Пол Хофман
Плясъкът на крилете му (20)

20.

Швейцарците и техните съюзници имаха само два пътя за бягство: нагоре по склона, откъдето бяха атакували, или назад и надолу по един кален склон до поляна, оградена от един меандър на реката, която бе широка не повече от десетина метра, но се движеше бързо, придошла от дъжда в планината. Беше като Мисисипи. Мъже с брони скачаха във водите и тежестта ги повличаше надолу. Изтощените редови войници с подплатени жилетки се бъхтеха през реката и се пречкаха един на друг. Подхлъзваха се, падаха и откриваха, че водата се е просмукала в ръчно боядисаната дреха от памук и метални дискове, която после също ги завличаше надолу. Междувременно Изкупителите ги следваха по петите, сечаха и убиваха. Мъжете, срещу които се бяха били цял ден, без да успеят да ги ранят, сега бяха по-лесни за убиване от стадо в двора на касапин. На върха на високия четирийсет стъпки склон стрелците на Изкупителите се бяха строили в линия и сега, неуязвими, пращаха по десет стрели в минута към хилядите, натъпкани в пространство, не по-голямо от стопански двор, притиснати не само от почти непреодолимата река, но и от своите хора, докато все повече ужасени мъже, изпаднали в паника, се присъединяваха към смазващата блъсканица.

Онези, които бяха видели какво става и потърсиха спасение другаде, не се справиха по-добре. Повечето побягнаха покрай реката, насочвайки се към моста при Глейн, но лесно бяха застигнати от конната пехота на Изкупителите. Като видяха, че няма да успеят, мнозина се опитаха да преплуват до отсрещния бряг. Но тук придошлата река беше още по-дълбока и те отново се издавиха с хиляди. Осъзнали, че през реката няма спасение, някои се върнаха и бяха изклани по бреговете й. Може би хиляда души успяха да стигнат до моста и да минат благополучно от другата страна. Те също щяха да загинат, щом Изкупителите ги последват през реката — само че някой по-предвидлив запали моста веднага щом ги видя, че идат. Това беше безсърдечно решение, защото хиляди все още се опитваха да минат по него, когато той се разгоря. С огъня отпред и Изкупителите отзад, ужасените мъже нямаха друг избор, освен да се опитат да преплуват тази най-дълбока част на реката — и да не успеят. Твърдеше се, че някои оцелели, защото удавените били толкова много, че задръстили реката и човек можел да мине по телата им и да се спаси.

Хиляди други побягнаха по възвишенията зад позицията, от която бяха започнали деня, захвърляйки броните си по пътя. Конните Изкупители ги последваха — те бяха уязвими като деца. Небето се беше прояснило и изгря най-ярката луна, за да ги лиши от всяка помощ, която би могъл да донесе мракът. Когато в шест часа се показа слънцето, мъртвите лежаха навсякъде. Над сто благородници бяха пленени, но не за откуп или като ценни заложници. Първо Сантос Хол установи кои са и каква власт притежават, а после ги екзекутира. Това беше вторият път за малко повече от година, когато Изкупителите погубваха цяла управляваща класа за един-единствен ден — до голяма степен довършиха онова, което бяха започнали с изтреблението на Матераците при Силбъри Хил. Но Кон оживя, макар че Фокънберг трябваше буквално да го качи насила на един кон, за да избяга.

— Няма какво друго да направиш освен да оцелееш — извика му старецът. — Да останеш жив е най-доброто отмъщение.

Обикновено героите загиват, обикновено героите се провалят. Най-тъмният час не е преди зазоряване, нито пък всеки облак има сребърен ореол. Животът не е лотария: в лотарията накрая има победител. Но е вярно също така, че никоя вест не е толкова добра или лоша, колкото изглежда на пръв поглед. Кошмарният разгром при Бекс си имаше добра страна; дори нещо повече. Какъв тип катастрофа представляваше той — а за замесените със сигурност бе катастрофа, — зависеше много от това кой си. За Артемизия Халикарнасус и Томас Кейл нещата се стекоха много добре. След шестнайсет часа стана ясно, че от швейцарците и техните съюзници са оцелели само около две хиляди души, половината от които бяха успели да минат по моста при Глейн, преди да бъде подпален. Но оцелелите съвсем не бяха в безопасност — предимно невъоръжени и без броня, те все още бяха далеч от закрилата на прохода Шаленберг, на около осемдесет мили оттам. Изгореният мост бе забавил преследвачите им, но не ги спря. Само след броени часове Изкупителите вече се намираха отвъд реката, твърдо решени да довършат започнатото.

Но точно с такъв вид ариергардни действия Артемизия бе натрупала бойния си опит. Тя добави към собствената си нередовна армия от триста души малкото бегълци, които все още можеха да се бият — те нямаха и двеста, — а после раздели силите си с Кейл, който даде ясно да се разбере, че очаква не да получава заповеди, а да действа както смята за добре. Тя даде също толкова ясно да се разбере, че това няма да го бъде.

— Ще правиш каквото ти казвам, или можеш да си замъкнеш задника обратно в Испански Лийдс. Знам какво правя и това са моите хора.

Кейл се замисли. После каза:

— Няма нужда от такъв груб език.

Земята между Бекс и прохода Шаленберг представляваше безкрайно нанагорнище и пътищата минаваха през множество горички и ниски хълмове. От тези позиции Артемизия дебнеше Изкупителите, когато почнаха да застигат изтощените швейцарци, мнозина от които бяха ранени. Като отстъпваше бавно и избягваше директните схватки, тя ги тормозеше със залпове стрели и самотни снайпери в безкрайна поредица „удряй и бягай“. Макар че Изкупителите като цяло ентусиазирано се стремяха към саможертва и мъченичество, и те не обичаха да бъдат нападани от някого, когото не могат дори да видят, преследвайки жалките останки от една сразена армия. Те отстъпиха и се задоволиха с убиването на случайни изоставащи бегълци. Но бързо-бързо загубиха ентусиазма си дори за това, когато Артемизия започна да им поставя капани с грижливо разположени хора, които се преструваха на ранени, на места, където лесно можеше да се устрои засада. През следващите два дни близо хиляда и петстотин души се добраха до прохода Шаленберг и безопасността. Сред тях бяха Кон Матераци и Малкия Фокънберг.