Ю Несбьо
Полиция (12)

Единайсета глава

Опелото на пациента протече бързо, без излишни протакания и при повече от оскъдна посещаемост. Свещеникът дори не се опита да намекне, че мъжът в ковчега е бил силно обичан, живял е образцово или отговаря на изискванията за прием в Рая. Премина направо към Исус, който, по думите на свещеника, присъждал служебна победа на всички грешници.

Не се събраха достатъчно желаещи да носят ковчега и той остана пред олтара, докато публиката излизаше в снежната виелица пред църквата в Западен Акер. Повечето от отзовалите се — по-точно четирима — бяха полицаи. Качиха се в една кола и поеха към „Юстисен“. Заведението току-що бе отворило. Там ги чакаше психолог. Отупаха снега от ботушите си, поръчаха халба бира и четири бутилки минерална вода, която не беше нито по-чиста, нито по-вкусна от чешмяната вода в Осло. Чукнаха се, проклеха покойника, както повелява традицията, и отпиха.

— Отиде си прекалено рано — отбеляза началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген.

— Можеше да почака още малко — обади се Беате Льон, шеф на Отдела по експертно-криминална дейност.

— Дано да гори дълго и ярко — добави рижият криминалист Бьорн Холм, облечен във велурено яке, гарнирано с рюш.

— От позицията на психолог бих могъл да ви диагностицирам като хора, изгубили връзка със собствените си чувства — заяви Столе Ауне и вдигна халбата бира.

— Благодарим, докторе, но диагнозата е „полиция“.

— Нещо не я разбрах съвсем тази аутопсия — обади се Катрине.

— Починал е от инсулт — поясни Беате. — Мозъчен удар. Такива неща се случват често…

— Но нали беше излязъл от кома — прекъсна я Бьорн Холм.

— … и могат да покосят всекиго от нас — заключи Беате с равен глас.

— Благодаря за пояснението — ухили се Хаген. — След като приключихме с покойника, предлагам да погледнем напред.

— Способността за бързо преодоляване на психологически травми е характерна за хора с нисък интелект — Ауне отпи от халбата. — Само за ваша информация.

Хаген прикова поглед в психолога и продължи:

— Стори ми се по-подходящо да се съберем тук, отколкото в Управлението.

— Защо сме тук всъщност? — попита Бьорн Холм.

— За да поговорим за убитите полицаи. Катрине?

Тя кимна и си прочисти гърлото.

— Ще започна с кратък обзор, за да запозная психолога с информацията, налична до момента. Двама полицаи са убити. И двамата на места, където по-рано са извършени убийства, останали неразкрити. Погубените колеги са участвали в разследващите групи. Досега по отношение на убитите полицаи не сме открили нито улики, нито заподозрени, нито податки за евентуалните подбуди на извършителя. Колкото до неразкритите предшестващи убийства, тръгнахме от презумпцията, че мотивите са от сексуален характер. Там са иззети веществени доказателства, нито едно обаче не насочва към евентуален извършител. Тоест, на разпит са били привикани няколко лица, но подозренията от тях са снети по две причини: или са представили алиби, или не са се вписвали в изготвения профил. Отскоро един от разпитаните поднови кандидатурата си…

Тя извади от чантата си някакъв предмет и го постави на масата, така че всички да го виждат. Снимка на мъж, гол до кръста. Датата и номерът показваха, че фотографията е изготвена за полицейска регистрация.

— Това е Валентин Йертсен. Изнасилвач рецидивист. Мъже, жени, деца. За пръв път са му повдигнали обвинение, когато е бил на шестнайсет. Подмамил деветгодишно момиче на лодка и блудствал с нея. На следващата година съседка се оплакала в полицията, че се опитал да я изнасили в общото мокро помещение в мазето.

— И какво го свързва с Маридален и Трюван? — попита Бьорн Холм.

— Засега само съвпаденията с профила на издирвания извършител, но има и друго: жената, осигурила му алиби за часовете на убийствата, току-що призна, че е излъгала под негов натиск.

— Валентин я е убедил, че полицията иска да го накисне за престъпления, които не е извършил — поясни Беате Льон.

— Аха. Това си е сериозна причина да мразиш полицията — отбеляза Хаген. — Така ли е, докторе? Възможно ли е той да е полицейският касапин?

Ауне премлясна, сякаш прехвърляйки вкуса на предположението в устата си.

— Абсолютно. Но стане ли дума за човешката психика, аз се придържам към едно основно правило: всичко в обсега на въображението ни е възможно. Плюс неща, които изобщо не можем да си представим.

— Докато е излежавал присъдата си за гавра с малолетни, Валентин Йертсен е изнасилил и обезобразил зъболекарката в затвора „Ила“. Изплашил се е, че няма да му се размине току-така, и решил да се омете. Бягството от „Ила“ не е кой знае колко трудна работа, но Валентин е искал да инсценира смъртта си, за да е сигурен, че никой няма да го преследва. Затова убил съкилийника си Юда Юхансен, смлял го до неузнаваемост и скрил трупа. По време на проверката на затворниците охраната установила липсата на Юхансен и подала сведения, че е избягал. После Валентин заставил един татуировчик, също излежаващ присъда, да татуира върху гърдите на Юда лицето на демон, каквото има и Валентин. Впрочем гърдите на мъртвеца били единствената част от тялото му, останала що-годе цяла. Валентин заплашил татуировчика, че гъкне ли, ще пречука и него, и семейството му, и още същата нощ си плюл на петите. Предварително облякъл трупа на Юда в своите дрехи, проснал го на пода в килията и оставил вратата отворена, та да привлече внимание. На следващата сутрин открили трупа и никой не се изненадал. Повечето отдавна очаквали някой да види сметката на най-ненавиждания затворник в общежитието. Сторило им се толкова закономерно, че изобщо не им хрумнало да сверяват пръстови отпечатъци, камо ли да изследват ДНК проба от трупа.

Възцари се тишина. В заведението влезе клиент и понечи да се настани на съседната маса, но само с поглед Хаген го разубеди и мъжът се насочи към дъното на помещението.

— С други думи, казваш, че Валентин е избягал и в момента се разхожда някъде жив и здрав — обобщи Беате Льон. — И навярно стои и зад убийствата в Маридален и до Трюван, и зад убийствата на полицаите. А очиства полицаи, за да си отмъсти на системата. Използва местата, където вече е погубвал човешки живот. Но за какво да отмъщава? Че полицаите си вършат работата? Ако хората ни отмъщаваха за това, досега да не са останали полицаи.

— Не съм сигурна дали гневът му е насочен към всички полицаи — призна Катрине. — Надзирателят в „Ила“ ми разправи, че в общежитието е идвал полицай и провел разговори със затворниците за убитите момичета в Маридален и край Трюван. Беседвал само с осъдените за убийство, които не са извършвали изнасилвания, но целял по-скоро да им подхвърли това-онова, а не толкова да получи информация от тях. И после те изобличили Валентин като… — Катрине си пое дъх — … ебач на деца.

Тя видя как всички, дори Беате Льон, потръпнаха. Понякога думите разтърсват по-силно и от най-кървавото престъпление.

— А това обвинение е същото като да му подпечаташ смъртната присъда.

— Кой е бил полицаят?

— Надзирателят не си спомни името му, а липсва дневник за записване на посещения от полицаи. Не е обаче никак трудно да се досетим.

— Ерлен Венешла или Бертил Нилсен — предположи Бьорн Холм.

— Картинката започва да се избистря, не мислите ли? — попита Гюнар Хаген. — Тялото на въпросния Юда е носело белезите на жесток побой — също като телата на убитите полицаи. Докторе?

— Така е — съгласи се Ауне. — Убийците се придържат към едни и същи изпитани методи на умъртвяване. Или методи за освобождаване на натрупаната омраза.

— Но в случая на Юда, Валентин е преследвал съвсем различна цел — напомни Беате. — Да замаскира бягството си.

— Ако трупът действително е бил на Юда — натърти Бьорн Холм. — Затворникът, с когото Катрине е разговаряла, не е най-надеждният свидетел на света.

— Прав си, но аз му вярвам.

— И кое ти дава основания?

Катрине се усмихна накриво.

— Какво казваше Хари? „Интуицията представлява съвкупност от множество дребни, но съвсем конкретни факти, които умът още не е успял да уточни.“

— Не може ли да ексхумираме трупа и да проверим? — попита Ауне.

— Познай — въздъхна Катрине.

— Кремиран ли е?

— Седмица преди инсценировката Валентин е предал на затворническата управа завещание: в случай на смърт тялото му да се кремира в най-кратък срок.

— И после се е покрил известно време, преди да посегне на Венешла и Нилсен.

— Това е версията на Катрине, да — потвърди Гюнар Хаген. — Засега е неиздържана и, меко казано, смела, но понеже от няколко месеца разследващата група работи по други версии на празни обороти, съм склонен да дам шанс на Катрине. Затова ви събрах. Искам да сформираме специално звено, за да проучи тази — и само тази — следа. Другите следи оставяме на разследващата група. Ако приемете задачата, ще докладвате изключително… — Хаген се прокашля и от гърлото му се чу хрип, рязък като пистолетен изстрел — … и само на мен.

— Аха — кимна Беате. — Тоест…

— Тоест работим при пълна секретност.

— Кой не бива да узнава? — поинтересува се Бьорн Холм.

— Никой. Абсолютно никой освен тук присъстващите.

— И от кого по-конкретно пазим начинанието в тайна? — настоя да разбере Столе Ауне.

Хаген защипа част от кожата на врата си между палеца и показалеца. Клепачите му се отпуснаха като на припичащ се гущер.

— От Белман — отговори Беате. — Главния секретар.

Хаген разпери ръце.

— Единствената ми цел е разследването да потръгне. Когато Хари беше сред нас, постигахме страхотни резултати с независима, малобройна разследваща група, но сега главният секретар се запъна. Настоява да не раздробяваме работата. Възможно е всичко това да изглежда отчаян ход, но в екипа е настъпила такава идейна суша, че трябва час по-скоро да пипнем този полицейски касапин. Иначе всичко ще се сгромоляса. Ако нещата опрат до скандал с Белман, поемам безусловно пълната отговорност. Скрил съм от вас, че начинанието не е съгласувано с началството — такава ще бъде официалната ми версия. При все това си давам сметка в какво положение ви поставям и от вас зависи дали ще се съгласите да се включите.

Катрине усети, че всички погледи — включително нейният — се насочиха към Беате Льон. От топкриминалистката зависеше окончателното им решение. Приемеше ли тя, щяха да приемат всички. В противен случай…

— Демонът на гърдите му — подхвана Беате. Държеше в ръка снимката. — Все едно иска да се измъкне. От някакъв затвор. От собственото си тяло. Или от мозъка си. Точно като Снежния човек. Навярно е един от онези. — Беате вдигна глава и по устните й пробяга усмивка. — С вас съм.

Хаген погледна другите. Един по един кимнаха утвърдително.

— Добре. Аз ще продължавам да оглавявам официалната разследваща група, а Катрине ще бъде формален лидер на тази. Понеже тя е служител на полицейски окръг Берген и Хурдалан, законът не ви задължава да докладвате на главния секретар на полицейските подразделения в Осло.

— Значи работим за Берген. Че какво лошо има? Наздраве за Берген, колеги! — предложи Беате.

Вдигнаха чаши.

 

 

Излязоха на тротоара пред „Юстисен“. Ръмеше лек дъждец, а въздухът миришеше на чакъл, бензин и асфалт.

— Ще използвам възможността да ви благодаря, че ме приехте обратно — Столе Ауне закопча палтото си марка „Бърбери“.

— Победимите отново са в действие — пошегува се Катрине.

— Точно като едно време — добави Бьорн и се потупа доволно по корема.

— Почти. Само един липсва — напомни Беате.

— Ей! — спря я Хаген. — Нали се разбрахме да не го споменаваме. Няма го и толкова.

— Той никога няма да изчезне съвсем, Гюнар.

Хаген въздъхна. Погледна към небето. Сви рамене.

— Сигурно. Една курсантка от Полицейската академия, която дежуреше пред стаята в Държавната болница, ме попита дали се е случвало Хари Хуле да не разкрие случай, с който се е захванал. Отначало взех интереса й за чисто любопитство. Навярно го познава и затова разпитва, предположих аз. Отговорих, че Хари не е успял да разнищи убийството на Густо Хансен. Днес обаче разбрах от секретарката ми, че е получила обаждане от Полицейската академия с молбата да изпрати копия от всички материали по делото. — Хаген се усмихна печално. — Навярно въпреки всичко Хари е на път да се превърне в легенда.

— Хари винаги ще бъде помнен — каза Бьорн Холм. — Няма да се появи по-добър от него. Нито дори равностоен.

— Прав си, но пък тук има четирима души, които кажи-речи са го настигнали, нали?

Спогледаха се. Кимнаха. Сбогуваха се с късо, здраво ръкостискане и се пръснаха в три различни посоки.