Гласъ отъ сърцето (2) (Приятелство)

II. Приятелство

Приятелството е циментътъ на живота.

Амио

Приятелството е като една душа въ две тѣла.

Аристотелъ

* * *

Приятелството ни е дадено отъ природата не да благоприятствува на порока, а да помага на добродетельта.

Цицеронъ

* * *

Истинско приятелство може да има само между хора добри и които си приличатъ по своята добродетель.

Аристотелъ

* * *

Приятелството затова е божествено, защото дава право да ни се говори истината, която тъй малко казваме и тъй рѣдко слушаме.

* * *

Приятелството е най-здравиятъ договоръ; то задължава дветѣ страни непрестанно да се стремятъ да станатъ единъ за други по-достойни, чрезъ изпълнение и осъвършенствоване на добродетелитѣ.

Г-жа Роланъ

* * *

По-срамно е да се не довѣришъ на своитѣ приятели, отколкото да бѫдешъ изневѣренъ отъ тѣхъ.

Ларошфуко

* * *

Герой е онзи, който превръща въ приятель своя врагъ.

(Талмудътъ)

* * *

Искамъ да обичамъ въ своя приятель неговата обичь къмъ мене, насладата, която осѣщамъ, че го обичамъ, нашитѣ общи спомени, нашитѣ взаимни надежди, нашитѣ сърдечни разговори, неговото сърце познато на моето, неговитѣ добродетели, които пленяватъ моята душа, неговитѣ таланти, отъ които моятъ духъ се наслаждава, а никакъ не — неговата кола, неговата кѫща, неговиятъ чинъ, неговата мощь или знатность.

Тепферъ

* * *

Единствената въ свѣта роза безъ тръне е приятелството.

Де Скюдери

* * *

Игленото ухо е широко за двама приятели, а цѣлъ свѣтъ е тѣсенъ за двама неприятели.

(Изт. посл.)

* * *

Не оставай да поникне трѣва по пѫтя на приятелството.

* * *

Всички се оплакватъ, че нѣматъ приятели, а никой не се поставя въ положение необходимо, за да ги придобие и запази.

Г-жа де Ламберъ

* * *

Приятелството не може да трае, ако не сме разположени да прощаваме единъ другиму своитѣ малки недостатъци.

Ла Брюйеръ

* * *

Между приятели не са гледа кой има право, но кой може да отстѫпи.

* * *

Ще добиемъ приятелството на нѣкого, ако развиваме у себе си ония качества, които той уважава у себе си.

Сократъ

* * *

Да искашъ приятели безъ недостатъци е все едно, като да не искашъ да обичашъ никого.

Де Саси

* * *

Когато приятелитѣ ми сѫ еднооки, гледамъ ги въ профилъ.

Жубертъ

* * *

Достойнство на единъ човѣкъ се познава по хората, съ които се събира.

Лордъ Колингвудъ

* * *

Кажи ми съ кого се събирашъ, ще ти кажа какъвъ си.

(Фр. посл.)

* * *

Трѣбва да внимаваме като напускаме приятелството, да не го замѣнимъ веднага съ умраза. Нищо не е тъй срамно, както да воювашъ противъ тѣзи, които до вчера си обичалъ.

Цицеронъ

* * *

Не трѣбва да се мисли, че следъ като скѫсаме приятелството не ни оставатъ вече длъжности за изпълняване; сега настѫпватъ най-мѫчни длъжности и въ които само честностьта ни подкрепя. Дължимъ почить къмъ старитѣ си приятели. Не трѣбва да изкарваме предъ свѣта своитѣ разпри и никога да не говоримъ за тѣхъ, освенъ когато сме принудени за свое собствено оправдание. Трѣбва да избѣгваме даже да укоряваме много единъ невѣренъ приятель.

Г-жа де Ламберъ

* * *

По-лесно можешъ да загубишъ приятель, ако си му далъ пари на заемъ, отколкото, ако си му отказалъ.

Шопенхауеръ

* * *

Мнозина пропадатъ поради лекия изборъ на своитѣ приятели и другари; свързвайте се само съ люде, които вървятъ по пѫтя на доброто, които иматъ поведение безукорно; други ще ви развратятъ съ своитѣ приказки и своитѣ примѣри.

Ламене

* * *

Мислете дълго преди да приемете нѣкого за приятель; когато се решите, приемете го съ открито сърце и говорете му съ такова довѣрие, както на самия себе.

Сенека

* * *

Ако имашъ приятель, посещавай го често, защото тръне и храсти растатъ по пѫтища, по които никой не минава.

(Изт. посл.)

* * *

Въ чистото приятелство има сладость, която не могатъ изпита онѣзи, които сѫ родени посредствени.

Ла Брюйеръ

* * *

Единствениятъ случай, когато не трѣбва да се боимъ да обидимъ приятеля си, е когато се касае да му кажемъ истината и да му докажемъ така своята преданность.

Цицеронъ

* * *

Нищо не оскърбява единъ приятель така, както недовѣрието; защото, какво е приятелството ако не единство на две души? Е, кѫде е това единство безъ довѣрие?

Цицеронъ

* * *

Да жалимъ приятелитѣ си, когато сѫ нещастни е добре, но да имъ помогнемъ е още по-добре.

Волтеръ

* * *

Приятель се познава въ неволя, както злато въ огънь.

(Бълг. посл.)

* * *

Човѣкъ безъ характеръ е като лице безъ физиономия.

Дукло

* * *

Талантътъ се формира въ самота, характерътъ — въ общество.

Гете

* * *

Пречкитѣ и усилията създаватъ воля у личностьта, безъ което тя не е нищо. Трудътъ е училище на характера.

Лабуле

* * *

Характерътъ е, който придава морална мощь на човѣка.

Лакордеръ

* * *

Посѣйте постѫпка, ще пожънете навикъ; посѣйте навикъ, ще пожънете характеръ; посѣйте характеръ, ще пожънете сѫдба.

Текерей

* * *

Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫжественъ и да бѫде какъвто си е, а не сѣнка или отзвукъ на други. Той трѣбва да действува съ свои сили, да мисли съ своя глава, да изказва свои чувства, да има свое мнение и да си състави свои убеждения. Който нѣма свои убеждения е страхливъ, който не иска да ги има — мързеливъ, който е неспособенъ да ги има — глупакъ.

С. Смайлсъ

* * *

Който става червей, може ли да се оплаква, когато го смажатъ?

Кантъ

* * *

Онзи, който приема благосклонно съвети, понѣкога стои по-високо отъ този, който ги дава.

Кнебелъ

* * *

Добъръ коларь е само онзи, който тегли юздитѣ съ все сила, за да задържи бѣгащитѣ коне, а не онзи, който само се държи за юздитѣ. Много добъръ човѣкъ е не този, който знае, че гнѣвътъ е лошо чувство, пъкъ не го укротява, а онзи, който полага всичкитѣ си сили, за да го укроти.

(Буд. мѫдрость)

* * *

Само въ бурята напълно се показва изкуството на моряка, само въ сражението се изпитва храбростьта на войника; човѣшкото пъкъ мѫжество се познава само по това, какъвъ се явява той въ тежкитѣ и опасни положения на живота.

Даниелъ

* * *

Несъмнено по-важно е какъ приема човѣкъ съдбата, независимо каква е тя въ същность.

Хумболдъ

* * *

Характернитѣ хора сѫ будната съвесть на народа, къмъ когото принадлежатъ.

Емерсонъ

* * *

Ние сме най-силни духомъ тогава, когато сме най-немощни тѣломъ.

Л. Маори

* * *

Който не умѣе да бѫде беденъ, е роденъ за робъ.

Шение

* * *

Колкото щатъ да сѫ хубави премѣнитѣ, подарени отъ царя, тие що си ошиешъ самъ, сѫ по-хубави. Колкото и да сѫ вкусни гостбитѣ на богаташитѣ, хлѣбътъ на домашната трапеза е най-добрата храна.

(Изт. мѫдрость)