Гласъ отъ сърцето (1)

Глас от сърцето (1)

Най-голѣмо щастие въ живота е увѣреностьта, че ни обичатъ.

Любовьта е поздравъ, който ангелитѣ ни изпращатъ отъ звездитѣ.

Любовьта има една могѫща сестра — умразата; пази се да не обидишъ първата, защото втората ще те убие.

Да обичашъ красотата, значи да виждашъ свѣтлината.

Любовьта е дете на шесть хиляди години.

Човѣкъ може да люби и да не е щастливъ, може да бѫде щастливъ и да не люби; но да люби и да бѫде щастливъ, това би било чудо.

Колко раковини въ морето, толкова ядове въ любовьта.

Нещастната любовь е достатъчна да направи човѣка съвсемъ другъ, отколкото е билъ.

Когато се преживѣе любовьта, настѫпва приятелството.

Любовьта почти замѣстя мисленето. Тя прави да се забрави съвършенно всичко друго.

Раздѣлата въ любовьта действува, както вѣтърътъ върху огъня; угасва слабия, разпалва силния.

Месецътъ е адютантъ на любовьта.

Любовьта е дадена за човѣка, само че трѣбва да се люби толкова, колкото прилича на човѣка.

Сѫществува само една любовь, но тя има хиляди различни копия.

Любовьта е небесна роса, която освѣжава сърцата.

Любовьта е най-хубавата и най-безумната отъ всички страсти.

Между всички болести любовьта е единствената, отъ която човѣкъ не иска да оздравѣе.

Въ човѣшкия животъ любовьта е само единъ епизодъ, при все това, плодоветѣ й се жънатъ цѣлъ животъ.

Любовьта е единъ видъ война.

За първата любовь всѣкога се мисли, че е последня, за последнята, че е първа.

Любовьта прощава или всичко или нищо.

Това, което и най-голѣмата глава не може да схване, а най-малкото сърце може, се нарича любовь.

Любовьта е едно нищо, отъ което всѣко сърце твори цѣлъ новъ миръ; тя е едно нищо, което е и всичко, и нищо.

Любовьта е истинска треска, само че треската почва съ студъ и свършва съ огънь, а любовьта обратно.

Любовьта никога не е онова, което ние си мислимъ, догдето не сме я познали: тя всѣкога е или нѣщо повече или нѣщо по-малко.

Любовь, която произхожда отъ почитание и уважение, въздига и крепи чистотата на характера.

Ако свѣтлината е първата радость на живота, то любовьта не е ли първата свѣтлина на сърцето?

Има работи, които убиватъ любовьта, като гръмъ.

Искрената любовь предчувствува и знае, че любовьта предизвиква любовь.

Любовьта въ сърцето на жената е диамантъ въ вѫгленъ; на него има свѣтлина, огънь и смърть.

Когато човѣкъ обича, съмнява се често тъкмо въ онова, въ което най-добре е увѣренъ.

Любовьта прилича на ония болести, които сѫ опасни за онзи, когото на младость сѫ пощадили.

Когато любовьта ни окове въ своитѣ окови, разумътъ ни напуща.

Много повече умъ е нуженъ да се владѣемъ въ любовьта, отколкото да командуваме една войска.

Въ любовьта една минута дава толкова, колкото се достига съ най-тежки мѫки въ други случаи.

Любовьта, както и огъньтъ, не може да трае безъ непрекѫснато поддържане; щомъ престане да се надѣва или да се бои, тя престава и да живѣе.

Сърце, въ което има любовь, лесно се обижда.

Има мнозина, които не разбиратъ очарованието на искрената любовь, но още по-много има такива, които го разбиратъ, безъ да могатъ да се владѣятъ, понеже сѫ слаби сърца.

Да сведешъ вселената къмъ едно единствено творение и да въздигнешъ едно единствено творение до самия Богъ, това е любовьта.

Съмнението вреди на любовьта, невѣрностьта я убива, а забравата я погребва.

Любовьта повечето пѫти се явява ненадейно; тя е импровизация.

Въ любовьта не трѣбва да се бърза, защото това, което избухва бързо, изгасва сѫщо тъй бързо.

Любовьта е огънь, който сгрѣва, страстьта е болесть, която разрушава.

Щастието, което дава любовьта е нѣщо особено и свято. Нека го пазимъ грижливо отъ всѣко осквернение.

Истинската любовь развива и умътъ.

Ако се сѫди за любовьта отъ последствията й, то тя ще ни се види по-близка до умразата, отколкото до приятелството.

Любовьта е животъ, ако не е смърть. Люлка, но и погребаленъ ковчегъ.

Завистьта изчезва, щомъ настѫпи истинското приятелство, а въ истинската любовь нѣма кокетство.

Любовьта не е преходна, ако душитѣ се разбератъ.

Платоническата любовь е най-мѫчителна.

Любовьта сама се издава на лицето.

Любовьта ни вдъхва велики идеи, но заедно съ това и ни бърка да ги използуваме.

И морето има дъно, но любовьта и копнежътъ — не.

Любовьта е огънь, — мѫката димъ. Нѣма огънь безъ димъ.

Любовьта е случайность, а не цель на живота. Животътъ не може да мине безъ тая случайность, но не трѣбва да я търси.

Любовьта е единъ видъ пиянство; опива и оставя следъ себе си главоболие.

Любовьта прилича на луната: ако не се уголѣмява — трѣбва да се намалява.

Поради любовь мнозина сѫ си изгубили любовьта.

Истинската любовь е свѣтла като зората, и мълчалива като гробъ.

На влюбенитѣ никога не е досадно, когато сѫ заедно, понеже всѣкога говорятъ за себе си.

Съвършено лесниятъ успѣхъ лишава любовьта отъ радость; спънкитѣ я правятъ по-ценна.

Има единъ дивъ, но невидимъ свѣтъ, — този, който влюбенитѣ носятъ въ своето сърце.

Въ любовьта всичко е истинско и всичко е лъжливо; тя е единствениятъ случай, въ който човѣкъ не може да каже безсмислица.

Не ония, които мразимъ, а ония, които обичаме, ни причиняватъ най-много нещастия въ живота.

Познанството трае три седмици, обичьта три месеца, а търпението тридесеть години.

Има сълзи, които се смѣятъ и смѣхове, които плачатъ.

Недостойно е да обичашъ онази, за която се срамувашъ да се оженишъ.

Любовьта е егоистична.

Любовьта е религия и нейнитѣ обряди трѣбва да ставатъ по-чести, отколкото у всички други религии.

Любовьта е свѣтлина небесна, добита отъ оня безсмъртенъ огънь, на който се грѣятъ ангелитѣ и който е даденъ отъ Бога, за да освѣтли нашитѣ земни желания. Набожностьта въздига душата къмъ небето, а любовьта сваля небето при душата.

Любовьта е като огъня: безъ поддържане тя угасва.

Любовьта е временна лудость, а бракътъ изцѣрява тази кратка лудость, като я обръща на дълготрайна глупость.

Всѣкога почти грознитѣ жени измислятъ модитѣ, хубавитѣ пъкъ сѫ толкова глупави, че се подчиняватъ на тия моди.

Дали една жена е духовита се познава само следъ като престане да бѫде хубава.

Женитѣ иматъ тая особена дарба, че разбиратъ мѫжа по-добре и отъ него самия.

Единственото нѣщо, което ми харесва у женитѣ, е това че само тѣ умѣятъ да лъжатъ съ такава увѣреность, щото даже и самата истина прилича на лъжа, когато излиза изъ тѣхнитѣ уста.

Жената обича само веднажъ.

Единственото блаженство на жената въ свѣта е да обича, а единственото й щастие — да бѫде обичана.

Женитѣ си играятъ съ своята красота, както децата съ ножоветѣ, съ които се и порѣзватъ.

Жената ни свързва често пѫти повече съ изневѣрата, която ние вършимъ спрямо нея, отколкото съ вѣрностьта, въ която тя живѣе съ насъ.

Малко сѫ женитѣ, за които е все едно какво впечатление ще направятъ на другитѣ.

Ние укоряваме непостоянството на женитѣ само тогава, когато сме тѣхни жертви.

Жена, която се харесва на всички жени, сигурно, нѣма да се хареса нито на единъ мѫжъ.

Жената прави свѣта по-хубавъ, но не и по-съвършенъ.

Най-милата хвалба за жената е, когато се укорява нейната сѫперница.

Усмивката на жената, която обичаме, е толкова свѣтла, щото и въ тъмно я виждаме.

Женитѣ въ любовьта приличатъ на смъртьта: идатъ, когато ги не викатъ, и бѣгатъ, когато ги търсятъ.

Жената прилича на правило; и правилото лъже често, но жената — още по-често.

И най-бедниятъ покривъ може да стане домъ на задружно щастие и благодать, ако въ него борави и управлява добра, способна и честна жена.

Въ погледа на влюбена жена има почти толкова кокетство, колкото и дълбочина.

Тайната на истинската цивилизация се състои въ влиянието на добритѣ майки.

Жената, сигурно, би била по-силна, отколкото всички мѫже, взети вкупомъ, ако не би преувеличавала истинската си сила.

Малко сѫ женитѣ, на които значението трае по-дълго отъ красотата имъ.

Заблужденията на жената всѣкога почти идатъ отъ нейната вѣра въ доброто или на вѣрата й въ онова, което е истинско.

Женитѣ въ любовьта отиватъ по-далечъ отъ повечето мѫже; но мѫжетѣ ги надминаватъ въ приятелството.

Жената е създадена за любовь; както въ нейнитѣ слабости, тъй и въ нейнитѣ жертви, непрекѫснато тържествува любовьта.

Догдето жената има само една искра майчина любовь въ гърдитѣ си, не може да бѫде съвсемъ покварена.

Нѣма нищо по-драго за човѣка, отколкото да види жена съ дете на рѫце, и нищо по-достойно за уважение, отколкото майка между здрави деца.

Отъ сто паднали жени, деветдесеть и деветь сѫ пресмѣтнали своето падане.

Колко често, и колко майсторски умѣе всѣки пѫть жената да каже „да“ съ едно стискане на рѫката!

Мѫжетѣ обожаватъ това, което обичатъ, женитѣ обичатъ това, което обожаватъ.

Има два вида жени на свѣта: еднитѣ иматъ едно сърце и обичатъ едного, а другитѣ нѣматъ нито едно и обичатъ сто души.

Каква страшна дилема; свѣтътъ безъ жени — жената безъ свѣта.

Нежнитѣ женски рѫце сѫ излѣкували много рани, но още повече рани сѫ отворили.

Не се препирайте за правото на жената. Правото на жената е да отстѫпва всичко на мѫжа.

Женитѣ сѫ винаги крайни: тѣ сѫ или по-добри или по-лоши отъ мѫжетѣ.

Животътъ на женитѣ може да се раздѣли на три части; тѣ мечтаятъ за любовь — тѣ любятъ — тѣ оплакватъ любовьта.

Хубавата жена е рай за очитѣ, пъкълъ за душата.

Женитѣ любятъ отъ любопитство, отъ суетность, отъ подражание, най-често отъ скука — а нѣкога и отъ любовь.

Да чувствува, да обича, да страда — това ще бѫде вѣчно съдържание на живота на жената.

Женитѣ много повече ценятъ духовития, отколкото красивия мѫжъ.

На войникътъ е нуженъ мечъ, на владѣтелитѣ престолъ, на философа книга, на поета перо, — жената пъкъ се бори за победа само съ единъ погледъ.

Жената е като сѣнка; ако вървите следъ нея, тя бѣга отъ васъ; ако бѣгате отъ нея, тя върви подире ви.

Цвѣтътъ е мома въ растителното царство, а момата е цвѣте въ човѣшкото общество.

Най-зле е за жената, когато трѣбва да живѣе сама.

Въ първия жаръ женитѣ обичатъ любимиятъ: по-късно тѣ обичатъ любовьта.

Може да се намѣри жена, която не е имала нито една авантюра, но мѫчно е да се намѣри такава, която е имала само една.

Жена, която обича, прави това непрекѫснато и въ всѣко време е сѫщата; но за мѫжа има прекѫсвания, когато той може да работи и друго нѣщо.

Трѣбва по-напредъ да почакаме да престане да бѫде хубава една жена и тогава да сѫдимъ каква е.

Милосърдието е най-доброто украшение на жената.

Отъ всички жени на свѣта само една единствена заслужава всичката наша любовь — нашата майка.

По-лесно е да воювашъ съ мѫже, отколкото съ своята жена.

Не е прилично човѣкъ да се шегува съ женитѣ.

Въ всѣки моментъ женитѣ иматъ повече причини за оплакване, отколкото мѫжетѣ и страдатъ повече отъ тѣхъ.

Най-ценниятъ скѫпоцененъ камъкъ на свѣта е жената.

Жената е по-горчива отъ смъртьта, и нейнитѣ рѫце сѫ като окови.

Най-отлична е оная жена, която е способна да замѣсти за децата си бащата, когато последниятъ го нѣма.

Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече ни обича тя. Това е законъ.

Това, което мѫжътъ е построилъ за една година, жената го разрушава въ единъ день.

Женитѣ сѫ ангели, когато човѣкъ ги търси; намѣри ли ги, всичко изчезва.

Ако въобще има на свѣта красота, любовь и добродетель, то трѣбва да се търсятъ преди всичко въ жената.

Бракътъ е връзка, чрезъ която мѫжътъ и жената се задължаватъ да оплакватъ своята неволя, доде сѫ живи.

Всѣка победа, нанесена въ брака отъ едната страна надъ другата, винаги бива само поражение на домашното щастие.

Да се оженишъ за една жена, само заради красотата й, е толкова умно, колкото, ако купишъ ливади само заради цвѣтята имъ. Последното има впрочемъ това преимущество, че цвѣтята цъвтятъ всѣка година.

Ако би се давало и въ брака време за проба, то цѣлиятъ свѣтъ би се ограничилъ само съ пробата.

Жененъ или нежененъ — всѣкога ще се каешъ.

Бракътъ за това е нареченъ святъ, защото въ него има най-много мѫченици.

Колкото и да сѫ противници на брака нѣкои хора, тѣ все пакъ потайно мечтаятъ за него.

Нито въ единъ дуетъ не се свири тъй погрѣшно, както въ брака.

Често пѫти бракътъ представява две капчици масло, които плуватъ надъ водата, безъ да се слеятъ.

Де е този бракъ, въ който нѣма „но“?

Най-голѣмото доказателство за пожертвователностьта на мѫжа спрѣмо жената въ любовьта е това, че се оженва за нея.

Първиятъ съветъ на жената е най-умния; нейното последно решение е най-опасно.

Жената въ брака приема името на мѫжа, както победительтъ приема името на битката, която е спечелилъ.

Да се оженишъ, значи да удвоишъ своитѣ длъжности и да раздѣлишъ своитѣ права.

Вдовецъ, това е осѫденъ, който е излежалъ наказанието си.

Заслужава най-голѣма похвала онази жена, за която не се говори.

Жената мисли чрезъ сърцето си, почне ли да мисли съ главата си, тя престава да е жена.

Бракътъ е първата глупость, която човѣкъ прави, когато се помисли за уменъ.

Свети Соломоне! ти си превъзнасялъ за щастливъ оня човѣкъ, на когото небето е дало добра жена, и азъ съмъ съгласенъ съ тебе: но за това трѣбвало ли е да имашъ 3000 жени, и да не намѣришъ нито една такава?

Бракътъ е като сѫдебенъ процесъ: едната страна е винаги неудовлетворена.

Бракътъ иде подиръ любовьта, както димътъ — подиръ огъня.

Мнозина прекарватъ времето си въ самота, не защото мнението имъ за брака е долно, а защото е много възвишено.

Жената въ брака става свободна; мѫжътъ пъкъ въ него изгубва своята свобода.

У женитѣ има известни недостатъци, за които мѫжътъ преди брака ги обича, а въ брака ги мрази.

Бракътъ е кръстоносенъ походъ, въ който, за жалость, много малко хора стигатъ до Божия гробъ.

Жената се омѫжва, за да влѣзе въ обществото, а мѫжътъ — да излѣзе отъ него.

Следъ като проживѣхъ еднакво въ царски палати и въ бедни колиби, твърдо се убедихъ, че щастието не бѣга отъ никѫде и не обитава изключително на едно мѣсто.

За нищо да не молишъ и отъ никого да се не плашишъ е едно превъзходно срѣдство да бѫдешъ щастливъ.

Единствено нѣщо да бѫдешъ щастливъ е да не мислишъ за себе си, да работишъ за други, да се предадешъ на едно дѣло, въ което вѣрвашъ. Човѣкъ още не е изнамѣрилъ друго срѣдство да бѫде щастливъ. Удобствата умръзватъ скоро. Честолюбието никога не е удовлетворено. Самопожертвуването единствено намира удовлетворение и награда.

Онѣзи сѫ само щастливи, които сѫ устремили духътъ си къмъ предметъ, вънъ отъ своето собствено щастие, напр. къмъ чуждо щастие, къмъ подобрение на човѣчеството, дори къмъ нѣкое дѣло, нѣкое издирване, което се преследва не като срѣдство, а като идеалъ. Като се стремимъ така къмъ друго нѣщо, ние намираме щастието на пѫтя си.

Удоволствията въ живота сѫ достатъчни да го направятъ приятенъ, когато ги откѫсвате минавайки, безъ да ги правите главенъ предметъ на живота; опитате ли се да ги направите цель на живота, изведнажъ ще се окажатъ недостатъчни. Тѣ не издържатъ строгъ изпитъ. Попитайте се дали сте щастливи, и вие преставате да бѫдете щастливи.

Мѫжетѣ се стремятъ къмъ произвеждане на нѣщо ново; жената запазва и усъвършенствува това, което притежава; мѫжътъ добива и е разточителенъ, а жената спестява и запазва.

Любовьта не умира никога отъ гладъ, а често отъ пресищане.

Нѣма баща и майка, на които децата имъ да изглеждатъ грозни.

По-добре е да имаме единъ писатель по-малко, отколкото една авторка повече.

Между две влюбени сѫщества, трайностьта на любовьта е въ преко отношение съ първоначалната съпротива въ жената.

Любовьта между две лица, които се обичатъ, почти всѣкога не е сѫщата. Страстната любовь има своитѣ фази, презъ течение на които, и по редъ, единъ отъ двамата обича повече.

Ония мѫже, които сѫ злословили най-много противъ женитѣ, обикновено сѫ били всѣкога най-много обичани отъ тѣхъ, и поради тази причина, защото тѣ сѫ имали желанието да се покажатъ каквито сѫ, то напълно сѫ се разкрили предъ тѣхъ.

Женитѣ умѣятъ по-добре да се преструватъ, че не обичатъ, отколкото да обичатъ истински; тѣ чувствуватъ по-голѣмо удоволствие да завладѣятъ едно сърце съ своята срѫчность, отколкото съ своята искреность. Тѣхната суета се ласкае повече отъ причинените отъ тѣхъ страдания; не се съмнявамъ никакъ, че по-скоро тѣ се трогватъ отъ стѣснението на любимия, отколкото отъ удоволствието да го направятъ щастливъ.

Да се научи човѣкъ да познава женитѣ, то е да се научи да познава предварително подробноститѣ на злото, което ще му причинятъ, безъ да може да се предпази отъ него. Тази наука служи за увеличение мизерията на любовьта, чрезъ ясното предвиждане на тази мизерия.

Грацията е външната дума на хубостьта.

Жени! Не се уединявайте никога сами съ единъ мѫжъ: и най-похвалното занимание е подозрително, когато жената и мѫжътъ сѫ сами.

Нѣма човѣкъ, на когото любовьта да не помрачва разсѫдъка.

Силно свързанитѣ сърдца не се раздѣлятъ, тѣ се разкѫсватъ.

Въ едно сърце, което истински обича, или завистьта убива любовьта, или пъкъ любовьта убива завистьта.

Влечението на единъ полъ къмъ другъ полъ е единъ законъ на човѣшката природа, както гладътъ, както нуждата отъ сънь. Никое уравновесено човѣшко сѫщество не би могло да се отърве отъ него, както и отъ закона да спи и да се храни. Да отричате този законъ на човѣшката природа е така сѫщо комично, по-скоро глупаво, както ако бихме казали: човѣшкото сѫщество нѣма нужда отъ храна, или нѣма нужда отъ сънь.

Човѣкъ трѣбва да се ожени, за да има деца.

Една грозна жена е въ състояние да поправи това, което й липсва на лицето, само като украси своя умъ, ако го има.

Нищо не е толкова почтено за една жена, колкото нейното търпение; и нищо не й струва толкова малко, както търпението на нейния съпругъ.

Злословието е като фалшивата монета: много хора, които не биха желали да я изпуснатъ, я оставатъ да циркулира съвсемъ безскруполно.

Женитбата е почтенъ и логически институтъ. Отъ насъ зависи да я накараме да създаде хубость и щастие, всичко, което тя действитално съдържа.

Сълзитѣ сѫ като мъртавцитѣ; тѣ печелятъ уважението на тълпата, която не пита за тѣхнитѣ имена.

Всѣкога ще сѫдимъ по-добре за единъ мѫжъ, чрезъ рода на неговитѣ удоволствия, отколкото чрезъ естеството на работитѣ, които го занимаватъ.

Внушениятъ отъ любовьта страхъ е необходимъ инструментъ, за да се направлява ума на една жена. Който обича, той се страхува и който се страхува е по-близо до любовьта, отколкото до умразата.

Нищо не повдига толкова единъ мѫжъ, колкото неговитѣ рѫце и една жена — нейната уста.

Подържайте любовьта на съпруга, като се стараете да останете за него най-милата и най-желаната отъ женитѣ. Но най-вече не пренебрегвайте да поддържате вашата собствена любовь, която зависи само отъ васъ.

Сѫдимъ за една жена по начина, по който се облича; чудовищностьта на тоалета й ни кара да подозириме нейното чудновато поведение.

Завистницитѣ иматъ право на снизходителность; тѣ самитѣ страдатъ много повече отъ ония, на които причиняватъ страдания.

Любовьта е такова деликатно чувство, че единъ любовникъ не трѣбва никога да знае дали е обичанъ, а самъ трѣбва да го отгадае.

Колкото единъ мѫжъ е по-щастливъ, толкова повече той трепери… Силнитѣ души не сѫ нито завистливи, нито страхливи: завистьта е едно съмнение, страхътъ — низость.

Отъ всички грозотии, най-отвратителенъ е порокътъ.

Не се намира въ сърцето на една млада личность толкова силна любовь, къмъ която интересътъ или амбицията да не прибави нѣщо.

Който е подозрителенъ, предизвиква да му изневѣряватъ.

Какво да кажемъ за цѣлувката: искра, която подпалва неочаквани пожари; горещъ лъхъ, който успокоява едновременно раната и хладнината; любовенъ езикъ, нѣмъ и подлудяващъ, който съвсемъ естествено се изразява и, по инстинктъ, притежава мѫдростьта!

Богъ обича своето създание, но изисква отъ него сѫщата такава обичь; той става ужасенъ противъ онзи, който отказва да го обича.

Колко жени биха се омѫжили, ако още въ първия день, тѣхниятъ годеникъ се покажеше безъ маска и разкриеше напълно своята душа, претоварена съ всички пороци на едно минало, което тѣ не знаятъ.

Разумътъ и любовьта въ една душа, която се възвишава, изпървомъ се борятъ силно, но мѫдростьта се поражда отъ мира, който най-после се установява между любовьта и разума.

Да се въздържа човѣкъ, за да се наслаждава, това е философията на мѫдреца, това е епикуреизъмътъ на разума.

Само жената, която обичаме, може да ни изцѣри отъ самата нея.

Любовьта на нѣщата е една страсть, както любовьта на сѫществата.

За да добиемъ отново желание къмъ живота, да добиемъ отново силата да живѣемъ, да се надяваме, да обичаме, необходимо е да забравяме и да прощаваме.

Това, което доказва, че опитътъ не служи за нищо, то е, че въ края на предишнитѣ си любовни дни, ние не се отвръщаме да започнемъ нови любовни дни.

Въ нѣкоя жена недостатъцитѣ й ни съблазняватъ повече, отколкото нейнитѣ качества, защото тѣ ласкаятъ въ насъ нѣкаква невинна и неприятна поквара.

На земята има само едно трайно упоение: сигурностьта да притежаваме едно друго сѫщество, абсолютната и неотклонима сигурность.

Никой отъ смъртнитѣ не се радва вѣчно на едно тихо сѫществуване; всѣки трѣбва да заплати данъка на нещастието.

Нѣма въ свѣта по-голѣмо нещастие отъ това, когато една красива жена види друга по-красива отъ нея, освенъ ако тя не е нѣкоя грозотия, която си припомня, че е била красива.

Любовьта не събира никога сведения отъ кръщелнитѣ регистри; никой не обича една жена, защото е на такава или друга възрасть, защото е красива или грозна, глупава или умна, а само защото е приятна.

Идеаленъ бракъ би билъ онзи, въ който нито единиятъ, нито другиятъ отъ съпрузитѣ не би ималъ никога желание да се отстрани, въ който никой отъ двамата съпрузи не би се грижилъ да си осигури свобода по отношение на другия.

Умората на съпруга подхранава бездейностьта на домакинята.

Хората говорятъ само за по-малкитѣ страдания; голѣмитѣ иматъ по-голѣмо достойнство и пазятъ мълчание.

Листътъ, който вѣтърътъ отвява, не е по-лекъ отъ жената, която хиляди пѫти презъ деня желае или не желае нѣщо; тя се привързва къмъ оня, който я избѣгва; тя избѣгва този, който я търси; тя ту отива, ту се връща, както вълната къмъ брѣга.

Прозира нѣкакво лукавство въ всички думи и въ всички действия на женитѣ кокетки.

Мечтата за щастие е едно реално щастие.

Интимность, която отслабва любовьта, увеличава приятелството.

Тѣзи, които не ни щадятъ за нищо и не отстраняватъ никакъвъ случай на зависть, не заслужаватъ отъ наша страна никаква зависть, ако се рѫководѣхме повече по тѣхнитѣ чувства и поведение, отколкото по тѣхното сърце.

Въ любовьта случайностьта е провидение за женитѣ.

Съ време тѣлеснитѣ удоволствия намаляватъ, а мѫкитѣ се увеличаватъ.

Безъ жената, мѫжътъ би билъ суровъ, грубъ, самотенъ. Жената пръска около себе си животворни цвѣтя, както тия влечащи растения въ горитѣ, които обвиватъ стеблото на дѫба съ своитѣ парфюмирани клоне.

Въ любовьта не е трудно да накарате да вѣрватъ въ вашата искреность. Всѣка жена се ласкае да е любима и най-грозната се възхищава отъ себе си съ удоволствие. Не се колебайте никакъ, възхвалявайте по всѣкакъвъ начинъ грациитѣ на вашата любима, хвалете красивото й лице, хубавитѣ й коси, изтънченитѣ й пръсти, малкото й краче. И най-цѣломѫдренитѣ между женитѣ сѫ всѣкога готови да слушатъ похвали за тѣхната красота.

Добродетелната жена печели добрата си репутация не само поради това, че тя е добродетелна, но и заради това, защото тя се показва такава въ действителность, лекостьта и вѣтърничавостьта, проявени въ обществото, вредятъ повече на честьта на женитѣ, отколкото скрититѣ недостатъци.

Най-голямо щастие в живота е увереността, че ни обичат.

Любовта е поздрав, който ангелите ни изпращат от звездите.

Любовта има една могъща сестра — омразата; пази се да не обидиш първата, защото втората ще те убие.

Да обичаш красотата, значи да виждаш светлината.

Любовта е дете на шест хиляди години.

Човек може да люби и да не е щастлив, може да бъде щастлив и да не люби; но да люби и да бъде щастлив, това би било чудо.

Колко раковини в морето, толкова ядове в любовта.

Нещастната любов е достатъчна да направи човека съвсем друг, отколкото е бил.

Когато се преживее любовта, настъпва приятелството.

Любовта почти заместя мисленето. Тя прави да се забрави съвършено всичко друго.

Раздялата в любовта действува, както вятърът върху огъня; угасва слабия, разпалва силния.

Месецът е адютант на любовта.

Любовта е дадена за човека, само че трябва да се люби толкова, колкото прилича на човека.

Съществува само една любов, но тя има хиляди различни копия.

Любовта е небесна роса, която освежава сърцата.

Любовта е най-хубавата и най-безумната от всички страсти.

Между всички болести любовта е единствената, от която човек не иска да оздравее.

В човешкия живот любовта е само един епизод, при все това, плодовете й се жънат цял живот.

Любовта е един вид война.

За първата любов всякога се мисли, че е последна, за последната, че е първа.

Любовта прощава или всичко или нищо.

Това, което и най-голямата глава не може да схване, а най-малкото сърце може, се нарича любов.

Любовта е едно нищо, от което всяко сърце твори цял нов мир; тя е едно нищо, което е и всичко, и нищо.

Любовта е истинска треска, само че треската почва със студ и свършва с огън, а любовта обратно.

Любовта никога не е онова, което ние си мислим, догдето не сме я познали: тя всякога е или нещо повече или нещо по-малко.

Любов, която произхожда от почитание и уважение, въздига и крепи чистотата на характера.

Ако светлината е първата радост на живота, то любовта не е ли първата светлина на сърцето?

Има работи, които убиват любовта, като гръм.

Искрената любов предчувствува и знае, че любовта предизвиква любов.

Любовта в сърцето на жената е диамант във въглен; на него има светлина, огън и смърт.

Когато човек обича, съмнява се често тъкмо в онова, в което най-добре е уверен.

Любовта прилича на ония болести, които са опасни за онзи, когото на младост са пощадили.

Когато любовта ни окове в своите окови, разумът ни напуща.

Много повече ум е нужен да се владеем в любовта, отколкото да командуваме една войска.

В любовта една минута дава толкова, колкото се достига с най-тежки мъки в други случаи.

Любовта, както и огънят, не може да трае без непрекъснато поддържане; щом престане да се надява или да се бои, тя престава и да живее.

Сърце, в което има любов, лесно се обижда.

Има мнозина, които не разбират очарованието на искрената любов, но още по-много има такива, които го разбират, без да могат да се владеят, понеже са слаби сърца.

Да сведеш вселената към едно-единствено творение и да въздигнеш едно-единствено творение до самия Бог, това е любовта.

Съмнението вреди на любовта, неверността я убива, а забравата я погребва.

Любовта повечето пъти се явява ненадейно; тя е импровизация.

В любовта не трябва да се бърза, защото това, което избухва бързо, изгасва също тъй бързо.

Любовта е огън, който сгрява, страстта е болест, която разрушава.

Щастието, което дава любовта е нещо особено и свято. Нека го пазим грижливо от всяко осквернение.

Истинската любов развива и ума.

Ако се съди за любовта от последствията й, то тя ще ни се види по-близка до омразата, отколкото до приятелството.

Любовта е живот, ако не е смърт. Люлка, но и погребален ковчег.

Завистта изчезва, щом настъпи истинското приятелство, а в истинската любов няма кокетство.

Любовта не е преходна, ако душите се разберат.

Платоническата любов е най-мъчителна.

Любовта сама се издава на лицето.

Любовта ни вдъхва велики идеи, но заедно с това и ни пречи да ги използуваме.

И морето има дъно, но любовта и копнежът — не.

Любовта е огън — мъката дим. Няма огън без дим.

Любовта е случайност, а не цел на живота. Животът не може да мине без тая случайност, но не трябва да я търси.

Любовта е един вид пиянство; опива и оставя след себе си главоболие.

Любовта прилича на луната: ако не се уголемява — трябва да се намалява.

Поради любов мнозина са си изгубили любовта.

Истинската любов е светла като зората и мълчалива като гроб.

На влюбените никога не е досадно, когато са заедно, понеже всякога говорят за себе си.

Съвършено лесният успех лишава любовта от радост; спънките я правят по-ценна.

Има един див, но невидим свят — този, който влюбените носят в своето сърце.

В любовта всичко е истинско и всичко е лъжливо; тя е единственият случай, в който човек не може да каже безсмислица.

Не ония, които мразим, а ония, които обичаме, ни причиняват най-много нещастия в живота.

Познанството трае три седмици, обичта три месеца, а търпението тридесет години.

Има сълзи, които се смеят и смехове, които плачат.

Недостойно е да обичаш онази, за която се срамуваш да се ожениш.

Любовта е егоистична.

Любовта е религия и нейните обреди трябва да стават по-чести, отколкото у всички други религии.

Любовта е светлина небесна, добита от оня безсмъртен огън, на който се греят ангелите и който е даден от Бога, за да осветли нашите земни желания. Набожността въздига душата към небето, а любовта сваля небето при душата.

Любовта е като огъня: без поддържане тя угасва.

Любовта е временна лудост, а бракът изцерява тази кратка лудост, като я обръща на дълготрайна глупост.

Всякога почти грозните жени измислят модите, хубавите пък са толкова глупави, че се подчиняват на тия моди.

Дали една жена е духовита се познава само след като престане да бъде хубава.

Жените имат тая особена дарба, че разбират мъжа по-добре и от него самия.

Единственото нещо, което ми харесва у жените, е това че само те умеят да лъжат с такава увереност, щото даже и самата истина прилича на лъжа, когато излиза из техните уста.

Жената обича само веднъж.

Единственото блаженство на жената в света е да обича, а единственото й щастие — да бъде обичана.

Жените си играят със своята красота, както децата с ножовете, с които се и порязват.

Жената ни свързва често пъти повече с изневярата, която ние вършим спрямо нея, отколкото с верността, в която тя живее с нас.

Малко са жените, за които е все едно какво впечатление ще направят на другите.

Ние укоряваме непостоянството на жените само тогава, когато сме техни жертви.

Жена, която се харесва на всички жени, сигурно няма да се хареса нито на един мъж.

Жената прави света по-хубав, но не и по-съвършен.

Най-милата хвалба за жената е, когато се укорява нейната съперница.

Усмивката на жената, която обичаме, е толкова светла, щото и в тъмно я виждаме.

Жените в любовта приличат на смъртта: идат, когато ги не викат, и бягат, когато ги търсят.

Жената прилича на правило; и правилото лъже често, но жената — още по-често.

И най-бедният покрив може да стане дом на задружно щастие и благодат, ако в него борави и управлява добра, способна и честна жена.

В погледа на влюбена жена има почти толкова кокетство, колкото и дълбочина.

Тайната на истинската цивилизация се състои във влиянието на добрите майки.

Жената сигурно би била по-силна, отколкото всички мъже, взети вкупом, ако не би преувеличавала истинската си сила.

Малко са жените, на които значението трае по-дълго от красотата им.

Заблужденията на жената всякога почти идат от нейната вяра в доброто или на вярата й в онова, което е истинско.

Жените в любовта отиват по-далеч от повечето мъже; но мъжете ги надминават в приятелството.

Жената е създадена за любов; както в нейните слабости, тъй и в нейните жертви непрекъснато тържествува любовта.

Догдето жената има само една искра майчина любов в гърдите си, не може да бъде съвсем покварена.

Няма нищо по-драго за човека, отколкото да види жена с дете на ръце, и нищо по-достойно за уважение, отколкото майка между здрави деца.

От сто паднали жени, деветдесет и девет са пресметнали своето падане.

Колко често, и колко майсторски умее всеки път жената да каже „да“ с едно стискане на ръката!

Мъжете обожават това, което обичат, жените обичат това, което обожават.

Има два вида жени на света: едните имат едно сърце и обичат едного, а другите нямат нито едно и обичат сто души.

Каква страшна дилема; светът без жени — жената без света.

Нежните женски ръце са излекували много рани, но още повече рани са отворили.

Не се препирайте за правото на жената. Правото на жената е да отстъпва всичко на мъжа.

Жените са винаги крайни: те са или по-добри или по-лоши от мъжете.

Животът на жените може да се раздели на три части; те мечтаят за любов — те любят — те оплакват любовта.

Хубавата жена е рай за очите, пъкъл за душата.

Жените любят от любопитство, от суетност, от подражание, най-често от скука — а някога и от любов.

Да чувствува, да обича, да страда — това ще бъде вечно съдържание на живота на жената.

Жените много повече ценят духовития, отколкото красивия мъж.

На войника е нужен меч, на владетелите престол, на философа книга, на поета перо — жената пък се бори за победа само с един поглед.

Жената е като сянка; ако вървите след нея, тя бяга от вас; ако бягате от нея, тя върви подире ви.

Цветът е мома в растителното царство, а момата е цвете в човешкото общество.

Най-зле е за жената, когато трябва да живее сама.

В първия жар жените обичат любимият: по-късно те обичат любовта.

Може да се намери жена, която не е имала нито една авантюра, но мъчно е да се намери такава, която е имала само една.

Жена, която обича, прави това непрекъснато и във всяко време е същата; но за мъжа има прекъсвания, когато той може да работи и друго нещо.

Трябва по-напред да почакаме да престане да бъде хубава една жена и тогава да съдим каква е.

Милосърдието е най-доброто украшение на жената.

От всички жени на света само една-единствена заслужава всичката наша любов — нашата майка.

По-лесно е да воюваш с мъже, отколкото със своята жена.

Не е прилично човек да се шегува с жените.

Във всеки момент жените имат повече причини за оплакване, отколкото мъжете, и страдат повече от тях.

Най-ценният скъпоценен камък на света е жената.

Жената е по-горчива от смъртта и нейните ръце са като окови.

Най-отлична е оная жена, която е способна да замести за децата си бащата, когато последният го няма.

Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече ни обича тя. Това е закон.

Това, което мъжът е построил за една година, жената го разрушава в един ден.

Жените са ангели, когато човек ги търси; намери ли ги, всичко изчезва.

Ако въобще има на света красота, любов и добродетел, то трябва да се търсят преди всичко в жената.

Бракът е връзка, чрез която мъжът и жената се задължават да оплакват своята неволя, дорде са живи.

Всяка победа, нанесена в брака от едната страна над другата, винаги бива само поражение на домашното щастие.

Да се ожениш за една жена само заради красотата й е толкова умно, колкото ако купиш ливади само заради цветята им. Последното има впрочем това преимущество, че цветята цъфтят всяка година.

Ако би се давало и в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.

Женен или неженен — всякога ще се каеш.

Бракът за това е наречен свят, защото в него има най-много мъченици.

Колкото и да са противници на брака някои хора, те все пак потайно мечтаят за него.

Нито в един дует не се свири тъй погрешно, както в брака.

Често пъти бракът представлява две капчици масло, които плуват над водата, без да се слеят.

Де е този брак, в който няма „но“?

Най-голямото доказателство за пожертвователността на мъжа спрямо жената в любовта е това, че са оженва за нея.

Първият съвет на жената е най-умния; нейното последно решение е най-опасно.

Жената в брака приема името на мъжа, както победителят приема името на битката, която е спечелил.

Да се ожениш, значи да удвоиш своите длъжности и да разделиш своите права.

Вдовец, това е осъден, който е излежал наказанието си.

Заслужава най-голяма похвала онази жена, за която не се говори.

Жената мисли чрез сърцето си, почне ли да мисли с главата си, тя престава да е жена.

Бракът е първата глупост, която човек прави, когато се помисли за умен.

Свети Соломоне! Ти си превъзнасял за щастлив оня човек, на когото небето е дало добра жена, и аз съм съгласен с тебе: но за това трябвало ли е да имаш 3000 жени и да не намериш нито една такава?

Бракът е като съдебен процес: едната страна е винаги неудовлетворена.

Бракът иде подир любовта, както димът — подир огъня.

Мнозина прекарват времето си в самота, не защото мнението им за брака е долно, а защото е много възвишено.

Жената в брака става свободна; мъжът пък в него изгубва своята свобода.

У жените има известни недостатъци, за които мъжът преди брака ги обича, а в брака ги мрази.

Бракът е кръстоносен поход, в който, за жалост, много малко хора стигат до Божия гроб.

Жената се омъжва, за да влезе в обществото, а мъжът — да излезе от него.

След като проживях еднакво в царски палати и в бедни колиби, твърдо се убедих, че щастието не бяга отникъде и не обитава изключително на едно място.

За нищо да не молиш и от никого да се не плашиш, е едно превъзходно средство да бъдеш щастлив.

Единствено нещо да бъдеш щастлив е да не мислиш за себе си, да работиш за други, да се предадеш на едно дело, в което вярваш. Човек още не е изнамерил друго средство да бъде щастлив. Удобствата омръзват скоро. Честолюбието никога не е удовлетворено. Самопожертвуването единствено намира удовлетворение и награда.

Онези са само щастливи, които са устремили духа си към предмет, вън от своето собствено щастие, напр. към чуждо щастие, към подобрение на човечеството, дори към някое дело, някое издирване, което се преследва не като средство, а като идеал. Като се стремим така към друго нещо, ние намираме щастието на пътя си.

Удоволствията в живота са достатъчни да го направят приятен, когато ги откъсвате минавайки, без да ги правите главен предмет на живота; опитате ли се да ги направите цел на живота, изведнъж ще се окажат недостатъчни. Те не издържат строг изпит. Попитайте се дали сте щастливи и вие преставате да бъдете щастливи.

Мъжете се стремят към произвеждане на нещо ново; жената запазва и усъвършенствува това, което притежава; мъжът добива и е разточителен, а жената спестява и запазва.

Любовта не умира никога от глад, а често от пресищане.

Няма баща и майка, на които децата им да изглеждат грозни.

По-добре е да имаме един писател по-малко, отколкото една авторка повече.

Между две влюбени същества, трайността на любовта е в пряко отношение с първоначалната съпротива в жената.

Любовта между две лица, които се обичат, почти никога не е същата. Страстната любов има своите фази, през течение на които, и по ред, един от двамата обича повече.

Ония мъже, които са злословили най-много против жените, обикновено са били всякога най-много обичани от тях и поради тази причина, защото те са имали желанието да се покажат каквито са, то напълно са се разкрили пред тях.

Жените умеят по-добре да се преструват, че не обичат, отколкото да обичат истински; те чувствуват по-голямо удоволствие да завладеят едно сърце със своята сръчност, отколкото със своята искреност. Тяхната суета се ласкае повече от причинените от тях страдания; не се съмнявам никак, че по-скоро те се трогват от стеснението на любимия, отколкото от удоволствието да го направят щастлив.

Да се научи човек да познава жените, то е да се научи да познава предварително подробностите на злото, което ще му причинят, без да може да се предпази от него. Тази наука служи за увеличение мизерията на любовта, чрез ясното предвиждане на тази мизерия.

Грацията е външната дума на хубостта.

Жени! Не се уединявайте никога сами с един мъж: и най-похвалното занимание е подозрително, когато жената и мъжът са сами.

Няма човек, на когото любовта да не помрачава разсъдъка.

Силно свързаните сърца не се разделят, те се разкъсват.

В едно сърце, което истински обича, или завистта убива любовта, или пък любовта убива завистта.

Влечението на един пол към друг пол е един закон на човешката природа, както гладът, както нуждата от сън. Никое уравновесено човешко същество не би могло да се отърве от него, както и от закона да спи и да се храни. Да отричате този закон на човешката природа е така също комично, по-скоро глупаво, както ако бихме казали: човешкото същество няма нужда от храна, или няма нужда от сън.

Човек трябва да се ожени, за да има деца.

Една грозна жена е в състояние да поправи това, което й липсва на лицето, само като украси своя ум, ако го има.

Нищо не е толкова почтено за една жена, колкото нейното търпение; и нищо не й струва толкова малко, както търпението на нейния съпруг.

Злословието е като фалшивата монета: много хора, които не биха желали да я изпуснат, я остават да циркулира съвсем безскрупулно.

Женитбата е почтен и логически институт. От нас зависи да я накараме да създаде хубост и щастие, всичко, което тя действително съдържа.

Сълзите са като мъртъвците; те печелят уважението на тълпата, която не пита за техните имена.

Всякога ще съдим по-добре за един мъж, чрез рода на неговите удоволствия, отколкото чрез естеството на работите, които го занимават.

Внушеният от любовта страх е необходим инструмент, за да се направлява ума на една жена. Който обича, той се страхува и който се страхува, е по-близо до любовта, отколкото до омразата.

Нищо не повдига толкова един мъж, колкото неговите ръце и една жена — нейната уста.

Поддържайте любовта на съпруга, като се стараете да останете за него най-милата и най-желаната от жените. Но най-вече не пренебрегвайте да поддържате вашата собствена любов, която зависи само от вас.

Съдим за една жена по начина, по който се облича; чудовищността на тоалета й ни кара да подозираме нейното чудновато поведение.

Завистниците имат право на снизходителност; те самите страдат много повече от ония, на които причиняват страдания.

Любовта е такова деликатно чувство, че един любовник не трябва никога да знае дали е обичан, а сам трябва да го отгадае.

Колкото един мъж е по-щастлив, толкова повече той трепери… Силните души не са нито завистливи, нито страхливи: завистта е едно съмнение, страхът — низост.

От всички грозотии, най-отвратителен е порокът.

Не се намира в сърцето на една млада личност толкова силна любов, към която интересът или амбицията да не прибави нещо.

Който е подозрителен, предизвиква да му изневеряват.

Какво да кажем за целувката: искра, която подпалва неочаквани пожари; горещ лъх, който успокоява едновременно раната и хладнината; любовен език, ням и подлудяващ, който съвсем естествено се изразява и, по инстинкт, притежава мъдростта!

Бог обича своето създание, но изисква от него същата такава обич; той става ужасен против онзи, който отказва да го обича.

Колко жени биха се омъжили, ако още в първия ден, техният годеник се покажеше без маска и разкриеше напълно своята душа, претоварена с всички пороци на едно минало, което те не знаят.

Разумът и любовта в една душа, която се възвишава, изпървом се борят силно, но мъдростта се поражда от мира, който най-после се установява между любовта и разума.

Да се въздържа човек, за да се наслаждава, това е философията на мъдреца, това е епикурейството на разума.

Само жената, която обичаме, може да ни изцери от самата нея.

Любовта на нещата е една страст, както любовта на съществата.

За да добием отново желание към живота, да добием отново силата да живеем, да се надяваме, да обичаме, необходимо е да забравяме и да прощаваме.

Това, което доказва, че опитът не служи за нищо, то е, че в края на предишните си любовни дни, ние не се отвръщаме да започнем нови любовни дни.

В някоя жена недостатъците й ни съблазняват повече, отколкото нейните качества, защото те ласкаят в нас някаква невинна и неприятна поквара.

На земята има само едно трайно упоение: сигурността да притежаваме едно друго същество, абсолютната и неотклонима сигурност.

Никой от смъртните не се радва вечно на едно тихо съществуване; всеки трябва да заплати данъка на нещастието.

Няма в света по-голямо нещастие от това, когато една красива жена види друга по-красива от нея, освен ако тя не е някоя грозотия, която си припомня, че е била красива.

Любовта не събира никога сведения от кръщелните регистри; никой не обича една жена, защото е на такава или друга възраст, защото е красива или грозна, глупава или умна, а само защото е приятна.

Идеален брак би бил онзи, в който нито единият, нито другият от съпрузите не би имал никога желание да се отстрани, в който никой от двамата съпрузи не би се грижил да си осигури свобода по отношение на другия.

Умората на съпруга подхранва бездейността на домакинята.

Хората говорят само за по-малките страдания; големите имат по-голямо достойнство и пазят мълчание.

Листът, който вятърът отвява, не е по-лек от жената, която хиляди пъти през деня желае или не желае нещо; тя се привързва към оня, който я избягва; тя избягва този, който я търси; тя ту отива, ту се връща, както вълната към брега.

Прозира някакво лукавство във всички думи и във всички действия на жените кокетки.

Мечтата за щастие е едно реално щастие.

Интимност, която отслабва любовта, увеличава приятелството.

Тези, които не ни щадят за нищо и не отстраняват никакъв случай на завист, не заслужават от наша страна никаква завист, ако се ръководехме повече по техните чувства и поведение, отколкото по тяхното сърце.

В любовта случайността е провидение за жените.

С време телесните удоволствия намаляват, а мъките са увеличават.

Без жената, мъжът би бил суров, груб, самотен. Жената пръска около себе си животворни цветя, както тия влечащи растения в горите, които обвиват стеблото на дъба със своите парфюмирани клони.

В любовта не е трудно да накарате да вярват във вашата искреност. Всяка жена се ласкае да е любима и най-грозната се възхищава от себе си с удоволствие. Не се колебайте никак, възхвалявайте по всякакъв начин грациите на вашата любима, хвалете красивото й лице, хубавите й коси, изтънчените й пръсти, малкото й краче. И най-целомъдрените между жените са всякога готови да слушат похвали за тяхната красота.

Добродетелната жена печели добрата си репутация не само поради това че тя е добродетелна, но и заради това, защото тя се показва такава в действителност, лекостта и вятърничавостта, проявени в обществото, вредят повече на честта на жените, отколкото скритите недостатъци.