Гласъ отъ сърцето (3) (Приятелство)

III. Щастие

Искате ли да бѫдете щастливи, — не поставяйте за цель на живота си щастието.

Джонъ Ст. Милъ

* * *

Само истината и правдата даватъ сигурность. Само тѣ даватъ покой и щастие на човѣка.

Паскаль

* * *

Здравъ просекъ е по-щастливъ отъ боленъ краль.

Шопенхауеръ

* * *

Щастието зависи деветь десети отъ здравето.

Шопенхауеръ

* * *

Наслаждението и раскоша, ето какво вие наричате щастие. А азъ ви казвамъ, че да се не желае нищо е най-голѣмото блаженство.

Сократъ

* * *

Щастливъ е този, който е доволенъ отъ най-малкото, защото самодоволството е природно богатство.

Сократъ

* * *

Ако не носишъ въ себе си източника на радостьта, т.е. миръ на съвестьта и невинность на сърцето, напразно ще го търсишъ вънъ.

Масийонъ

* * *

Ако раятъ не е вѫтре въ тебе, то ти никога нѣма да влѣзешъ въ него.

Ангелусъ

* * *

Въ всѣко нѣщо има скрита радость: намъ предстои да я изкараме отъ тамъ.

* * *

Престанешъ ли да търсишъ щастие, ще го намѣришъ.

Секретанъ

* * *

Първиятъ признакъ на домашно щастие е любовьта къмъ кѫщата.

Г-жа Монлозие

* * *

И най-бедниятъ покривъ може да стане домъ на задружно щастие и благодать, ако въ него борави и управлява добра, способна и честна жена.

Смайлсъ

* * *

Ако мисли човѣкъ само за себе си и вредомъ дири лична облага, той не ще бѫде честитъ. Ако искашъ истински да живѣешъ за себе си, живѣй за другитѣ!

Сенека

* * *

Да бѫдешъ доволенъ е голѣмо изкуство, да изглеждашъ доволенъ е самоизмама, да останешъ доволенъ — то е щастие, което рѣдко нѣкой постига.

В. Хюго

* * *

Да бѫдешъ щастливъ е нищо, да се смѣташъ за щастливъ е всичко.

Бърклей

* * *

Удоволствията и разкошътъ — ето що наричате вие щастие. А азъ ви казвамъ: да не се желае нищо е най-голѣмото блаженство.

Сегеротъ

* * *

Когато се мислишъ най-щастливъ, тогава се мамишъ най-много.

Лаватеръ

* * *

Едно отъ най-чуднитѣ заблуждения е, че човѣкъ е щастливъ, когато нищо не работи. Хората така сѫ увѣрени въ това, че дори Раятъ си представяватъ за мѣсто, дето хората нищо не работятъ.

Л. Н. Толстой

* * *

Не за себе си човѣкъ трѣбва да живѣе: само тогава, когато живѣе за всичкитѣ, човѣкъ може да бѫде и бива спокоенъ.

Лао-Тце

* * *

Щастие — сѣнка що се не стига.

Ив. Вазовъ

* * *

Щастието е като здравето: ако не го забелѣзвашъ, значи — имашъ го.

Тургеневъ

* * *

Едно отъ най-сигурнитѣ срѣдства за щастие е да знаемъ да запазимъ уважение къмъ себе си; да можемъ да гледаме цѣлия си животъ, безъ срамъ и безъ угризение на съвестьта, безъ да виждаме въ него нѣщо долно, нѣщо криво или зло сторено нѣкому и което не сме поправили.

Кондорсе

* * *

Голѣма пречка за щастието е да очаквашъ много голѣмо щастие.

Фонтенелъ

* * *

Въобще, ние, човѣцитѣ, извънредно много се оплакваме; обвиняваме сѫдбата си и природата или обществото, каточе ли цѣлиятъ ни животъ е прекаранъ въ нещастие. А при това колко минути леки и весели, несъзнателно щастливи, дължимъ на пролѣтьта, на сутринното слънце! Колко приятни часове и дори дни сме прекарвали, за които не говоримъ! Страдаме шумно, а се наслаждаваме мълчаливо.

Сенъ Бьовъ

* * *

Природата на човѣка е пряма, откровена. Ако тази естествена прямота се изгуби презъ течение на живота, човѣкъ губи основата си да бѫде щастливъ.

(Китайска мѫдрость)

* * *

Човѣкъ трѣбва да се смѣе, преди да е щастливъ, отъ страхъ да не умре — преди да се е насмѣлъ.

Кабрюелъ

* * *

Ако душата ти е въ добро състояние, ще имашъ всичко необходимо, за да бѫдешъ щастливъ.

Плавтъ

* * *

Както не кракътъ се прави по формата на обувката, а обувката се прави по формата на крака, така сѫщо не различнитѣ способи на живѣене, които сме усвоили, а различнитѣ състояния на душата правятъ живота повече или по-малко щастливъ.

Плутархъ

* * *

За единъ мѫжъ, който се готви за велики дѣла, е срамно да дотѣгва на боговетѣ съ молитви. За какво сѫ молитвитѣ? Уреди самъ своето щастие. И ти ще го уредишъ, ако разберешъ, че е добро онова, съ което е свързана добродетельта и лошо е онова, съ което е съединенъ порока.

Сенека

* * *

Нашето щастие никога не се състои и не трѣбва да се състои въ пълно наслаждение, дето не бихме имали нищо да желаемъ и което би затѫпило нашия духъ, но въ постояненъ напредъкъ къмъ нови съвършенства.

Лайбницъ

* * *

Животътъ е загадка, щастието — знание, но знание безъ обичь, — това е гола скала: на нея не пѣятъ птички, на нея не клокочатъ ручеи; само тъмни облаци, като черни маси, надвисватъ понѣкога. Обичай хората и винаги се стреми къмъ истината.

(Инд. мѫдрость)

* * *

Всѣки отъ насъ, който минава пѫтя на живота, може по свое желание и съ деянията си да обърне всички гласове на природата въ радостна пѣсень, или пъкъ да я отвърне отъ себе си и да я обърне въ нѣма проклетия.

Рѫскинъ

* * *

Трѣбва да знаемъ, че нѣма положение безъ скръбь; такъвъ е човѣшкиятъ животъ: нищо не е чисто, всичко е смѣсено. Да желаешъ постоянно щастие, значи да искашъ да се освободишъ отъ общия законъ.

Г-жа де Ламберъ

* * *

Следъ тѣзи, които взематъ първитѣ мѣста, не познавамъ по-нещастни отъ онѣзи, които имъ завиждатъ.

Г-жа Ментенонъ

* * *

По-малко нужди, по-малко лишения.

Плутархъ

* * *

Не говорете за своето щастие на човѣкъ по-малко щастливъ отъ васъ.

Питагоръ

* * *

Крий своето щастие, но като избѣгвашъ завистьта, не възбуждай съжаление.

Питакъ

* * *

Има известенъ срамъ да си щастливъ предъ нѣкои бедствия.

Ла Брюйеръ

* * *

Щастието не привързва хората едни къмъ други; трѣбва да страдатъ заедно, за да се обикнатъ, до колкото сѫ способни да обичатъ.

Ламене

* * *

Щастието може да се облѣга на измама, но блаженството почива само на истина.

Шамфоръ

* * *

Искашъ ли да бѫдешъ щастливъ, изкорени завистьта отъ сърцето си.

* * *

Като се грижимъ за щастието на другитѣ, ние намираме своето собствено.

Платонъ

* * *

Тайната за веселостьта се крие въ умението да не позволяваме да ни тревожатъ дреболии, а сѫщо въ това, да ценимъ и малкитѣ удоволствия, които ни попадатъ.

Смайлсъ

* * *

Човѣкъ увеличава своето щастие дотолкова, доколкото той го доставя на другитѣ.

Бентамъ

* * *

Доброто, което правимъ вечерь, дарява щастие на утрото.

(Инд. посл.)

* * *

Този, който е далъ, да мълчи, а онзи, който е получилъ да говори.

(Инд. посл.)

* * *

Направи добро, па го хвърли въ морето! Ако рибитѣ не видятъ, Господъ ще види.

(Бълг. посл.)

* * *

Слънцето не чака да го молимъ, за да ни озари съ своята свѣтлина и топлина. Прави и ти сѫщо добро, доколкото зависи отъ тебе, безъ да чакашъ да те молятъ.

Епиктетъ

* * *

Да улеснишъ едно добро дѣло, е както ти самъ да го направишъ.

Мохамедъ

* * *

По-добре е да се изложишъ на неблагодарность, отколкото да не помогнешъ на нещастния.

Ла Брюйеръ

* * *

Да се оплаквашъ отъ пропаднало благодеяние е знакъ, че не е било направено отъ сърце.

Сенека

* * *

Когато се вдълбочимъ въ причинитѣ на постѫпкитѣ си, тогава разсѫжденията за доброто и злото дохождатъ до съвършенство. А когато разсѫжденията за доброто и злото дойдатъ до съвършенство, то и желанията ставатъ чисти. А когато желанията станатъ чисти, сърцето става справедливо, човѣкъ се изправя и става добъръ. А когато човѣкъ стане добъръ, то и въ челядьта настава редъ. А когато въ челядьта настане редъ, то и народитѣ добре се управляватъ. А когато народитѣ добре се управляватъ, то и цѣлъ свѣтъ живѣе въ миръ и съгласие.

Конфуций

* * *

Най-висшото състояние е онова, когато те осѫждатъ за добра работа и ти работишъ и се радвашъ.

Маркъ Аврелий

* * *

Добритѣ забравятъ доброто, което сѫ правили; тѣ толкова сѫ заети съ това, което сега вършатъ, че не мислятъ за онова, което вече сѫ направили.

(Кит. пословица)

* * *

Добритѣ намѣрения сѫ нищо, ако не се обърнатъ въ добри дѣла.

Жуберъ

* * *

Едно малко добро дѣло важи повече отъ едно велико добро намѣрение.

* * *

Истинска щедрость е не да дадешъ много, а да дадешъ навреме.

* * *

Да знаешъ да мълчишъ е по-голѣма добродетель, отколкото да знаешъ да говоришъ.

Ла Брюйеръ

* * *

Запомнете добре, че не е само излишното отъ лукса, което братъ дължи на брата си; не е само унизителна милостиня, която богатиятъ презрително спуща въ рѫката на сиромаха; той му дължи всичко, което дължатъ онѣзи, които сѫ излѣзли отъ сѫщата утроба, спали сѫ въ сѫщата люлка, кърмили сѫ се отъ сѫщитѣ цици; той му дължи не само материална помощь, но и любовни грижи, и нежно състрадание и благи думи, които цѣрятъ ранитѣ на душата или поне успокояватъ нейнитѣ горести.

Ламене

* * *

Сѫщностьта на всѣка религия, основата на всѣки моралъ, вѣнецътъ на всѣка добродетель се състоятъ въ това, да давашъ и да прощавашъ.

* * *

Милосърдието слуша нежно и присѫжда благо.

Шекспиръ

* * *

Който дава на беднитѣ, заема Богу.

В. Хюго

* * *

Злото въ свѣта не дава изведнажъ плодъ, но като земята, полека и когато му дойде времето. И тѣзи плодове сѫ ужасни.

Ману

* * *

Голѣмо зло е да не правишъ добро.

Ж. Ж. Русо

* * *

Дърво, което не дава добри плодове, се отсича и се хвърля въ огъня.

Матей, VII, 19

* * *

Величието на душата не се мѣри ни по гений, ни по слава, ни по обичь, а по доброта.

Лакордеръ

* * *

Пѫтя на добрата жена наистина е усѣянъ съ цвѣтя, но тѣ поникватъ следъ стѫпкитѣ й, а не предъ тѣхъ.

Рѫскинъ

* * *

На другитѣ прощавай всичко, а на себе си — нищо.

(Лат. мѫдрость)

* * *

Както водата не се задържа по върховетѣ, така и добротата и мѫдростьта не оставатъ у гордитѣ. И едната и другата търсятъ низки мѣста.

(Перс. мѫдрость)

* * *

Когато казватъ: трѣбва да се постѫпва така, както постѫпватъ другитѣ, това значи винаги, че трѣбва да се постѫпва лошо.

Ла Брюйеръ

* * *

Упорита добрина побеждава и най-лошо сърце.

Сенека

* * *

Извинително е да не бѫдемъ всѣкога весели, защото не зависи отъ насъ да бѫдемъ весели винаги, когато пожелаемъ; но не е извинително да не бѫдемъ всѣкога добри, приветливи и снизходителни, защото това зависи всѣкога отъ нашата воля.

Фр. де Салъ

* * *

Прощава се всичко на оня, който не си прощава нищо.

Конфуций

* * *

Какво ни трѣбва, за да бѫдемъ снизходителни? Малко здравъ разумъ и капка милость въ сърцето.

Г-жа Свечинъ

* * *

Занимавашъ ли се съ издирване чуждитѣ недостатъци, това е знакъ, че не се занимавашъ никакъ съ своитѣ.

Фр. де Салъ

* * *

Направи да ти простятъ, че си силенъ чрезъ кротость, заслужи да те обикнатъ, безъ да ти се боятъ.

Шилонъ

* * *

„Скрий единъ чуждъ грѣхъ, Богъ ще ти прости два!“, казва поговорката. И това е истина.

Толстой

* * *

Когато искате да ме сѫдите, бѫдете не съ мене, а въ мене.

Мицкевичъ

* * *

За да бѫдешъ силенъ, трѣбва да си като водата. Нѣма препятствие — тя тече; има преграда — тя се спира! Развали се преградата — тя изново протича; въ четириѫгъленъ сѫдъ е четириѫгълна, въ крѫгълъ сѫдъ е крѫгла. И защото тя е така отстѫпчива, тя е най-нужна и най-силна отъ всичко.

Лао Тсе

* * *

За да се научишъ на смирение, трѣбва самъ себе си да ловишъ въ горди мисли.

Толстой

* * *

Лишениятъ отъ смирение човѣкъ е склоненъ постоянно да порицава другитѣ; той гледа само на тѣхнитѣ грѣшки, а неговитѣ страсти се разрастватъ все повече и повече и го отдалечаватъ отъ подобрението.

(Буд. мѫдрость)

* * *

Дѫлбоката рѣка нѣма да се размѫти отъ това, че сѫ хвърлили въ нея камъкъ; и оня човѣкъ, който се възмути отъ оскърбленията, не е рѣка, а локва. Нека помнимъ, че всички ще се върнемъ въ земята, затова нека бѫдемъ смирени и кротки.

(Буд. мѫдрость)

* * *

Буренитѣ погубватъ посѣвитѣ, тщеславието погубва хората; само нежниятъ даръ на смирението готви велика награда.

(Буд. мѫдрость)

* * *

Извършватъ се велики дѣла и въ малкитѣ борби. Има упорити и неизвестни доблести, които се борятъ стѫпка по стѫпка въ сѣнка противъ фаталното нашествие на нуждитѣ. Благородно и таинствено тържество, което никой погледъ не види, което не се награждава съ никаква неизвестность, което никакви пѣсни не възхваляватъ. Живота, нещастията, осамотението, сиромашията сѫ бойни полета, които иматъ своитѣ герои: непознати герои, които сѫ нѣкога по-велики отъ знаменититѣ герои.

В. Хюго

* * *

Истинска доблесть е да правишъ безъ свидетель това, което би могълъ да сторишъ предъ цѣлъ свѣтъ.

Ларошфуко

* * *

Натури, които нѣматъ енергия, нѣматъ и искреность.

Карно

* * *

Истинско мѫжество е не да викашъ смъртьта, но да се боришъ съ бедствията.

Сенека

* * *

Доблестно е не само да действувашъ, но и да страдашъ; последниятъ случай изисква не по-малко усилия и обема не по-малко достойнство.

Ферасъ

* * *

Хората рѣдко иматъ доблесть да бѫдатъ или съвсемъ добри или съвсемъ лоши.

Макиавели

* * *

Което не е полезно за кошера, не е полезно и за пчелитѣ.

Маркъ-Аврелий

* * *

Мухитѣ биха могли да подигнатъ човѣкъ отъ мѣстото му, ако действуваха единодушно.

Булверъ

* * *

Животътъ ти ще бѫде такъвъ, какъвто го направишъ. Свѣтътъ ни повръща това, което сме му дали.

О. С. Марденъ

* * *

Да направимъ нѣщо, да оставимъ бразда следъ себе си, да принесемъ едно пѣсъчно зърно на кѫщата, която прави човѣчеството, — ето цельта на живота.

Секретанъ

* * *

Розата, като краси себе си, украшава заедно съ това и градината.

(Изт. мѫдрость)

* * *

Подъ твърдата черупка на труда и грижитѣ се намира ядката на щастието.

Раупахъ

* * *

Ако хората поискаха — вмѣсто да спасяватъ свѣтътъ — да спасятъ себе си, вмѣсто да освобождаватъ човечеството, да освободятъ себе си, — колко много биха направили за спасението на свѣта и за освобождението на човѣчеството.

Херценъ

* * *

Не трѣбва ни день, ни часъ да мине, безъ да извършимъ нѣщо, съ което да докажемъ своето битие, своето духовно зидарство; защото само оня живѣе, който работи и създава.

Леонъ Сикаръ