавляваше. — Но ще е по-весело да ти позволя да гледаш как застрелвам президента и две секунди след това да го последваш. Какво мислиш, господин детектив?

Холмс не отговори нищо. Зад гърба му се отвориха вратите на асансьора.

* * *

Хенри Джеймс се опита да остане в кабината на асансьора, но жената — по-висока и по-силна от него — го сграбчи за ръката и го повлече след себе си по Наблюдателната палуба.

Ето го и Шерлок Холмс, който гледаше към другата страна — на дневна светлина белезите му приличаха на лъчи, излизащи от лунните кратери на гърба му — а Лукан Адлер насочи пушката към тях двамата.

— Я виж ти, госпожо Бакстър — рече младежът с подигравателен глас. — Застани до скъпия ми стар татко и дръж проклетия револвер насочен надолу.

Излизайки иззад Холмс, за да може детективът да я види, Ирен Адлер насочи пистолета към гърдите му и каза:

— Не искам да го насочвам надолу. Искам да се прицеля в сърцето му. — И тя направи точно това.

Лукан се засмя със стържещ глас, сякаш пилеше стомана. После каза, надвиквайки музиката и шума отдолу:

— И вие, господин Хенри Джеймс, писателят, когото Холмс влачеше със себе си през целия месец като домашно агне на каишка. Знайте, че и днес ще останете жив, господин Джеймс. Възхищавам се на романите ви. Толкова е болезнено да се четат. Аз харесвам болката. Тя трябва да продължи.

Музиката спря. Тълпата заликува, но бързо се укроти след няколко звучни шъткания.

Президентът Кливланд започна да говори. Всички вестници твърдяха, че има силен, звучен глас, но думите му не се чуваха от такова разстояние. Мишо цвърчене, последвано от гръмки ръкопляскания.

— Първо мишената — промърмори Лукан, вдигна и положи маузера върху фланеца на прожектора, прицелвайки се в президента. Холмс знаеше, че гърдите и коремът на Кливланд ще изпълнят мерника на Лукан.

— Не, първо Холмс! — извика Ирен Адлер, прицели се от седем или осем фута в Холмс и запъна ударника на револвера.

Хенри Джеймс реагира така, както никога досега. Той скочи към Ирен Адлер, успя да я хване за китката и да натисне ръката й надолу, осъзнавайки, твърде късно, че тя вече беше отместила пистолета от Шерлок Холмс и го беше насочила към сина си.

Гърмът от револвера оглуши писателя.

Вместо да улучи Лукан Адлер в гърдите, каквото беше намерението й, куршумът удари младия мъж в десния крак. Лукан изгуби равновесие и падна на пода, но се претърколи като някоя котка от джунглата, изправи се на едно коляно и, притиснал приклада на маузера към рамото си, се завъртя към тях.

Холмс се беше затичал към Лукан още преди пистолетът да стреля, но Джеймс веднага разбра, че детективът няма да успее да измине разстоянието навреме.

Кълнейки болката в крака си, но стиснал пушката с абсолютна увереност, Лукан Адлер се прицели и стреля.

Джеймс усети куршума, който прелетя покрай дясното му ухо, а Ирен Адлер извика и падна по лице. Писателят прояви достатъчно присъствие на духа, за да се огледа за пистолета, но тя сигурно лежеше върху него.

Раненият ругаещ Лукан се накани да завърти дулото на пушката към Холмс, но детективът се беше приближил и я изрита настрани. Тежкото оръжие падна на павираната променада и се плъзна с дрънчене по нея.

Лукан бързо приклекна и внезапно между кокалчетата на дясната му ръка се появи тясно смъртоносно острие. Десният му ръкав беше разкъсан и Джеймс видя елегантния механизъм, който бе изстрелял острието напред. Младежът замахна към голия корем на Холмс и, макар детективът да изви гърба си като лък, Джеймс видя хвърчащите пръски кръв.

Лукан Адлер се обърна, скочи върху парапета, сграбчи дръжките на велосипеда, преряза придържащата го връв с един замах на острието и рязко се спусна надолу по дългата обтяжка.

Шерлок Холмс не се спря и за секунда. Продължавайки да ръси капки кръв из въздуха, той се затича към парапета, скочи върху него и се хвърли от сто фута височина.