Дан Симънс
Петата купа (56)

5.

Специалният панаирен експрес на Хенри Кабът Лодж пристигна в Чикаго сутринта на 29 април, с добре отпочиналите си и развеселени пътници. Всички, с изключение на Шерлок Холмс, който изглеждаше още по-умислен.

Лодж ги беше уведомил, че специалният им влак ще ги чака на петдесетина метра от западния вход на Колумбовото изложение, където всички влакове стоварваха пътниците си, за да минат през портала и да се устремят към Административното здание, Съда на честта и останалите части на Белия град. Всичките му гости можеха да се връщат на него по всяко време на денонощието, за да отдъхнат или да се освежат. Прислужниците и готвачите щяха да се намират в постоянна готовност.

Но първата им спирка сутринта беше до пристана в центъра на Чикаго и всички бяха откарани до яхтата на Дон Камерън „Албатрос“, където им показаха малко по-малките, но също толкова луксозни каюти, които можеха да използват, когато си пожелаят. Яхтата също беше пълна с прислужници, които щяха да донесат питиета или да приготвят нещо за хапване при поискване. Камерън събра всички заедно, преди да потеглят към Панаира, и им съобщи, че куриери ще отнасят послания от „Албатрос“ до всеки, който реши да остане или да посети луксозните вагони, и че винаги ще разполагат най-малкото с една, но обикновено с две парни лодки, които ще могат да ги отведат до пристан „Казино“ по всяко време на денонощието.

След това започнаха разходките. Джон Хей и Кабът Лодж се погрижиха всички — дори младата Хелън — да се сдобият с важните значки за специални посетители, които им позволяваха да обикалят Белия град и оживената Мидуей Плезънс по всяко време. Лодж обясни, че директорът на Изложението, Даниъл Бърнам, е заявил, че все още ще има довършителни работи по почистването — изнасянето на чакъл, изкарването на временни релси, засаждането в последния момент на цветя и дори дървета, някои от огромните сгради ще бъдат добоядисани с бяла боя — но ако внимаваха, нямаше да пречат на никого.

Най-накрая Лодж ги предупреди да внимават, когато се намират на дългата една миля крайбрежна улица, наречена Мидуей Плезънс. Бърнам беше казал на Хенри Кабът, че всеки и всичко вече е на място си с изключение на… Лодж не използва думата, употребена от Бърнам… проклетото Колело на Ферис, което щеше да бъде завършено през юни. Междувременно Мидуей предлагаше посещение в напълно завършените Алжирско и Тунизийско село, където можеха да опитат екзотична храна или да гледат още по-екзотичните жонгльори и танцуващи момичета; Плъзгащата се железница на Бар — задвижвано от вода пътуване, което гарантираше викове и писъци от задоволство по цялата дължина на Мидуей; Електрическият театър на Бернските Алпи, където посетителите в двестаместната диорама поемаха на студено (благодарение на електрическото охлаждане) пътуване през повече от триста мили симулирани Алпийски върхове.

Имаше и един вързан балон, който Лодж не препоръчваше на дамите, както и Китайско село, Дахомейско село, Турско село и Германско село, всичките населени със стотици подходящо облечени местни. За онези, които търсеха културни развлечения на Мидуей Плезънс, съществуваше Зоологическата арена на Хагенбек, която бе разположена удобно до Унгарския концертен павилион, където цигански групи щяха да свирят и да танцуват в национални носии. Наблизо се намираха и Виенската концертна зала, и кафене.

Имаше и напълно автентична Улица в Кайро — заедно с местните египтяни, облечени в роби, които водеха своите кучета, змии и маймуни — както и огромна сграда с вулкана Килауеа за онези, които търсеха силни усещания. През тези съботни и неделни вечери Белият град щеше да бъде осветяван само от газените лампи и пълната луна, но Лодж обеща, че след като президентът Кливланд завърти магическия ключ в понеделник, първи май, Белият град и удължената Мидуей Плезънс щяха да се превърнат в най-ярко и драматично осветеното място на планетата.

Всички, които носеха тъмните си костюми и рокли почти за последен път, преди в понеделник да настъпи моментът за летните ленени облекла, се качиха в очакващите ги парни лодки и отплаваха към брега. Когато стигнаха до пристана, Шерлок Холмс ги напусна; той имаше уредени срещи е полковник Райс, агент Дръмънд и началника на чикагската полиция Робърт Маклафри.

Хенри Джеймс реши да остане на борда на „Албатрос“ — езерото Мичиган беше толкова спокойно, че голямата яхта почти не помръдваше — и да подремне в обзаведената си с махагонови мебели, коприна и кадифе каюта.

Събуди се по някое време след смрачаване и установи, че на яхтата няма никого, освен неколцината членове на екипажа. Сигурно всички се забавляваха някъде на брега.

Приготвиха му лодка и човек, който да я кара. Когато Джеймс се приближи до стълбичката, за да слезе в нея, човекът на руля го попита:

— В Белия град ли да ви отведа, сър?

— Не — отвърна Джеймс, а сърцето му биеше толкова ускорено, че му беше трудно да си поеме дъх. — Откарайте ме на главния пристан на Чикаго.