Ю Несбьо
Полиция (33)

Трийсет и втора глава

— И си стоял там, заключен за стълб с обикновена скоба за велосипеди около врата? — смая се Бьорн Холм.

— И то за стълб с табела „паркирането забранено“ — добави Хари и погледна в празната си чаша.

— Каква ирония — отбеляза Катрине.

— Наложи се да повикат патрул с клещи, за да ме освободят.

Вратата се отвори и в Котелното влетя разяреният Гюнар Хаген.

— Току-що научих. Какво стана?

— Районът е наводнен с патрулки — обясни Катрине. — Спират за проверка всички колоездачи.

— Но той отдавна е зарязал велосипеда и се е качил или в такси, или в обществения транспорт — предположи Хари. — Валентин Йертсен може да има много недостатъци, но глупостта не е сред тях.

Началникът Хаген се тръшна на един стол.

— Остави ли някакви следи?

Мълчание.

Хаген изгледа озадачен стената от осъдителни лица.

— Какво има?

Хари се прокашля.

— Седиш на стола на Беате Льон.

— Така ли? — Хаген скочи.

— Намерихме горнището на спортния му екип. Бьорн го занесе на криминалистите.

— Пот, косми, каквото ти душа иска — потвърди Бьорн. — За едно-две денонощия ще разполагаме с доказателство, че Пол Ставнес и Валентин Йертсен са едно и също лице.

— Открихте ли някакви предмети в горнището? — попита Хаген.

— Нито портфейл, нито телефон, нито бележник, нито календар с планове за бъдещи убийства — отвърна Хари. — В джоба се натъкнахме само на това.

Хаген хвана подхвърления предмет: малък, запечатан найлонов плик с три дървени клечки за уши.

— За какво са му?

— За оръжие — предположи лаконично Хари.

— За чистене на уши. По-скоро за чесане, нали? Но на практика с тези клечки само раздразваш ухото. Сърбежът се засилва, това стимулира отделянето на ушна кал и използването на клечки зачестява. Един вид хероин за ушите.

— Или за гримиране.

— Да не би… — Хаген огледа пликчето — … да работи като гримьор?

— Не, маскира се. Всъщност вече се е подложил на сериозна пластична операция. Столе, ти си го виждал най-отблизо.

— Не съм обръщам внимание дали носи грим, но е възможно.

— С помощта на съвсем дискретно нанесен туш за мигли и молив за очи може да се постигне голяма разлика — напомни Катрине.

— Добре. Открихте ли нещо за лицето Пол Ставнес?

— Почти нищо. В гражданския регистър не съществува Пол Ставнес с датата на раждане, посочена в картона при Ауне. Има само две лица със същото име, но след проверка, извършена от местните органи, те са извън подозрение. А възрастната двойка, която живее на адреса, посочен от него, не познава никакъв Пол Ставнес и никакъв Валентин Йертсен.

— Нямаме практиката да проверяваме сведенията, подадени от пациентите — поясни Ауне. — След всеки сеанс те заплащат за услугата на регистратурата.

— Хотели — каза Хари. — Пансиони, хосписи. Вече всички водят електронни регистри на посетителите си.

— Ще проверя — Катрине завъртя стола и започна да трака по клавишите на компютъра.

— Нима тази информация може да се намери в интернет? — недоверчиво попита Хаген.

— По принцип не, но Катрине работи с няколко търсачки, които ти би желал да не съществуват — поясни Хари.

— И защо?

— Защото й осигуряват ниво на достъп до секретни уебстраници, което дори най-добрите защитни стени на света не могат да блокират — обясни Бьорн Холм и надникна над рамото на Катрине.

Междувременно пръстите й барабаняха бясно по клавишите, а те пък тракаха като крачета на хлебарки по стъклен плот на маса.

— Как изобщо е възможно? — недоумяваше Хаген.

— Защото търсачките имат същото ниво на сигурност като защитните стени — поясни Бьорн. — Самите търсачки се явяват защитни стени.

— Нещата не изглеждат добре — обади се Катрине. — Не намирам никъде Пол Ставнес.

— Но той живее все някъде — настоя Хаген. — Можеш ли да провериш дали не фигурира сред имената на наемателите?

— Съмнявам се, че си е взел квартира по обичайния начин. В днешно време повечето наемодатели проучват щателно наемателите си. Въвеждат имената им в Гугъл или най-малкото ги проверяват в списъците с некоректни данъкоплатци. Валентин непременно е предвидил, че хазяите му ще се усъмнят, ако не открият името му в обществените регистри.

— Хотел — Хари стана и се приближи до дъската, където екипът беше начертал нещо, което Хаген от пръв поглед оприличи на карта със свободни асоциации, стрелки, опорни думи. Чак след по-внимателно вглеждане прочете имената на убитите полицаи. Една от жертвите присъстваше само с инициала Б.

— Хотела вече го споменахме, миличко — напомни Катрине.

— Три клечки за уши — продължи Хари, наведе се към Хаген и взе найлоновото пликче от ръцете му. — В магазините не продават такива. Предлагат ги само в хотелите — заедно с шампоан и балсам в мънички шишенца. Катрине, опитай още веднъж, но този път с името Юда Юхансен.

Търсенето приключи за по-малко от петнайсет секунди.

— Нищо — съобщи Катрине.

— По дяволите! — изруга Хаген.

— Все още не всичко е загубено — обнадежди ги Хари, докато оглеждаше пликчето. — Върху клечките липсва етикет с производител, но традиционните клечки за уши имат пластмасова, а не дървена дръжка. Трябва да има начин да разберем кой ги доставя и на кои хотели в Осло.

— Hotel supplies^[1] — сети се за ключовите думи Катрине и пръстите й заиграха по клавиатурата като пъргави насекоми.

— Ще тръгвам — обяви Столе и стана.

— Ще те изпратя — отзова се Хари.

— Няма да го откриете — заключи Столе, когато двамата застанаха пред Управлението и се загледаха към окъпания в ярка, студена пролетна светлина парк до следствения арест.

— Имаш предвид, ние няма да го открием?

— Щом така искаш — въздъхна психологът. — Нямам усещането, че ви помагам особено.

— Как така? Именно ти разобличи Валентин.

— Но той се измъкна.

— Псевдонимът му е разкрит и му дишаме във врата. Впрочем защо си такъв песимист за залавянето му?

— Видя го с очите си. Ти как мислиш?

Хари кимна.

— Казал ти е, че се е обърнал към теб, защото преди няколко години си му изготвил психологическа оценка. Тогава си изразил становището, че е вменяем според юридическите критерии, нали?

— Да, но както ти е известно, дори голяма част от хората с тежки разстройства на личността се смятат за вменяеми и подлежат на съдебна отговорност.

— Изследвал си го за тежка шизофрения, разстройство на съзнанието в момента на извършване на престъплението и прочее?

— Да.

— Това обаче не отхвърля вероятността да страда от манийна депресия или психопатия. Поправка: от биполярно разстройство втори тип или от социопатия.

— В момента възприетото название е „асоциалност“.

Столе пое подадената му цигара. Хари запали своята, после поднесе запалката и на психолога.

— До известна степен е разбираемо защо е поел риска да се лекува при теб, макар да сътрудничиш на полицията. Но той е продължил да идва дори след като е узнал, че си ангажиран в издирването му.

Столе дръпна от цигарата и сви рамене.

— Понеже съм гениален терапевт, е преценил, че рискът си заслужава.

— Други предположения?

— Мда. Вероятно е търсач на силни усещания. Мнозина серийни убийци си измислят различни поводи да посещават разследващите, за да научават своевременно как върви издирването и да се опиват от способността си да заблуждават органите на реда.

— Валентин си е съблякъл тениската, макар да е знаел, че сме те предупредили за татуировката. Ужасен ход за човек, издирван за убийство.

— Какво имаш предвид?

— Ти ми кажи.

— Намекваш, че подсъзнателно иска да бъде заловен. Посетил ме е, за да го разпозная. И след като не съм успял, той, подтикван от подсъзнанието си, ми е дал следващ жокер, разголвайки татуировката си. Тоест, това, последното, не е било недомислица, а той инстинктивно е целял да видя отражението му.

— И след като постига целта си, хуква да бяга?

— Осъзнатото е надделяло. Това може да постави убийствата на полицаите в нова светлина, Хари. Убийствата на Валентин са натрапливи ритуали, които той подсъзнателно иска да прекрати, иска наказание или екзорсизъм, някой да спре демона в него, нали? След като не успяхме да го заловим за първите убийства, той постъпва като мнозина серийни престъпници — увеличава риска. В неговия случай — започва да убива полицаите, които не са го хванали първия път. Защото знае, че при посегателства над полицаи се впряга целият кадрови потенциал. Накрая показва татуировката си на човек, ангажиран в разследването. Мисля, че си дяволски прав, Хари.

— Мхм. Не знам дали предположението ми е чак толкова логично. Ами ако обяснението е съвсем просто? Валентин не е толкова внимателен, колкото очакваме, защото няма толкова основания да се страхува, колкото му вменяваме.

— Това не го разбрах, Хари.

Хари дръпна от цигарата. Изпусна дима през устата и едновременно го вдиша през носа. На този трик го научи млечнобял немец, който свиреше на диджериду в Хонконг: „Exhale and inhale at the same fucking time, mate, and you can smoke your cigarettes twice.“^[2]

— Прибирай се да си починеш, Столе. Събра ти се много.

— Оценявам загрижеността, но всъщност аз съм психологът тук, Хари.

— И не се чувстваш стресиран, след като убиец психопат е държал хладно оръжие до гърлото ти? Моите уважения, докторе, но този път стратегиите, които препоръчваш на пациентите си, няма да проработят. Кошмарите ще се нижат един след друг, вярвай ми. Говоря от собствен опит. Обсъди случилото се с колега. Това е заповед.

— Заповед? — По лицето на Столе плъзна лека усмивка. — Сега ти ли си шефът, Хари?

— Някога съмнявал ли си се? — Хари бръкна в джоба си и извади телефона. — Да?

Хвърли изпушената до половината цигара на земята и даде знак на Столе да се погрижи.

— Открили са нещо — прошепна му доверително.

Психологът проследи как Хари хлътна зад вратата. Погледна димящата цигара върху асфалта. Внимателно отпусна крак върху нея. Увеличи натиска. Разтърка стъпалото си наляво-надясно. Усети как цигарата се смачква под тънката му подметка. Връхлетя го прилив на гняв. Размаза цигарата с цялата си тежест. Втри филтъра, пепелта, хартията и меките остатъци от тютюн в асфалта. Хвърли на земята и своята цигара и повтори процедурата. Изпита едновременно задоволство и болка. Идеше му да вика, да удря, да се смее, да плаче. Беше усетил всички вкусови оттенъци на цигарата. Беше жив. По дяволите, живееше!

 

 

— Хотел „Касба“ на улица „Ганге Ролв“ — съобщи Катрине, преди Хари да е затворил вратата зад себе си. — Основните клиенти на хотела са посолствата. Настаняват там свои сътрудници, докато им намерят жилища. Малки стаи на сравнително прилични цени.

— Мхм. Защо точно този хотел?

— Само този хотел поръчва за гостите си дървени клечки за уши и се намира по маршрута на трамвай номер дванайсет — обясни Бьорн. — Обадих се на рецепцията. В електронния регистър няма нито Ставнес, нито Йертсен, нито Юхансен, но после им изпратих портрета, изготвен по указанията на Беате.

— И?

— Рецепционистката отговори, че един от гостите много напомня на портрета. Някой си Савитски. В информационната бланка попълнил, че работи в посолството на Беларус. Допреди седмица излизал в костюм, но от няколко дни започнал да се облича в спортен екип и да се придвижва с велосипед.

Хари вече държеше слушалката на стационарния телефон.

— Хаген? Вдигни на крак „Делта“. Веднага.